Решение № 801 от 17.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. София, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100514577 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20089657 от 08.04.2021 г. по гр.д. № 48333/2020 г. Софийският районен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Б. Я. Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.05.2013 г. до 04.10.2019 г. от обвинение за извършено престъпление по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал.1 от НК, по досъдебно производство № 720/2003 г. на СГП, пр.пр. № 3880/2003 г. на СГП, което наказателно производство е прекратено с постановление от 05.04.2019 г., изменено с определение от 14.06.2019 г. по н.ч.д. № 2439/2019 г. на СГС поради неизвършване на престъпление на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната лихва от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 20000 лв. С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. Я. Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и сумата 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по посоченото досъдебно производство, ведно със законната лихва от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл.

78, ал. 1 от ГПК сумата 387,80 лв. разноски по делото за заплатено адвокатско 1 възнаграждение. С определение по чл. 248 от ГПК от 28.10.2021 г. решението е изменено в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати на ищеца допълнително сумата 73,56 лева- ДДС върху адвокатското възнаграждение.

Решението в отхвърлителната чу част, както и в частта за разноските, е обжалвано от ищеца с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за неимуществени вреди се уважи в пълния му предявен размер от 20000 лв., както и да се измени решението в частта му разноските чрез увеличаване на присъдения размер на адвокатското възнаграждение. Поддържа се в жалбата, че присъденото от районния съд обезщетение в размер на 6000 лв. е занижено, поради което е в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че по делото били доказани всички твърдени в исковата молба неимуществени вреди, които били сериозни и многобройни, като особено значимо било негативното отражение на стреса от повдигнатото обвинение върху задълбочаването на сериозните заболявания, които съществували при ищеца. Излага се възражение срещу намаляването от първоинстанционния съд на претендирания от ищеца размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Срещу решението в осъдителните му части е подадена въззивна жалба от ищеца.

В жалбата се излага довод, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като не било доказано, че ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с незаконното действие на правозащитните органи. Сочи се в тази връзка, че по делото не били представени доказателства за действително претърпени от ищеца морални вреди от незаконното обвинение – не било доказано настъпването на отрицателни последици в емоционален и социален план, изразяващи се в преживян стрес, опасения от опозоряването му и неоснователно осъждане, уронване на престижа и доброто му име. Поддържа се, че наличието на водени срещу ищеца други наказателни производства води до невъзможност за разграничаване на вредите от другото наказателно производство от търпените такива от наказателното производство по настоящото дело. Оспорва се присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди с довод, че същият не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Излага се и възражение срещу присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди – заплатеното от ищеца по наказателното производство адвокатско възнаграждение било прекомерно. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционото решение в обжалваните осъдителни части и постановяване на друго, с което се отхвърлят предявените искове, алтернативно – за намаляване на размера на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Б. Я. Т. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, 2 претърпени от воденото срещу него наказателно производство по сл.д. № 720/2003 г. на СО-СГП, пр. преписка № 3880/2003 г. на СГП, което е било прекратено, за периода от 28.05.2013 г. до 04.10.2019 г., както и сумата 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.10.2019 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 28.05.2013 г. е бил привлечен като обвиняем по посоченото досъдебно производство за извършено престъпление по чл.

196а, вр. чл. 195, ал.1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. С влязло в сила на 04.10.2019 г. постановление наказателното производство било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление. Твърди, че в резултат на неоснователното обвинение било засегнато доброто му име, чувството му на достоен служител и гражданин, изпълнявал дълги години професионално задълженията си в личния и професионалния живот, създаден му бил непрекъснат дискомфорт и необходимост да се съобразява с ограниченията от наложената мярка за неотклонение „подписка” в период от година и половина. Налагало му се да отделя продължително време за участие в различни процедури и за организиране на защитата си, като всяко явяване пред органите по разследването му коствало неимоверни психически усилия. Бил третиран като престъпник. Преживяното създавало за ищеца стрес и постоянна напрегнатост в продължителен период от време – над 6 години, в което време той се чувствал безпомощен и затормозен. Силно се притеснявал за отражението на случващото се върху неговите близки. Затворил се в себе си и се притеснявал случващото се да не излезе наяве. Преживеният от ищеца стрес довел до негативни последици и върху здравословното му състояние. За адвокатска защита по посоченото наказателно производство ищецът направил разходи в размер на 600 лв.

В писмения отговор на исковата молба ответникът – Прокуратура на Република България, оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че липсват представени доказателства, че ищецът е претърпял описаните вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Излага довод за прекомерност на размера на претенцията за неимуществени вреди, с оглед вида, характера и интензитета на упражнената спрямо ищеца принуда по воденото наказателно производство. Сочи, че при обсъждане на отражението, което конкретното наказателно производство е дало върху личността на ищеца, следва да бъде съобразено наличието на други водени срещу него наказателни производства, което сочи на значително занижен интензитет на търпене на вредите.

Оспорва претенцията за обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, тъй като липсвали доказателства за реално осъществена адвокатска защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3

С постановление от 28.05.2013 г. на следовател при Следствен отдел на СГП по ДП – сл. дело № 720/03 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 3880/2003 г. на СГП, Б. Я. Т. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2003 г. до 19.08.2003 г. в гр. София, като извършител, в съучастие с В.Т.К. С.В.Ш. – помагачи, като длъжностно лице – изп. дирекор на „Е.” АД, възползвайки се от служебното си положение, е отнел чужди движими вещи: мед електролитна и алуминий на блок, на обща стойност 1 552 891,54 лева, от владението на Е.С.С. – завеждащ отдел БЗР, отговаряща за съхранението на стоково-материалните ценности на „Е.” АД, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. На обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка”.

С постановление от 09.01.2019 г. на прокурор при СГП е прекратено наказателното производство по ДП №720/03 г. по описа на СО-СГП поради неизвършено престъпление от общ характер и изтекла давност.

С определение от 12.02.2019 г. по ЧНД № 327/2019 г. на СГС е отменено горепосоченото постановление на прокурора и делото върнато на СГП за изпълнение на дадени указания.

С постановление от 05.04.2019 г. на прокурор при СГП е прекратено наказателното производство по ДП № 720/03 г. по описа на СО-СП на основание чл.

24, ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК - поради неизвършено престъпление по чл. 196а от НК и погасяване по давност на наказателната отговорност за деяния по чл. 282, ал. 3, чл. 203 и чл. 219, ал. 1 от НК.

С определение от 14.06.2019 г. по ЧНД № 2439/2019 г. на СГС е изменено горепосоченото постановление на прокурора, на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК, относно основанието за прекратяване на наказателното производство – поради неизвършване на престъпление на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК. Определението е влязло в сила на 04.10.2019 г.

Представен е договор от 17.03.2014 г. между Б. Я. Т. и Адвокатско дружество „Д., А. и с.” с предмет осъществяване на процесуално представителство по ДП по сл.д. № 720/2003 г. на СО-СГП, пр.пр. № 3880/2003 г. на СГП, с което е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /с ДДС/. Видно от фактура № 0000003415/17.03.2014 г. и приходен касов ордер сумата е била заплатена в брой от Б.

Т..

Представено е постановление от 15.10.2002 г. на прокурор при СРП, с което е прекратено производството по сл.дело № 531/01 г. по описа на СтСлС, образувано срещу Б. Т. за престъпление по чл. 232, ал.2 от НК.

Според показанията на св. С. Ш. /обвиняема по същото наказателно 4 производство/, тя познавала ищеца от 1999 г., когато той бил прокурист на „Е.”.

Ищецът бил много привлекателен мъж и много добър професионалист и ръководител, бил отворен човек. След затварянето на завода през 2003 г. ищецът се затворил в себе си. През м. юли започнали да го викат на разпити, при което той започнал да чувства нервно напрежение, унижение и обида. Обвинението било голям шок за него. През есента на 2013 г. ищецът лежал в болница заради дихателен проблем, който се обострил. Няколко години преди това ищецът имал ТЕЛК с повече от 50% инвалидност. През 2015-2016 г. се прекратили отношенията на ищеца с търговската директорка на дружеството, както и с хората от администрацията, ищецът се затворил в себе си. Когато заводът бил в ликвидация, всички знаели, че ищецът е обвиняем.

В приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвено на база представените медицински документи са описани установените при ищеца заболявания: ХОББ, Артериална хипертония, Синдром на Рейно, флебит на вените на долни крайници, хронична венозна недостатъчност на крайниците, хепатит А. Всички тези заболявания са установени преди 2013 г. Единственият приложен по делото медицински документ от 2013 г. е експертно решение на ТЕЛК от 03.12.2013 г., с което на ищеца е определена трайна намалена работоспособност 56% по повод ХОББ, артериална хипертония и синдром на Рейно. Липсва медицинска документация за проследяване на заболяванията до 24.03.2015 г., когато Т. е постъпил за лечение по повод декомпенсиране на хронична дихателна недостатъчност. Установена е прогресия на основното заболяване от ХОББ през 2016 г., когато е освидетелстван с решение на ТЕЛК от 23.11.2016 г. с призната 63% трайно намалена работоспособност за горепосочените заболявания, както и за двустранен неврит на слухов нерв с намален слух. При проведено хоспитализиране през 2017 г. е отчетено поредно обостряне на ХОББ, без отразени съществени промени и динамики във функционално отношение на заболяванията. Поради поредното обостряне на ХОББ се е наложило болнично лечение през 2018 г., при което са отчетени обективни данни за наличие на пулмофиброза и е установен периферен пролиферативен процес на ляв бял дроб, но липсват данни за проследяване на това заболяване. Към момента на ищеца е назначена кислородна терапия в домашни условия. Липсват данни от кога точно е изявена симптоматиката на хроничен гастрит с гастрорефлукс езофагитна болест /”ГЕРБ”/. Според експерта, налягането на долния езофагеален сфинктер /ДЕС/, водещ до ГЕРБ, може да се повлияе от различни фактори, като теоретично не може да изключи и влияние на стрес при развитието на симптоматиката на заболяването. Изживяването на стрес се отразява на всички функции и системи. Основният ефект на постоянния психически стрес се свързва с увеличаване на кръвното налягане и е доказано, че стресът може да доведе до хронична хипертензия. При разпита му в съдебно заседание вещото лице разяснява, че изброените заболявания на ищеца са съществували преди 2013 г. и няма как да са възникнали вследствие на стреса. След този период е възникнало единствено 5 заболяването „гастрорефлуксезофагитна болест”, което е интерпретирано като възможна причина.