Решение № 17152 от 23.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17152 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. Х. при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело № 20221110166619 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от Г. А. Л. искова молба, срещу „К.К.Х.Б.К.Б.“ АД, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 200 ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в боли и страдания, в резултат на настъпила на 08.01.2021 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на настъпване на увреждането – 08.01.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.

С протоколно определение от 19.05.2023г. /протокол л. 136/, на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от 15000.00лв. на 18 000.00лв.

Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че страните са се намирали в трудово правоотношение от 21.09.2018 г., по силата на което е заемала при ответника длъжността „магазинер, суровини и материали“ с място на работа в гр. Банкя, и работно място в гр. Банкя, производствен център Банкя, отдел Склад. Сочи, че на 08.01.2021 г. е била на работа, като около 15.00 часа, докато извършвала дейност по приемане на материал, разговаряла с Б.И.В., който се намирал на мотокар. След разговора ищцата се насочила към административната част на сградата, а Б.В. запалил мотокара и предприел маневра на заден ход, не забелязал преминаващата в този момент зад мотокара Г. Л., вследствие на което я ударил. В резултат на описаното на ищцата били причинени телесни увреждания, след което същата била откарА. по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където била поставена диагноза: счупване на метатарзална кост, болка и оток в дясното ходило. На 11.01.2021 г. ищцата била хоспитализирА. в МБАЛ „Люлин“ ЕАД, където поставили диагноза счупване на метатарзална кост, закрито, и на същия ден претърпяла операция.

Твърди, че е била изписА. от лечебното заведение с направление за извършване на рехабилитация. На 13.07.2021 г. била хоспитализирА. в „Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Кюстендил, за провеждането на рехабилитация, като била поставена диагноза: последици от други счупвания на долен крайник за лечение включващо други видове рехабилитационни процедури, болки в дясното ходило. Сочи, че уврежданията са обусловили трайно затруднение в 1 движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и представлявали средна телесна повреда. Излага, че и към момента продължавал възстановителният период, както и че изпитвала болки и страдания продължителен период. С декларация за трудова злополука № 1/11.01.2021 г. сочи, че ответникът е уведомил НОИ ТП София-град за настъпилото събитие, след което било извършено разследване, въз основа на което издадено Разпореждане № 30210/19.01.2021 г., с което декларирА.та злополука била приета за трудова. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на сключен помежду им трудов договор. Не оспорва и настъпването на трудовата злополука по описания от ищцата начин. Излага, че всички служители на ответното дружество са застраховани за сметка на работодателя за риска за живота им, трайна или временна неработоспособност от трудова злополука. Сочи, че веднага след настъпване на трудовата злополука, са уведомили застрахователна компания ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, която изплатила застрахователно обезщетение в полза на ищцата в размер на 654,70 лева на 01.04.2021 г., която сума ответникът счита, че следва да бъде приспадната от обезщетението. На следващо място излага, че злополуката е настъпила пред административната сграда на ПЦ Банкя /паркинг зона/, което място не било определеното за ищцата работно такова. Сочи, че при преминаване през паркинг зоната пред административната сграда, служителите следва да носят предоставени ЛПС – светлоотразителна жилетка и предпазни работни обувки, каквито твърди, че са осигурени на ищцата. Излага също и че за описаното са провеждани обучения, презентации и инструктажи. Поддържа, че при настъпването на злополуката, ищцата е говорила по телефона, което отнело вниманието , че в нарушение на правилата за безопасност се е движила зад мотокара и след като информирала мотокариста, че ще тръгне в посока входа на административната сграда се върнала назад. Освен описаното, ответникът подчертава, че злополуката е настъпила на паркинг зона, предназначена за движение на МПС, а не на пешеходци. С оглед изложеното счита, че ищцата е проявила груба небрежност, и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в нарушения на чл. 126, т.6 КТ, чл. 33 ЗЗБУТ, „Основни правила за безопасност“, „10 златни правила“, „първоначален/встъпителен инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност“, „Периодичен инструктаж - производство“ и от „Правилника за вътрешния трудов ред“. Оспорва и размера на претенцията, като счита, че същият е завишен. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в боли и страдания, в резултат на настъпила на 08.01.2021 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на настъпване на увреждането – 08.01.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.

С протоколно определение от 19.05.2023г. /протокол л. 136/, на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от 15000.00лв. на 18 000.00лв.

По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или 2 служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.

За да е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ следва да са налице следните юридически факти, а именно - да е съществувало валидно трудово правоотношение между страните по делото, да е настъпила трудова злополука, професионално заболяване или смърт, претърпени от работника в срока на действие на трудовото правоотношение, състояние на временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност, или смърт, наличие на причинно-следствена връзка между състоянието на временна нетрудоспособност, трайната неработоспособност или смърт и трудовата злополука, вреда - имуществена или неимуществена и причинноследствена връзка между трудовата злополука, професионалното заболяване или настъпилата смърт и вредата.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираното обезщетение, както и възражението си за съпричиняване, а именно, че ищцата е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като е допуснала „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите си задължения.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор, по силата на което ищецът е заемал длъжността „магазинер, суровини и материали“ с място на работа в гр. Банкя, и работно място в гр. Банкя, производствен център Банкя, отдел Склад, в срока на което, при изпълнение на служебни задължения на 08.01.2021г., ищецът е претърпял злополука, при която е получила счупване на метатарзална кост, която е приета за трудова по надлежния ред.

Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ "трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, стА.ло през време и във връзка или по повод на извършвА.та работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт". В ал. 2 на същата правна норма са посочени случаите, които са приравнени на трудова злополука. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване компетентния орган, който приема или не приема една злополука за трудова е длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Това лице следва въз основа на документите в досието с разпореждане да се произнесе в 7-дневен срок от декларирането. Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117 КСО.

В процесния случай от приложеното на л. 3 копие на Разпореждане № 30210/19.01.2021г., се установява, че декларирА.та от работодателя злополука /копие на декларация л. 4/, претърпяна от ищцата на 18.01.2021г., е приета за трудова такава по смисъла на чл. 55 КСО.

Процесното увреждането е причинило неработоспособност на ищеца – в случая временна неработоспособност, видно от представените доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-медицинска експертиза.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че при процесния инцидент Г. Л. е получила следните увреждания: счупване на базата на 5-та предходилна кост, пукване на главичката на 4 – та предходилна кост и рА. в областта на ходилото. Експертът е посочил, че медикобиологичният характер на увреждането е 3 трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, проведено е лечение, изразяващо се в хирургична обработка на рА.та и поставяне на имобилизационна шина на дясното ходило за 30 – дни. Видно от заключението по време на възстановителния период не са настъпили усложнения, като прогнозата за пълно възстановяване е добра. На следващо място вещото лице е посочило, че при извършения преглед се е установило добро общо състояние на пострадалата, наличие на белег от разкъсноконтузната рА. с неправилна форма и диаметър около 3 см, в областта на главичките на 3-ти, 4-ти и 5-ти предходилни кости на дясното ходило. В отговор на служебно поставена от съда задача, експертът е посочил, че при наличие на предпазно бомбе на работните обувки, не би се получила рА.та на предната част на ходилото, но въпреки подобни обувки отново би се получило счупването на 5-та предходилна кост, тъй като мястото на счупване е извън зоната на защита на предпазното бомбе на работните обувки.

В унисон със заключението на вещото лице са и показанията на разпитаните по делото свидетели. По време на разпита /протокол л. 136/, както свидетелите на ищеца, така и този на ответника, потвърдиха обстоятелството, че на процесната дата ищцата по време на работа е претърпяла трудова злополука. Така по време на разпита свидетелят Даниела А. /сестра на ищцата/ потвърди, че началото на 2021г., сестра й и се обажда, като и казва, че през крака й е минал мотокар, след което са я приели в болница „Люлин“, претърпяла е хирургическа интервенция на десния крак.

В подкрепа на изложеното от този свидетел са и показанията на другия свидетел, ангажиран от ищеца, а именно В.Л., която заяви, че е приятелка на ищцата, като на процесната дата я поканила на гости, но след като Г. Л. се забавила час-два, свидетелката й се обадила по телефона и разбрала, че е претърпяла трудова злополука.