Решение № 1013 от 16.07.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. Русе, 16.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20214520106050 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД твърди, че на 09.12.2019 г. между БРП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ответника ОРЛ.

В. Й. бил сключен договор за потребителски паричен кредит с номер CREX17514029, като му бил предоставен заем в размер на 490.10 лв. Съгласно чл. 1 от Условията по договора ответникът се съгласявал предоставената му сума да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор. От своя страна кредитополучателят се задължавал да върне предоставения кредит,ведно с дължимите лихви на 6 броя месечни погасителни вноски. Ответникът не изпълни своето задължение и преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска била на 15.01.2020 г., от този момент той изпаднал в забава, в този случай на основание чл. 86 от ЗЗД се дължала лихва за забава. Крайният срок на договора за кредит бил на 15.06.2020 г.

1

На 22.04.2020 г. между Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията, съгласно който цедента прехвърля на цесионера вземания, индивидуализирани в Приложение 1а, като било прехвърлено и вземането срещу ответника.

БРП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България упълномощило ищеца да уведоми ответника за прехвърляне на вземанията, било изпратено писмо чрез „Български пощи" ЕАД с препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия на посочения в договора адрес на ответника, но той не бил открит на адреса, поради което разписката се върнала в цялост при ищеца.

Било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК и образуваното ч.гр.дело № 3779/2021 г. по описа на РРС. Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1997/06.07.2021 г., с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумите: главница в размер на 490,10 лева, ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава за периода от 16.01.2020 г. до 01.06.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. в размер на 49,36 лева, договорна лихва за периода от 15.01.2020 г. до 13.07.2020 г. в размер на 57,28 лева, както и разноски за производството в размер на 75 лева.

Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което бил предявен настоящия иск.

Искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че им дължи сумата от 490,10 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; 57,28 лева – договорна лихва, начислена за периода от 15.01.2020 г. до 15.06.2020 г.; 49,36 лева – лихва за забава за периода от 16.01.2020 г. до 01.06.2021 г.

Ответникът ОРЛ. В. Й., чрез назначения му особен представител оспорва претенциите.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1997/06.07.2021 г. по гр. д. № № 3779/2021 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника ОРЛ. В. Й. да заплати на 2 ищеца сумата от 490,10 лева- главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 02.07.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава за периода от 16.01.2020 г. до 01.06.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. в размер на 49,36 лева, договорна лихва за периода от 15.01.2020 г. до 13.07.2020 г. в размер на 57,28 лева, както и разноски за производството в размер на 75 лева. Ответникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

С Договор за потребителски кредит № CREX-17514029 за закупуването на стоки и услуги на изплащане от 09.12.2019 г., ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 490.10 лв. След сключване на договора, сумата за закупуване на стоки- смартфон, била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, извършването на плащането по този начин съставлявало изпълнение на задължение на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор . Предоставеният кредит следвало да се изплати на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91.23 лева. Всяка погасителна вноска включвала изплащане на главницата с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. Надбавката /възнаградителна лихва/ се формирала съобразно приложените по договора ГЛП и ГПР. ГЛП бил в размер на 36.83 лева, а ГПР в размер на 43.74 %. В чл.

3 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода на забавата. Ответникът преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 15.01.2020 г., като към тази дата не били заплатени погасителни вноски. Към настоящия момент цялото вземане е изискуемо.

На 22.04.2020 г. между Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията, съгласно който цедента прехвърля на цесионера вземания, индивидуализирани в Приложение 1а, като било прехвърлено и вземането срещу ответника.

БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България упълномощило ищеца да уведоми ответника за прехвърляне на вземанията. По делото е 3 приложено уведомление за цесия на посочения в договора адрес на ответника, като няма данни същото да е връчено, тъй като в приложената разписка на Спиди е посочено , че на 04.11.2021 г. е изпратена до ответника ИМ срещу него ЧГД 3779/2021 г. , но той не бил открит на адреса.

Съгласно заключението на назначената по делото експертиза размерът на усвоения паричен кредит поДоговор за потребителски паричен кредит № CREX-17514029 от 09.12.2019 г. бил 490,10 лв. Нямало извършени от ответника плащания за погасяване на задълженията по него. Падежът на първата изцяло или частично неизплатена месечна вноска по била на 15.01.2020 г. Размерът на задължението на ответника по процесния договор било главница в размер на 490,10 лв., договорна лихва в размер на 57,28 лв. за периода от 09.12.2019 г. до 14.06.2020 г. вкл. и дължима в периода от 15.01.2020 г. до 15.06.2020 г.вкл., обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва в размер на 45,61лв. за периода от 16.01.2020 г. до 01.06.2021 г./без периода от 14.03.2020 г. до 14.07.2020 г./. Размерът на ГПР по процесния Договор за кредит, при включване на посочената в договора премия по застраховка бил 43,74%.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по ко ето ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

По делото ищецът не е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за двете цесии.

Следва да се посочи, че във формираната с редица решения практика на 4

ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Дори да се приеме, че ответникът не е получил уведомлението, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на ответника, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).

С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие.

По делото не се спори, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ответника са съществували облигационни правоотношения, съгласно които ответникът получил от дружеството заем в размер на 490,10 лв. по сключен Договор за кредит № CREX-17514029 от 09.12.2019 за закупуването на стоки и услуги на изплащане. От него за БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е възникнало задължението да предостави на ответника сумата от 490,10 лв., която била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор като цена за закупената от ответника движима вещ- смартфон.

От представените по делото доказателства е видно, че ответникът не е изпълнил свои задължения по чл.1 5 от него на 15.01.2020 г., като към тази дата не били заплатени никакви погасителни вноски. Към настоящия момент цялото вземане е изискуемо. В тежест на ищецът е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 490,10 лв.- неизплатена главница, като в тази насока цени заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.

Ответникът дължи и сумата от 57,28 лв. за периода от 15.01.2020 г. до 15.06.2020 г. съгласно чл.2 от договора.

Задължението за главница е парично и срочно и с неплащането на падежа ответникът е изпаднал в забава. Съгласно чл.3 от Условия към Договора, когато кредитополучателят, в случая ответника, забави дължимите плащания по кредита, той дължи на кредитора обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума до окончателното й погасяване.

При това положение съдът намира, че обективно съединени искове следва да се уважат изцяло, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от 490,10 лева- главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 02.07.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава за периода от 16.01.2020 г. до 01.06.2021 г. /с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./ в размер на 45,61 лева, договорна лихва за периода от 15.01.2020 г. до 15.06.2020 г. - в размер на 57,28 лева.