Определение № 3211 от 20.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3211 гр. Бургас, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501933 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.210 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. А. Г., ЕГН: ********** със съдебен адрес в гр.

София, ул. „Цар Освободител“ № 8А, ет.4 против определение № 5843/16.10.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 4400/2023г. С това определение, съдът прекратява производството по делото в частта, относно предявения от Г. евентуален осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД против К. Г. Г., ЕГН: ********** за сумата от 7 166157 лева, представляваща припадаща се част на ответника в качеството му на поръчител от платеното от Г. задължение на „Ермес Естейт Мениджмънт“ ООД към „Банка ДСК“ Ад по договор за кредит № 1044/12.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Подадена е частна жалба от А. А. Г. против определение № 5843/16.10.2023г.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като не е мотивирано и е постановено в противоречие с т.11б от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013г. А. Г. иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения евентуален осъдителен иск.

Ответната страна К. Г. не представя писмен отговор.

Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 25.05.2023г. А. А. Г. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против К. Г. Г. за сумата от 7 166,57 лева, представляваща парично вземане на поръчителя Г. по чл.145 от ЗЗД против поръчителя Г., в резултат на платено от Г. задължение на „Ермес Естейт Мениджмънт“ ООД към „Банка ДСК“ ЕАД по договор за кредит № 1044/12.04.2022г.; законна лихва върху главницата и държавна такса в размер на 143,33 лева. На 29.05.2023г. Районен съд – Бургас издава заповед по чл.410 от ГПК № 1509/29.05.2023г., с която разпорежда на длъжника К. Г. Г. да заплати кредитора на Г. заявените суми. К. Г. подава възражение против заповедта, в което посочва, че Г. не би следвало да изплаща задължението към банката, а да управлява дружеството така, че то да генерира приходи.

1

На 24.07.2023г. А. А. Г. подава искова молба против К. Г. Г. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.145 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 12.04.2022г. е сключен договор за кредит № 1044/12.04.2022г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „Ермес Естейт Мениджмънт“ ООД, по силата на който банката предоставя на дружеството оборотни средства под формата на овърдрафт в размер на 14 000 лева с краен срок на ползване до 12.04.2025г. и краен срок на погасяване до 12.04.2026г. Задължението на дружеството по договора за кредит е обезпечено чрез договор за поръчителство от управителите на дружеството, А. Г. и К. Г.. Ищецът твърди, че на 01.02.2023г. публичен изпълнител в НАП налага запор върху банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД, по която се усвоява и погасява кредита заради публично задължение на дружеството в размер на 11 515,07 лева. Ищецът заявява, че на 17.02.2023г. ответникът К. Г. е освободен като управител на „Ермес Естейт Мениджмънт“ ООД, а на 20.02.2023г. инициира производство по несъстоятелност. В резултат на това, „Банка ДСК“ ЕАД обявява кредита за предсрочно изискуем. На 21.04.2023г. ищецът погасява със собствени средства задължението на дружеството към „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 14 333,13 лева. А. Г. посочва, че в договора за поръчителство няма изрична клауза за уреждане на съразмерните части от дълга във вътрешните отношения между поръчителите, поради което на основание чл.145 от ЗЗД, тези части са равни. Поради това, Г. иска от съда да установи, че К. Г. му дължи сумата от 7 166,57 лева, представляваща припадащата му се част от задължението на кредитополучателя „Ермес Естейт Мениджмънт“ ООД по договор за кредит № 1044/12.04.2022г., което задължение е платено от Г. на „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 26.05.2023г. до окончателното й заплащане. Едновременно с това, А. Г. предявява против К.

Г. евентуален осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 7 166,57 лева. В подкрепа на този иск, Г. заявява, че с плащането на сумата от 7 166,57 лева по сметката на кредитора освобождава Г. от задължението му като поръчител, в резултат на което последният се обогатява неоснователно като намалява задълженията си.

Ответната страна К. Г. Г. подава писмен отговор, в който оспорва исковете и твърди, че кредитът е погасен със средства на дружеството, които са наредени от сметката на Г..

С определение № 5843/16.10.2023г., Районен съд – Бургас докладва делото и посочва правната квалификация на предявените искове: главен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.145 от ЗЗД и евентуален осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Едновременно с това, съдът приема, че евентуалният иск е недопустим, тъй като ищецът разполага с друг ред за защита – този по чл.145 от ЗЗД, от който той се е възползвал посредством главния иск. В резултат на това, съдът прекратява производството по делото по отношение на евентуалния иск.

Въз основа на изложените факти, Окръжен съд І Бургас достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици. Жалбата е насочена против определение, което подлежи на съдебен контрол, тъй като прегражда понататъшното развитие на делото по предявения при условията на евентуалност иск. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.210, ал.1 и ал.2 от ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Когато предявените искове не подлежа на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

Според трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, първоначалното 2 обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки едни от предявените искове. При евентуално съединяване, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск в зависимост от изхода на делото по главния иск. Критерият за вида на съединяването е дали основанията, на които са предявени исковете, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго и какви са правните последици от уважаване на всеки едни от исковете.

Според мотивите по т.11б от ТР № 4/18.06.2014г., постановено от ОСГТК на ВКС, искът по чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес и не изключва приложението на правилата за първоначално съединяване на искове. В производството по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК не се прилагат само правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от основанието, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В конкретния случай, ищецът е предявил установителен иск по чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК и осъдителен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД при условията на евентуалност.

Налице е първоначално обективно евентуално съединяване на искове, което е допустимо по смисъла на т.11б от ТР № 4/18.06.2014г. Дали евентуалният иск е допустим поради възможност на ищеца да се защити по реда на чл.145 от ЗЗД е въпрос, който следва да се разреши с крайния съдебен акт.

По изложените съображения, частната жалба е основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на определението за прекратяване. В резултат на това, делото трябва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по евентуалния иск.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5843/16.10.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 4400/2023г. в частта, в която е прекратено производството по делото по отношение на предявения от А. А. Г., ЕГН: ********** евентуален осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД против К. Г. Г., ЕГН: ********** за сумата от 7 166157 лева, представляваща припадащата се на Г. част от задължението на „Ермес Естейт Мениджмънт“ ООД към „Банка ДСК“ Ад по договор за кредит № 1044/12.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения евентуален иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3