Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 432 от 04.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 349/2025
Вид
Определение № 432
Подписан
04.08.2025
В сила
04.08.2025
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, АНЕТА ИЛИНСКА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Велико Търново, 04.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254000500349 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от В. Г. С., ЕГН ********** от с. ********, Община Столична, п. к. ***, ул. „***“ № 43 против Определение № 569/16.06.2025 год., постановено по в. ч. гр. д. № 396/2025 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частна жалба вх. № 5617/12.05.2025 г. (п. к. от 10.05.2025 г.) от В. Г. С. срещу Разпореждане № 481/23.04.2025 г., постановено по гр. д. № 352/2023 г. на Районен съд – Ловеч, с което е възобновено производството по делото и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК исковата молба е оставена без движение, като е прекратено производството по делото.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по в. ч. гр. д. № 396/2025 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч е образувано въз основа на частна жалба от В. Г. С. от с. ********, Община Столична против 1

Определение № 481/23.04.2025 г., постановено по гр. д. № 352/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което е възобновено производството по делото и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК исковата молба е оставена без движение, като са дадени конкретни указания.

С обжалваното Определение № 569/16.06.2025 год., постановено по в. ч. гр. д. № 396/2025 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч е оставена без разглеждане, като недопустима, частна жалба вх. № 5617/12.05.2025 г. (п. к. от 10.05.2025 г.) от В. Г. С. срещу Определение (Разпореждане) № 481/23.04.2025 г., постановено по гр. д. № 352/2023 г. на Районен съд – Ловеч, с което е възобновено производството по делото и на основание чл.

129, ал. 2 от ГПК исковата молба е оставена без движение, като е прекратено производството по делото.

Съдът е счел, че частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е възобновено производството по делото и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК исковата молба е оставена без движение е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Приел е, че с оглед чл. 274, ал. 1 от ГПК на въззивно обжалване подлежат определенията, които преграждат по нататъшното развитие на делото, както и изрично посочените в закона, а актовете, с които се решават други въпроси по движение на производството, както и тези които подлежат на проверка с крайния съдебен акт, са изключени от инстанционния контрол.

Направен е извод, че в случая обжалваното разпореждане не е от типа на посочените, погоре, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК на обжалване подлежи връщането на исковата молба, при неотстраняване на нередовностите в срок.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че обжалваното определение е правилно.

Атакуваното пред окръжния съд първоинстанционно определение, с което решаващият състав на първоинстанционния съд е възобновил производството по делото и е оставил без движение исковата молба на В. Г. С., не е от категорията на подлежащите на обжалване актове по чл. 274, ал. 1 от ГПК. От една страна, законът не е предвидил възможност за обжалването на това определение, а от друга страна - същото няма характер на преграждащо развитието на производството по делото.

Чл. 274 от ГПК ясно сочи в кои случаи, определенията, респ. разпорежданията (чл.

279 от ГПК) подлежат на обжалване с частна жалба. Посоченото определение не е в обхвата нито на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито в този на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Разпорежданията/определенията за оставяне на исковата молба без движение не подлежат на обжалване. Те не преграждат развитието на делото и по отношение на тях няма изрично въведена от закона обжалваемост. От това следва извод, че по отношение на тях не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК. Би подлежало на обжалване разпореждането за връщане на исковата молба поради неотстраняване на недостатъците на исковата молба - чл. 129, ал. 3 предл. 2 от ГПК. Тъй като разпореждането за връщане е във 2 функционална връзка и обусловеност с разпореждането за без движение, то едва в този случай по-горният съд би могъл да извърши проверка и досежно правилността на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение.

На следващо място постановеното в случая определение (по чл. 230 от ГПК) за възобновяване на производството по делото, след отстраняване на пречките за движението му, не е от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. По своя характер то не прегражда развитието на исковия процес, нито в процесуалния закон е предвидено изрично обжалване на съдебния акт, с който производството се възобновява.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед Тълкувателно решение от 23.06.2022 г., постановено по т. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 569/16.06.2025 год., постановено по в. ч. гр. д. № 396/2025 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3