Акт от 29.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34271 гр. София, 29.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110122417 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба, подадена от ответника Н. В. И. с искане за изменение на постановеното решение по отношение на присъдените разноски. Молителят поддържа, че с решението не са, а следва да бъдат присъдени разноски, по реда на чл.38 от ЗАдв в полза на ответника и за заповедното производство.

Ищецът е взел становище за неоснователност на молбата.

Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е спазено изискването на чл.80 от ГПК.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Не се следват разноски във връзка с мотивиране на възражение по чл.

414 ГПК. Същото не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Тъй като ответникът противопоставя именно правото си на мотивиране на възражението, незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва да бъде 1 упражнявано без злоупотреба / чл. 3 ГПК /, каквото би съставлявало възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защитата срещу иска по чл. 422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл. 422 ГПК. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право.(Определение № 45/23.01.2019г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.)

Заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в чл. 7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл.

422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, (определение №140/19.03.2020г., по ч.т.д. № 236/2020г., на ВКС, II т.о.).

При тези мотиви съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 61196/06.03.2023г. за изменение на решение №1864 от 08.02.2023г., постановено по гр.д.№ 22417/2022г., в частта на разноските, депозирана по реда на чл.248 от ГПК.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3