Решение № 183 от 31.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000194 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД – гр. София, подадена чрез адв. И. А. от АК- гр. София, срещу решение № 59/09.02.2023г., постановено по т.д. № 1043/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на Б. Т. О. от гр.

Добрич, разликата над 30 000 лв. до 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 29.09.2017 г., настъпило на главен път II-29 – Добрич –Варна, в посока гр. Варна, при сблъсък между управлявания от ищеца микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.

№ ТХ 7465 АМ и навлезлия в насрещното за него платно л.а. „Пежо 406” с ДК № ТХ 5561 ХА, управляван от М. Т. М., застрахован в ответното дружество по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица № BG/3030117000578081/17.02.2017г., ведно със законна лихва, считано от 26.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

432 от КЗ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната част въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което 1 искът да бъде отхвърлен за горницата над 30 000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд 60 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, както и за редуциране на присъдените разноски съобразно резултата от въззивното обжалване. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне размера на присъденото обезщетение, което, според въззивника, е в разрез с принципа на справедливост, не е съобразено с икономическата обстановка в страната и с установената съдебна практика, като е необосновано завишено и не е адекватно с оглед установените в производството претърпени от ищеца болки и страдания.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, и е процесуално допустима.

Въззиваемият Б. Т. О. от гр. Добрич, представляван от адв. П. Б. от АК – гр. Варна, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения по оплакванията на въззивника.

С молба вх. № 3267/02.05.2023г., подадена преди датата на насроченото открито съдебно заседание, представителят на застрахователя заявява, че поддържа изцяло подадената жалба. В открито съдебно заседание се явява само процесуалният представител на въззиваемия, който поддържа становището си за неоснователност на жалбата, изразено в отговора на въззивната жалба.

Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от Б. Т. О. от гр. Добрич срещу „ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, за присъждане на сумата 60 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди– болки и страдания от получени травматични увреждания- счупване на тазобедрена ямка, счупване на горното рамо на лява срамна кост, счупване на 2-5 вкл. предходилни кости на дясно стъпало, 2 счупване на латерална и медиална кости на дясно стъпало, както и други неблагоприятни изживявания и преживян стрес вследствие на ПТП, настъпило на 29.09.2017 г., на главен път II-29 – Добрич –Варна, в посока гр.

Варна, виновно причинено от М. Т. М. като водач на л.а. „Пежо 406“ с ДК № ТХ 5561 ХА, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество с полица BG/3030117000578081/17.02.2017г. Предявена е и акцесорна претенция за законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение, считано от 26.01.2018г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Решението на ОС– Варна, с което главният осъдителен иск и акцесорната претенция са уважени изцяло, е валидно, по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. За процесните отношения е приложим КЗ, в сила от 01.01.2016г. Специалните изискванията на чл. 380 КЗ също са спазени- ищецът, в качеството си на увредено лице по смисъла на чл.

487, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 КЗ, е отправил писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, получена от „ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД на 26.01.2018г. По образуваната преписка по претенцията на ищеца не е определено и не е изплатено застрахователно обезщетение в периода до постановяване на първоинстанционното решение.

За да се направи извод за основателност на предявения пряк иск от увредено лице по на основание чл. 432 от КЗ срещу застраховател следва да бъдат установени както наличието на валидно застрахователно правоотношение, така и елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, вреда, причинна връзка между тях и вина на прекия причинител. Съобразно нормата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, в областта на 3 гражданската отговорност за вреди, вината се предполага до доказване на противното.

Тъй като решението на ОС- Варна не е обжалвано от „ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве” АД и респ. е влязло в сила в осъдителната част до размер на 30 000лв., представляваща част от исковата сума, за която е уважен искът на пострадалото лице за обезщетяване на неимуществени вреди от процесното застрахователно събитие, следва да се приеме, че между страните е безспорно установено, включително и със сила на пресъдено нещо, наличието на всички елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск с правно основание чл. 432 КЗ, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” , сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащия л.а. „Пежо 406“ с ДК № ТХ 5561 ХА с полица BG/3030117000578081/17.02.2017г., настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора– ПТП на 29.09.2017 г. на път Добрич – Варна на 500 м. след разклона на с. Зорница, настъпило между ППС с рег. № ТХ 5561 ХА, марка „Пежо 406“, управлявано от М. Т. М. и ППС с рег. № ТХ 7465 АМ, марка „Мерцедес Спринтер“, управляван от ищеца Б. Т. О., в резултат на което ищецът е претърпял телесни увреждания, в причинна връзка с ПТП.

Поради това, че водачът на застрахования при ответника л. а. „Пежо 406“ с ДК № ТХ 5561 ХА, е починал в резултат на процесното ПТП, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на лицето, сочено в исковата молба като делинквент, не са разрешени с присъда или друг акт на наказателния съд по Глави 28 и 29 НПК.

В тази инстанция застрахователят не поддържа становището си за липса на противоправно поведение на загиналия водач на ППС с рег. № ТХ 5561 ХА, и за оборване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на застрахованото лице за настъпване на ПТП. Безспорно е установено от събраните доказателства пред първоинстанционния съд, че процесното ПТП е причинено виновно и противоправно от водача на застрахования при ответника автомобил - М. Т. М., който при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение, тъй като не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, като е навлязъл в лентата за насрещно движещи се превозни средства и е ударил движещия се срещу него автобус, 4 управляван от ищеца.

Същевременно, в хода на процеса е постановена Присъда № 260007/24.09.2021 г., по НОХД № 29/2020 г. по описа на ВОС, потвърдена с Решение № 59/14.04.2022 г., постановено по НОХД № 377/2021 г. по описа на ВАпС, с която ищецът Б. Т. О. е признат за невиновен за това, че на 28/29.09.2017г. на път П-29, гр. Варна - гр. Добрич, при управление на МПС микробус марка "Мерцедес Спринтер" с peг. № ТХ 7465 АМ, в условията на независимо съпричиняване с М. Т. М. нарушил правилата за движение, чл.

16, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП - "На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено „когато платното за движение има две пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне", чл. 44, ал. 1 от ЗДвП - „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътно[1]превозно средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства", чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП - „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: „Единична непрекъсната линия" - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат" и по непредпазливост причинил смъртта на М. Т. М. и телесни повреди на повече от едно лице, а именно: В. В. М.а, А. И. А., Г. С. И. и Н. О. С..

На основание чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от престъпното деяние относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В случая, тъй като присъдата на наказателния съд е оправдателна по отношение на ищеца Б. Т. О. като водач на МПС - микробус марка "Мерцедес Спринтер" с peг. № ТХ 7465 АМ, е изключен извод на гражданския съд за основателност на възражението на застрахователя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от ищеца в качеството му на пострадало лице, основано на идентични с посочените в обвинителния акт и присъдата нарушенията на ЗДвП.

Спорният въпрос, за разрешаване на който е надлежно сезиран въззивният съд, с релевирането на конкретни оплаквания и съображения, е за размера на застрахователното обезщетение, подлежащо на определяне по 5 правилото на чл. 52 ЗЗД.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищеца телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. По делото е прието заключение на назначена от първоинстанционния съд съдебно– медицинска експертиза, изготвена от вещо лице с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачите, след личен преглед на ищеца и запознаване с представената по делото медицинска и друга документация. Заключението на вещото лице е ясно и подробно мотивирано по начин, който да убеди съда в неговата правилност, поради което се възприема изцяло.

Установено е по безспорен начин, че вследствие на ПТП на ищеца са причинени следните травматични увреждания: фрактури в лявата половина на таза – в областта на ацетабулума (ставната ямка на бедрена кост) и на горното рамо на лявата срамна кост, счупване на множество кости от дясното ходило- от втора до пета (четири) предходилни кости и двете странични клиновидни кости, контузии в областта на главата и гръдния кош, без подлежащи увреди на кости и вътрешни органи. Непосредствено след ПТП ищецът е откаран в Центъра за спешна медицинска помощ към МБАЛ „Света Анна“- гр. Варна и след преглед, приет в Клиника по ортопедия и травматология към същата болница. На 03.10.2017г. пострадалият е претърпял оперативна интервенция, при която под интубационна анестезия е извършено открито наместване на фрактурата на таза с вътрешна фиксация, под спинална анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тарзални и метатарзални кости на дясното ходило.