Определение № 3192 от 02.07.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3192

Пазарджик, 02.07.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20257150701137 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 66, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 64, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Главното производството по делото е по чл. 145 и сл. АПК и е образувано по жалба на Д. М. И., [ЕГН], против мълчалив отказ на Началника на РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик, формиран по заявление с УРИ № 367000-5993/01.08.2025 г., с което жалбоподателят поискал връщане на свидетелството му за управление на МПС.

С Определение № 481/05.02.2026 г., постановено по адм.д. № 1137/2025 на Административен съд – Пазарджик, делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, поради липса на правен интерес и липса на формиран мълчалив отказ.

След срока за обжалване на Определение № 481/05.02.2026 г., е постъпила Частна жалба вх. № 1672/20.02.2026 г. от Д. М. И., чрез адв. А.. Постъпила е и Молба вх. № 1673/20.02.2026 г. за възстановяване на срока за обжалване на Определение № 481/05.02.2026 г.

Частната жалба е оставена без движение с Разпореждане № 855/26.02.2026 г. Указанията на съда са изпълнени с Молба вх. № 2571/18.03.2026 г.

С оглед горните, съдът е приел, че следва да разгледа и да се произнесе по искането за възстановяване на срока за оспорване на Определение № 481/05.02.2026 г. и едва след това, при необходимост, да администрира към Върховния административен съд Частна жалба № 1672/20.02.2026 г. от Д. М. И., чрез адв. А..

Предвид изложените и по аргумент от чл. 213а, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 66, ал. 1 от ГПК и чл. 64, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с участието на страните за разглеждане на искането за възстановяване на срока за обжалване.

В молбата за възстановяване на срока за облажване, подадена от адв. А., като пълномощник на Д. И. е посочено, че пропускането на срока се дължи на това, че към момента на получаването на съобщението се намирал в подготовка на планирано пътуване за чужбина, което съвпаднало със срока за обжалване. Напуснал пределите на страната непосредствено след получаването на съобщението и обективно бил в невъзможност да упражни правото си на обжалване.

В съдебно заседание молителят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата.

Ответникът по искането Началник РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик – редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по искането за възстановяване на срока.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 481/05.02.2026 г., делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, поради липса на правен интерес и липса на формиран мълчалив отказ. По делото жалбоподателят е упълномощил по надлежния ред процесуален представител – адв. А., с нарочно пълномощно. Поради това и крайния акт по делото е изпратен на адв. А. на посочения по делото съдебен адрес.

Определение № 481/05.02.2026 г. е редовно връчено на жалбоподателя, чрез адв. А., лично срещу подпис на 11.02.2026 г. (л. 107 от делото). В законоустановения 7 дневен срок, който за жалбоподателя е до 18.02.2026 г. не е постъпила жалба срещу определението.

След срока за обжалване на Определение № 481/05.02.2026 г., е постъпила Частна жалба вх. № 1672/20.02.2026 г. от Д. М. И., чрез адв. А.. Постъпила е и Молба вх. № 1673/20.02.2026 г. за възстановяване на срока за обжалване на Определение № 481/05.02.2026 г.

Предвид това и с оглед трайната съдебна практика, настоящият състав е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за разглеждане на молбата за възстановяване на срока, с призоваване на страните. С определението за насрочване на делото съдът изрично е указал на молителя Д. М. И., че носи доказателствена тежест за установяването, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

В тази връзка от адв. А. е посочено, че за процесния период, в който определението за прекратяване на делото е подлежало на обжалване, той е бил извън страната. Предвид това и с оглед разпределената доказателствена тежест в процеса, по делото е представено Удостоверение рег. № RяБ 3931/16.06.2026 г., издадено от Отдел „Български документи за самоличност“ – СДВР относно регистрирани данни за два броя преминавания през ГКПП на Република България за периода от 01.02.2026 г. до 28.02.2026 г. за А. М. А..

От удостоверението става видно, че адв. А. е напуснал страната на 12.02.2026 г. в 17:48 часа и е влязъл в страната на 16.02.2026 г., в 07:20 часа.

От горните следва, че Определение № 481/05.02.2026 г. е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя по надлежния ред и редовно, на 11.02.2026 г., от когато е започнал да тече срока за обжалването и той е изтекъл на 18.02.2026 г. (сряда - присъствен ден). Данни за отсъствието на адв. А. от страната са налични за периода от късния следобед на 12.02.2026 г., до рано сутринта на 16.02.2026 г. От това следва, че не в рамките на целия срок за обжалване адв. А. е отсъствал от страната. Имало е три дни, в които същият е можел да организира защитата на г-н И., включително като изготви частна жалба или предостави информация на г-н И., че е получено съобщение за изготвеното определение или преупълномощи друг адвокат да обжалва определението, ако е преценил, че това е необходимо. В същия срок е можело да бъде поискано и продължаване на срока за обжалване, но не е сторено.

В чл. 64, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 от АПК, е предоставено право на страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно чл. 64, ал. 3, изр. второ от ГПК не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. В чл. 63, ал. 1 от ГПК е регламентирано, че законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Следва да се има предвид, че доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ГПК изисква молбата за продължаване на срока да е подадена преди изтичането му и в нея да се посочи уважителна причина, поради която той няма да може да бъде спазен, то конкретното основание, препятстващо спазването му, е такова, за което страната знае или най-малкото – предполага с голяма степен на вероятност неговото настъпване. Пропускането на срока от своя страна е предпоставка да се иска неговото възстановяване, а основателността на искането за възстановяване на пропуснат срок зависи от това дали страната е доказала, че го е пропуснала поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее (чл. 64, ал. 2 от ГПК). Разпоредбата на чл. 64, ал. 3, изр. второ от ГПК изключва възстановяване на срока, като предпоставя именно знанието на страната и предвидимостта на обстоятелството за неспазването му, които обстоятелства подлежат на конкретна преценка за всеки отделен случай.

Изложеното налага извод, че сочените в молбата за възстановяване на срок обстоятелства следва да се преценяват от съда първо с оглед възможността на молителя да поиска продължаване на срока и така да избегне пропускането му. Ако твърдените и доказани от молителя причини не са от категорията на тези по чл. 63, ал. 1 от ГПК, тогава следва да бъде извършена преценка за това дали те съставляват особени непредвидени обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени (респ. преодолени) по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК.

В настоящия случай обстоятелството, сочено като причина за пропускане на срока за изпълнение на указанията, е без съмнение предвидимо. Планираното отсъствие на пълномощника адв. А. поради пътуване в чужбина не би могло по никакъв начин да се свърже с обстоятелство от вида на визираните в чл. 64, ал. 2 от ГПК. Напротив, от заявеното от адв. А. става ясно, че същото е предварително планирано, т.е. налице е предвидимост на предстоящото обстоятелство, препятстващо предприемането на следващите се действия по процесуално представителство на доверителя му Д. И. в производството по обжалване на прекратителното определение по адм. дело № 1137/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Освен това по делото е установено, че на 11.02.2026 г. адв. А. е получил съобщение с препис от определението на съда, като обаче липсват данни да е информирал доверителя си за акта. Посочените обстоятелства налагат извод, че в конкретния случай касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, е могъл да поиска от съда продължаване на срока за обжалване на прекратителното определение, поради наличието на уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ГПК.

Предвид изложеното следва да се приеме за приложима в случая разпоредбата на чл. 64, ал. 3, изр. второ от ГПК, съгласно която не се допуска възстановяване на срока за извършване на пропуснатото действие, ако е било възможно неговото продължаване. Такова е било възможно най- малкото или в рамките на 11.02.2026 г. – 12.02.2026 г., когато процесуалният представител все още е бил в България, или в периода 16-18.02.2026 г., когато адв. А. вече се е завърнал в пределите на страната. На това основание молбата на Д. М. И. по чл. 64, ал. от ГПК се явява неоснователна.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият състав намира и, че реално липсват обстоятелства в настоящия случай, съставляващи основанието по чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на пропуснатия срок. Пътуването в чужбина на процесуалния представител на страната е било планувано и не съставлява настъпили особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени и обективно са препятствали възможността му да подаде частна жалба. Други такива обстоятелства за жалбоподателя или за процесуалния му представител нито се твърдят, нито се доказват.

Поради горните молбата за възстановяване на срока за обжалване на Определение № 481/05.02.2026 г., постановено по адм.д. № 1137/2025 по описа на Административен съд – Пазарджик се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. В този смисъл и Определение № 4185 от 16.04.2026 г. по адм. д. № 2052 / 2026 г. на Върховен административен съд.

Така мотивиран и на основание чл. 213а, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 64, ал. 2 от ГПК и чл. 66 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд – Пазарджик

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 1673/20.02.2026 г. на Д. М. И., чрез адв. А. за възстановяване на срока за обжалване на Определение № 481/05.02.2026 г., постановено по адм.д. № 1137/2025 по описа на Административен съд – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�