Решение № 26 от 21.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500861 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 129 от 12.06.2025 г. по гр. д. № 203/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин са отхвърлени предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу М. Б. И. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземания за следните суми, за които е издадена заповед № 624 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 993/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин: сумата от 1200 лв., представляваща главница по договор за кредит № 903875/08.07.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.06.2023 г., до окончателното плащане; сумата от 261.88 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит; сумата от 719.12 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата по договора за кредит за периода от 10.09.2018 г. до 19.02.2024 г.; сумата от 1049.44 лв., представляваща главница /възнаграждение/ по договор за поръчителство от 08.07.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.06.2023 г., до окончателното плащане; сумата от 552.97 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата по договора за поръчителство за периода от 10.09.2018 г. до 19.02.2024 г.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство 1 с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.

От ответницата в първоинстанционното производство не е постъпил отговор на въззивната жалба в указания срок, преди съдебното заседание на въззивния съд, насрочено за 26.11.2025 г., е постъпило писмено становище от назначения й особен представител, в което са изложени съображения за правилност на решението.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел /в резюме/ следното: По отношение на договора за кредит е приел, че в него не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението по договора за поръчителство, съответно по този начин е заобиколена императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Приел е също, че доколкото според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а клаузите на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР са част от задължителното съдържание на договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и съответно условие за действителността му, то договорът не може да бъде сключен без тези клаузи.

Освен това същите не мотат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона. Поради това /по аргумент от противното основание на чл. 26, ал. 4 ЗЗД/ нищожността на тези клаузи влече нищожност на целия договор. По отношение на договора за поръчителство е приел, че възнаграждението по него не се дължи от кредитополучателя, тъй като поемайки задължение да плати такова възнаграждение с цел обезпечаване на задълженията по сключения договор за кредит, той е поел задължение по неравноправна клауза и в качеството на потребител не дължи възнаграждението по договора за поръчителство, тъй като подобна клауза не поражда облигационна връзка между страните. Приел е също, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК и с добрите нрави - чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни, основани са на правилната преценка на доказателствата по делото и на доводите на страните и се споделят от въззивния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Само за пълнота на изложението с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:

Неоснователно е оплакването за неправилност на извода на първоинстанционния съд за недоказаност на факта на получаването на сумата по кредита от кредитополучателя. Въззивният съд намира, че липсата на 2 подпис на получател върху разписката от 08.07.2017 г. за преведена в полза на М. Б. И. чрез паричен превод към EasyPay сума от 361.83 лв. сам по себе си не е основание за извод, че сумата по тази разписка не е усвоена. Фактът на получаване на такава сума по представената разписка не е оспорен, а и разписката е генерирана електронно чрез Epay и очевидно няма как да носи подписа на получателя, като тя дори не съдържа такъв реквизит. Тази разписка обаче по никакъв начин не установява изпълнение на задължението на кредитодателя по договора за кредит. Сумата по тази разписка е значително по-малка от сумата на главницата, отпусната по договора за кредит /1200 лв./, а от ищеца не се твърди сумата по кредита да е предоставяна на части /а и обичайната практика при предоставяне на кредити не е такава/. Освен това тази сума само въз основа на вписаното в разписката не може да бъде свързана по никакъв начин с договора за кредит. В разписката не е посочено основание за превода - номер, дата на договор, а в графата „Описание“ е посочено само „Паричен превод към EasyPay: credissimo плюс“. Credissimo плюс вероятно е някакъв кредитен продукт на „Кредисимо“ АД, но дори да е така, същият не може да бъде отнесен към договора за потребителски кредит поради липса на каквато и да било индивидуализация на този продукт. Поради това не може да се направи извод и за частична основателност поне на иска досежно главницата по договора за кредит.

С оглед изложеното решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски за настоящото производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129 от 12.06.2025 г. по гр. д. № 203/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което са отхвърлени предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от управителите П.В. и Х.М., срещу М. Б. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „Левски В“, бл. 8, вх. Б, ет. 2, ап. 29 обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземания за следните суми, за които е издадена заповед № 624 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 993/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин: сумата от 1200 лв., представляваща главница по договор за кредит № 903875/08.07.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.06.2023 г., до окончателното плащане; сумата от 261.88 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит; сумата от 719.12 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата по договора за кредит за периода от 10.09.2018 г. до 19.02.2024 г.; сумата от 1049.44 лв., представляваща главница /възнаграждение/ по договор за поръчителство от 3

08.07.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.06.2023 г., до окончателното плащане; сумата от 552.97 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата по договора за поръчителство за периода от 10.09.2018 г. до 19.02.2024 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4