Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 20.03.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 62/2020
Вид
Решение № 38
Подписан
20.03.2020
Състав
ВЕРА ИВАНОВА ИВАНОВА, КАТЯ СТОЯНОВА ПЕНЧЕВА, ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА БЕЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 261,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 262,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е № 38

Гр. Пловдив, 20.03.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Катя Пенчева

Величка Белева с участието на секретаря Нели Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело № 62 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 645, постановено на 5.12.2019 г. по гр.д.

26/2019 г. на Окръжен съд – С.З., в неговите части, с които е осъден на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД П.Ц.К. да заплати на Б.М.Ч. сумата 16 387,12 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършени през периода м. януари-м. юли 2017 г. строително-монтажни работи за ремонт и реновиране на собствената на ответника къща, находяща в с. Р. общ. К., ул. И., № 5, заедно със законната лихва, считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, която да бъде преведена по сметка IBAN ***, осъден е П.Ц.К. да заплати на Б.М.Ч. сумата 2 084,70 лв. за направените деловодни разноски съразмерно с уважената част на иска, осъден е Б.М.Ч. да заплати на П.Ц.К. сумата от 665,83 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат съразмерно с отхвърлената и оттеглената част на иска, по отношение на която производството е прекратено.

Жалбоподателят П.Ц.К. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 23.12.2019 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което предявените срещу него искове да бъдат изцяло отхвърлени. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. По негово искане във въззивното производство са събрани нови гласни доказателства. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата Б.М.Ч. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1,изр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 21 034,30 лв., представляваща неиздължено възнаграждение за извършване на СМР в къща на ответника, находяща се в с. Р. съгласно договор, сключен през 2017 г. между ответника като възложител и ищеца като изпълнител, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска, както и евентуален иск с правно основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца същата сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за извършени СМР в къща на ответника, находяща се в с. Р. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Не се спори между страните, заявено е изрично от тях в съдебното заседание на окръжния съд на 5.06.2019 г., че те са били в договорно правоотношение за извършването от ищеца на СМР в къща на ответника в с.Р.. В исковата си молба от 13.03.2019 г. ищецът твърди, че договореността между тях е постигната през м.януари на 2017 г., като ищецът му е възложил извършването на СМР в неговата къща. Твърди, че е било договорено възнаграждение общо в размер на 56 317,13 лв., включващо труд, материали и доставно-складови разходи.

Ищецът твърди, че е изпълнил посочените в исковата молба СМР качествено и в срок, които завършил и предал на ответника без забележки и възражения от негова страна, след което ответникът заедно със семейството си заживял в къщата, но заплатил на ищеца поетапно, от месец март до месец юни на 2017 г., само част от общо дължимото възнаграждение, а именно сумата 26 850 лв. Твърди, че е канил ответника да му заплати дължимия остатъка от възнаграждението, но ответникът не го е заплатил. Претендира за присъждане на сумата 29 467,13 лв., като в съдебното заседание на окръжния съд оттегля частично претенцията и претендира за присъждане на сумата 21 034,30 лв. като неиздължена част от дължимото възнаграждение. Евентуално, ако се приеме, че между страните не е сключен договор поради липса на писмено форма, претендира за присъждане на сумата поради това, че с нея ответникът като собственик на къщата се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, който е изпълнил посочените в исковата молба СМР.

С отговора на исковата молба ответникът признава, че е ангажирал услугите на ищеца за ремонт на своята къща в с. Рпрез пролетта на 2017 г. Ответникът възразява, че страните не са уговорили предварително сумата 56 317,13 лв. като възнаграждение, а договорката била при необходимост от извършване на определена работа да се разберат за цената на труда, като необходимите материали и пособия ответникът да закупува от фирмата на майката на ищеца с отстъпки. Твърди, че не е заплатил на ищеца сумата 26 850 лв., а поне 15 000 лв. в повече от нея, като всички плащания за възнаграждение за извършената работа, материали и транспорт са извършвани на ръка. Оспорва твърдението на ищеца, че е извършил всички, описани в исковата молба, СМР, както и че е извършил някои от тях по начина, описан в исковата молба. Твърди, че по имота освен ищеца са работили и други хора, които ответникът е ангажирал.

Твърди, че е заплатил изцяло материалите, необходими за ремонта на неговата къща. Твърди, че част от материалите не са закупени от ищеца, а от ответника и са доставени от друго лице, а не от ищеца. Оспорва твърдението, че ищецът е извършил целия ремонт и че той е приел извършеното от него без забележки.

Твърди, че ремонтът приключил през месец септември на 2017 г., а работата на ищеца по сградата приключила преди това. Твърди, че извършеното от ищеца било некачествено и се наложило, тъй като ищецът отказал за поправи некачествената си работа, да бъде направен ремонт от трети лица и да бъдат довършени започнати и недовършени от ищеца СМР. Заявява, че и към момента някои части от електрическата система и кабелна телевизия, за които се твърди, че са направени качествено, не работят. Твърди, че е водил разговори с ищеца да изпълни задълженията си, но той претендирал да му се заплати допълнително за допълнителната работа. Твърди, че уведомил ищеца, че е разочарован от качеството на работата и че ремонтът е довършен от други лица, както и че не желае ищецът повече да идва и да работи на обекта, след което ищецът започнал да отправя към него претенции за заплащане на допълнителни суми. Оспорва твърдението, че дължи на ищеца исковата сума, евентуално, че се е обогатил с нея за негова сметка.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че между страните е бил сключен договор за изработка за извършване от ищеца като изпълнител по възлагане от ответника на СМР за ремонт на собствената на ответника къща в с. Р. като видът и качеството им са определяни поетапно, в хода на работата. Приема, че ответникът е заплатил на ищеца сумата 26 850 лв. и живее в къщата от месец декември на 2017 г. С оглед признаването от ответника на изпълнение на посочени от него СМР и съобразно събраните по делото гласни доказателства и заключението на СТЕ съдът приема, че посочените в исковата молба СМР са извършени от ищеца, респективно, от наетите от него работници, като стойността на посочените в исковата молба СМР възлиза общо на 42 937,12 лв., от които 20 771,69 лв. за материали и 20 165,43 лв. за труд. Съдът преценява, че на обекта са работили и други хора, но те са извършили работа, за която ищецът няма претенции. Съдът преценява, че е недоказано възражението на ответника извършеното от ищеца да е некачествено и ищецът да е отказал да поправи работата си, което да е било причина ответникът да търси други майстори. Съдът намира, че след като възложителят е във фактическата власт на изработеното, тъй като живее от месец декември на 2017 г. в ремонтираната от ищеца къща, без да има възражения за недостатъци, то изработеното е прието чрез конклудентни действия. Съдът посочва, че няма основание за обвързване на заплащането на възнаграждението за извършената работа от никакви допълнителни факти, които не са елемент от правопораждащия фактически състав на чл. 266,ал.1 от ЗЗД, който включва само извършване на договорената работа и нейното приемане. Съдът посочва, че ответникът не е доказал своето твърдение многократно да е водил разговори с ищеца, че трябва да изпълни задълженията си, съответно, че своевременно е уведомил ищеца за открити съществени недостатъци на СМР. Съдът приема, че ответникът също е доставял материали, но стойността за тях не е предмет на исковата претенция. Изводът на съда е, че от общия размер на стойността на СМР според заключението на вещото лице 42 937,12 лв. следва да се приспадне платената сума 29 467,13 лв. и останалата сума 16 087,12 лв. е дължима, както и сумата 300 лв. за извозване и натоварване на строителни отпадъци, която сума е определена от съда на основание чл. 162 от ГПК. Затова съдът присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответника сумата 16 387,12 лв. за неизплатено възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и присъжда на всяка от страните разноски по съразмерност.

С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че изводите на окръжния съд са неправилни, както и че решението е немотивирано.

Твърди, че не е съобразено от окръжния съд обстоятелството, че е от съществено значение за правилното решаване на спора в съдебното производство да се установи с методите и способите на ГПК каква е цената, която се дължи от възложителя, какъв обем от работа е възложен, какви материали и средства са договорени да се закупят и вложат в имота и от кого, извършена ли е в предвидения обем и срок договорената работа, както и дали същата е приета без възражения от страна на възложителя, в която връзка са направени възражения от ответника, които са игнорирани и са останали необсъдени в съдебния акт.

Заявява, че ищецът не е доказал твърдението си да е договорил с ответника възнаграждение за извършването на ремонт на процесния имот в размер на 56 317,30 лв., която сума според ищеца е формирана от сбора на сумата 26 850 лв., представляваща стойност на закупените и вложени в имота материали, със сумата 29 467,13 лв., представляваща според ищеца дължимо от ответника възнаграждение за свършената работа. Твърди, че е оспорил доколко са верни, съответно доказани, направените в исковата молба твърдения на ищеца за вида, обема и стойността на възложените СМР, твърденията за вложените в обекта строителни материали, както и дали СМР са извършени качествено и в срок, като за своите изводи в тази насока съдът се позовава на заключението на вещото лице, но е игнорирано, че за една голяма част от изводите си вещото лице се позовава не на обективни находки, а на предположения относно вложените материали като количество и стойност. Посочва, че като доказателство по делото заключението на вещото лице е използвано от съда и за приемането на каква стойност са извършените СМР, но не е съобразено, че стойността им също е определена на база предположения и каталози. Заявява, че съдът е достигнал до неправилни изводи по отношение на размера на претенцията, тъй като при анализа на събраните по делото доказателства не е съобразено посоченото в писмената защита наличие на ограничение по силата на закона, което касае именно стойността на договорените строителни материали и възнаграждение, като не е обсъдена от съда нормата на чл. 164,ал.1,т.3 от ГПК, съгласно която не могат да се доказват със свидетелски показания договори на стойност над 5 000 лв.

Счита, че окръжният съд е следвало да съобрази, че конкретно в тази насока гласни доказателства не са събрани и че наличните са недостатъчни да дадат отговор на въпроса какво е съдържанието на договора, съответно, че твърдяната от ищеца стойност на строителни материали и възнаграждение е недоказана.