Акт от 14.12.2016, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е №

14.12.2016г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 14 ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2999 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба на ищцата са изложени подробно твърдения за познанството й с ответника, за хронологията на техните отношения, както и за пребиваването на ответника в чужбина и нейните посещения при него. Твърди се, че по искане на ответника през месец август 2013г. ищцата му предоставила в заем сумата 1000 лева, за да погаси свои задължения по кредитна карта, като се уговорили връщането на сумата да бъде в края на месец ноември 2013г. Сочи също така, че на 15.01.2016г. в присъствието на други лица по искане на ответника му предала сумата 1000 евро, като ответникът поел задължението, че ще й върне всички заеми, включително и този от 2013г. в размер на 1000 лева и този от 1000 евро до 30.01.2016г., ведно с лихви за забава. Сочи, че ответникът въпреки многократни разговори от нейна страна не е върнал сумите по двата договора за заем.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 1000 лева, представляваща дадена в заем сума по сключен договор за заем от месец август 2013г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 232,97 лева за периода от 30.11.2013г. до 15.03.2016г., както и сумата в размер на 1000 евро, представляваща дадена в заем по сключен договор за заем от 15.01.2016г., както и сумата 25,04 лв., представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 30.01.2016г. до 15.03.2016г., като се претендира и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията. Претендират се и разноските по делото.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от пълномощника му, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.Твърди се, че ответникът никога не е получавал в заем посочените в исковата сума суми и между страните не съществуват заемни правоотношения. От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли претенциите като неоснователни.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник. Исковата молба се поддържа и се иска да бъде уважена.

Редовно призованият ответник не се явява в съдебно заседание. Представлява се от пълномощник, който моли за отхвърлянето на исковете като неоснователни. Претендират се разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Г.Н. и ответникът Стойчо В. поддържали приятелски отношения. През месец август 2013г. ищцата предала на ответника в заем сумата 1000 лева, с уговорката той да я върне в срок до края на месец ноември 2013г. Впоследствие при тяхна среща на 15.01.2016г. ищцата му дала в заем и сумата 1000 евро, като ответникът поле задължението да върне и двата заема в срок до 30.01.2016г., заедно с лихва за забава. Предаването на сумите и постигнатите уговорки за тяхното връщане са осъществени в присъствието на свидетели.

Ответникът не е изпълнил задължението си да върне на ищцата получените в заем суми.

Размерът на мораторната лихва върху главницата от 1000 лева за периода от 30.11.2013г. до завеждането на исковата молба на 15.03.2016г. е 232,97 лева, а върху главницата от 1000 евро за периода от 30.01.2016г. до завеждането на исковата молба на 15.03.2016г. е 25,04 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. П. и Катя Николова, които депозират пряко възприети факти и изложеното от тях е в отношение на взаимно покритие и безпротиворечивост.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД са допустими и основателни. Безспорно се установи, че ответникът дължи исковите суми в размер на 1000 лева и 1000 евро.

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът за заем е реален, поради което за неговото сключване не е достатъчно само постигането на съгласие между страните.

Необходимо е парите или другите заместими вещи да бъдат предадени на заемателя и едва след реалното им предаване се счита, че договора за заем е сключен. В случая между страните има сключени договори за заем, които са неформални, т.е. законодателят не е предвидил изискване за писмена форма. Тези договори се установяват с показанията на разпитаните по делото свидетели.

Доказателствената тежест за плащането на сумите от ответника на ищеца, т.е. за връщането на заетите суми се носи от ответника, който не е доказал, че е изпълнил задължението си да върне на ищцата получените в заем суми в уговорените срокове. Поради това следва да се постанови решение, с което ищцовите искови претенции следва да се уважат изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1000 лева, представляваща невърнат заем по договор от месец август 2013г. и сумата 1000 евро, представляваща невърнат заем по договор от 15.01.2016г., ведно със законната лихва върху двете главици, считано от датата на завеждане на исковата молба на 15.03.2016г. до окончателното им изплащане.

Акцесорните претенции с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви са допустими и основателни. Ответникът не е изпълнил задълженията си да върне получените в заем суми на уговорените с ищцата дати, поради което е изпаднал в забава от датата на съответните падежи и дължи обезщетения за забавата в претендираните с исковата молба размери. Поради това тези искове следва да се уважат изцяло.

С оглед изхода на процеса следва да се уважи искането на ищцата за присъждане на разноските по делото, които са в размер на 1205,50 лева, като в сумата са включени и разноските по обезпечителното производство.

Ръководен от гореизложеното, съдът

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА С.И.В. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Н. с ЕГН-********** ***, както следва:

-сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща невърнат заем по договор от месец август 2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 232,97 лева /двеста тридесет и два лева и 97 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2013г. до 15.03.2016г.;

-сумата 1000 /хиляда/ евро, представляваща невърнат заем по договор от 15.01.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 25,04 лева /двадесет и пет лева и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 30.01.2016г. до 15.03.2016г.;

-сумата 1205,50 лева /хиляда двеста и пет лева и 50 стотинки/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред

Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: