Протокол № 1731 от 26.04.2022, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1731 гр. Варна, 14.04.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова

Съдебни

Детелин Липчев Патронов заседатели: Ивелина Тодорова Михова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова и прокурора В. Ас. Ал.

Сложи за разглеждане докладваното от Валя Цуцакова Наказателно дело от общ характер № 20223110200605 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА, редовно уведомени по чл.247б от НПК, като представител се явява прокурор В.А..

ПОДСЪДИМИЯТ ЯН. СТ. АЛ., редовно уведомен по чл.247б от НПК, явява се лично, води се от Затвора – Варна.

ПОСТРАДАЛАТА Ж. СТ. Д., редовно уведомена по чл.247б от НПК, явява се лично.

ПОСТРАДАЛИЯТ Н. Д. Й., редовно уведомена по чл.247б от НПК, явява се лично.

В залата се явява адв. К.Х. К. от АК – Варна, определен от Председателя на АК – Варна за осъществяване на правна помощ на подс. ЯН. СТ. АЛ. във фазата на досъдебното производство.

ПОДС. А.: Съгласен съм адв. К. да ми бъде назначен за служебен защитник в настоящото производство.

СЪДЪТ, като взе предвид наличието на основанията по чл.94 ал.1 т.6 от НПК, съгласно разпоредбите на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 вр. чл.21 т.3 от ЗПрП, счита, че на подсъдимия следва да се назначи за процесуално представителство по делото адвокат от 1 списъка, предоставен от АК – Варна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА за процесуално представителство на подс. ЯН. СТ. АЛ. по делото адв.

К.Х. К. от АК – Варна.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОСТРАДАЛАТА Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОСТРАДАЛИЯТ Й.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. К.А: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредително заседание, тъй като се явяват всички лица по чл.247б от НПК, чието участие е задължително, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

СЪДЪТ снема самоличността на явилите се лица.

ПОДСЪДИМИЯТ ЯН. СТ. АЛ., роден на ***, живущ в гр. ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН **********, с разяснени права по НПК.

АДВ. К.: Това е лицето Я.А., което съм защитавал в хода на досъдебното производство.

ПОСТРАДАЛАТА Ж. СТ. Д., ЕГН **********, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, със средно образование, без родство с подсъдимия, с разяснени права по НПК.

ПОСТРАДАЛИЯТ Н. Д. Й., ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, без родство с подсъдимия, с разяснени права по НПК.

На основание чл.272 ал.4 от НПК Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК и констатира, че същите са връчени на подс.

А. на 06.04.2022 година, на пострадалата Д. на 05.04.2022 година, на пострадалия Й. на 05.04.2022 година.

2

ПОСТРАДАЛАТА Д.: Представям писмена молба за предявяване на граждански иск срещу подс. ЯН. СТ. АЛ. в размер на 500 лева за извършени от него кражби на мое лично имущество, както и причинените ми от подсъдимия неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, притеснения и неудобства в резултат на извършените деяния.

ПОСТРАДАЛИЯТ Й.: Представям писмена молба за предявяване на граждански иск срещу подс. ЯН. СТ. АЛ. в размер на 500 лева за извършени от него кражби на мое лично имущество и щета, нанесена на личния ми автомобил марка „Фиат Браво“ в размер на 1 000 лева, както и причинените ми от подсъдимия неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, притеснения и неудобства в резултат на извършените деяния.

СЪДЪТ, предвид разпоредбата на чл.248 ал.2 от НПК във връзка с направените искания за конституиране в качеството на граждански ищци, намира, че следва да се произнесе след изслушване на страните по въпросите на чл.248 ал.1 от НПК и пристъпи към изслушване на становищата на прокурора и лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгласно чл.248 ал.1 от НПК.

СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод, ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ИМ ПРАВА и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

ПОСТРАДАЛАТА Д.: Нямам искания за отводи.

ПОСТРАДАЛИЯТ Й.: Нямам искания за отводи.

АДВ. К.: Нямам искания за отводи.

ПОДС. А.: Нямам искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на РС – Варна, няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите лица. Към настоящия момент, предвид липсата на изявление от страна на подсъдимия и неговия защитник, считам, че няма основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или съдебен заседател. Подсъдимият има назначен защитник. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или преводач на български жестов език. На досъдебното производство не е била взета мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия и доколкото същият се намира в затвора, не са налице основания за вземане на такава. Нямам искания по доказателствата. В зависимост от становището на подсъдимия и неговия защитник, моля делото да се насрочи.

3

ПОСТРАДАЛАТА Д.: Присъединявам се към изложеното от прокурора.

ПОСТРАДАЛИЯТ Й.: Присъединявам се към изложеното от прокурора.

АДВ. К.: Считам, че делото е подсъдно на РС – Варна. Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите лица. Считам, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно по реда на глава 27 от НПК, съкратеното съдебно следствие – чл.371 т.2 от НПК с признаване на всички факти и обстоятелства, както са описани в обвинителния акт без да се разпитват свидетелите и вещите лица. Няма основания делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или съдебен заседател. Подсъдимият има назначен служебен защитник. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или преводач на български жестов език. Няма взета мярка за неотклонение по отношение на подзащитния ми и да не се взема такава. Нямаме искания за събиране на нови доказателства доказателствата. Предвид нашето желание, моля делото да се разгледа незабавно.

ПОДС. А.: Поддържам изцяло становището на адвоката си и нямам какво да добавя.

Желая да се проведе съкратено съдебно следствие с признаване на фактите.

СЪДЪТ, след тайно съвещание, като взе предвид становището на страните и материалите по делото, намира следното:

Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпления по чл.346 ал.2 т.1 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 срещу подсъдимия ЯН. СТ. АЛ. и е подсъдно на Районен съд – Варна. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По отношение чл.248 ал.1 т.3 от НПК, съдът, като взе предвид както материалите по делото, така и внесения обвинителен акт, не споделя становището на страните, че в хода на досъдебното производство и при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита както на обвиняемото лице, така и правата на пострадалите лица.

Съгласно разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено, когато е ограничено правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това си качество.

Освен горното, съгласно съдебната практиката на ВКС, основното предназначение на обвинителния акт е да очертае предмета на доказване в съдебната фаза от гледна точка на извършеното престъпление и на участието на обвиняемия в същото. В този смисъл няма и спор по въпроса, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да фигурират всички правно-релевантни факти, касаещи предявеното обвинение както от обективна, така и от субективна страна, като следва да бъде налице и единствено между факти и диспозитив.

4

В конкретния случай съдът счита, че още в хода на досъдебното производство при привличане на обвиняемото лице в това качество е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като видно от постановление за привличане от 14.01.2020 г. А. е обвинен за това, че е извършил престъпление чл.346 ал.2 т.1 и т.3 вр. ал.1 от НК при условията на продължавано престъпление, като в началото на диспозитива се сочи, че това продължавано престъпление е извършено в периода от 08.01.2021 г. до 11.03.2021 г., а в последствие се визира деяние, което е извършено на 11/12.03.2021 г. и в този смисъл не е ясно всъщност за какъв период на продължаваното престъпление обвиняемият е бил обвинен.

За престъпление по чл.346 от НК, видно от диспозитива на обвинителния акт, вторият пункт на обвинението е за това, че на 11/12.03.2021 г. в гр. Варна, местност „Боровец – Юг“, при условията на чл.195 ал.1 т.1 – 6, а именно т.4 пр.2 от НК, чрез използване на техническо сродство – контактен ключ на МПС, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат Браво“ с рег.№ В 7463 ВВ, от владението на Н. Д. Й., на стойност 1 300 лева, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е изоставено без надзор в гр. Варна, зад бл.34 на ул. „Евлоги Георгиев“ и е последвала повреда на превозното средство на стойност от 495.72 лева. Т.е. в конкретния случай последвалата повреда и нейната стойност съставляват елементи от състава на престъплението и касаят пряко както правата на пострадалите лица, с оглед гражданската им претенция, така и правата на обвиняемото лице.

На първо място, във връзка с този съставомерен признак от фактите не става ясно в какво се изразява повредата на лекия автомобил „Фиат Браво“, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи от фактическа страна единствено следното:“ През времето, докато го ползвал, обвиняемият причинил щети на лекия автомобил, изразяващи се в повреди на лявата врата, задния ляв калник, преден капак, ляво огледало и други.“ Първо, съставомерният признак е повреда, а не щети. На второ място, дали се касае за повреда е правен извод и зависи от това дали автомобилът с конкретните щети би могъл да се ползва по предназначение с или без ремонт, тъй като ако би могъл да се ползва без нужен ремонт в съответствие със законовите изисквания, не би могло да се говори за повреда, но такъв извод не може да се направи, тъй като никакви щети/повреди не са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, а както е посочено по-горе има само правен извод, че са причинени щети, но в какво се изразяват не е ясно. Освен горното е недопустимо, когато се касае за съставомерен признак – повреда, в обвинителния акт да се сочи „и други“, неясно какви повреди, наречени щети.

Освен горното, от обстоятелствената част на обвинителния акт изобщо не е ясно каква е стойността на повредата/щетата, която прокурорът е приел, че е била причинена на лекия автомобил „Фиат Браво“, тъй като се сочи следното.