Решение № 14 от 19.04.2022, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Каварна, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Живко П. Георгиев при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно наказателно дело № 20213240200238 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 21-5811-000100/03.12.2021г. на Началника РУ към ОДМВР Добрич,РУ Шабла са наложени на ЕМ. ИВ. В. ЕГН ********** с адрес гр.Шабла улица ЧВ следните административни наказания:-глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП;-глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,с мотив,че жалбоподателят не е уведомяван от 24.03.2021г. до проверката извършена на 01.11.2021г. от съответните органи на отдел КАТ за прекратената регистрация.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,не се явява,представлява се от процесуален представител,който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Административнонаказващият орган редовно призован,не изпраща представител по делото.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради което е процесуално допустима.

Съдът за да се произнесе по основателността и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,намира за установено следното:

1

От показанията на актосъставителя АЛ. В. Н.-Мл.автоконтрольор в РУ Шабла и свидетеля по акта СЛ. СТ. К.-полицейски служител-РУ Шабла се установява,че на посочената в акта дата/01.11.2021г./ по улица „Равно поле“ в гр.Шабла до БТК в посока към ОбС са спрели за проверка лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№х ТХ управляван от ЕМ. ИВ. В. ЕГН ********** с адрес гр.Шабла улица ЧВ.Към момента на извършване на проверката полицейските служители не са разполагали с таблет,за да установят дали е налице нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП,поради което актът за установяване на административно нарушение е съставен на 04.11.2021г.,за това,че горепосоченият автомобил е с прекратена регистрация от 24.03.2021г./без задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите/.Към момента на проверката извършена на 01.11.2021г. водачът не представя контролен талон към СУМПС.След извършена служебно проверка в системата на 02.11.2021г.,на 04.11.2021г. свидетеля Ал.Н. съставил акт за установяване на административно нарушение,като отказа на нарушителя да подпише акта е удостоверен с подписа на полицейския служител Валентин Христакиев.Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели АЛ. В. Н. и СЛ. СТ. К. по време на проверката,автомобилът е бил с поставени регистрационни номера.Видно от показанията на св.С.К.,нарушителя е бил уведомен,че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация,след като му е връчена призовка да се яви в РУ-Шабла.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното

Наказателно постановление

№

21-5811000100/03.12.2021г. на Началника РУ към ОДМВР Добрич,РУ Шабла са наложени на ЕМ. ИВ. В. ЕГН ********** с адрес гр.Шабла улица ЧВ следните административни наказания:-глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП;-глоба в в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна.

Автори на АУАН и НП са компетентни длъжности лица по смисъла на ЗМВР,съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените ,които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН,не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН,във връзка със съставянето,предявяването и връчването му.Въз основа на АУАН е било издадено обжалваното НП,където подробно е 2 описано са били описани извършеното нарушение,правната му квалификация и наложеното наказание.Наказателното постановление е било издадено в рамките на преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

В акта,а в последствие и в наказателното постановление,нарушенията е описано пълно и ясно,като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му и допълнителните относими към него обстоятелства.По този начин била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,респективно да организира пълноценно защитата си,което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

По отношение на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП възприета от актосъставителя и АНО за нарушена от жалбоподателя,въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата,отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,поставени на определените за това места.Нарушението на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици предвидени в нормата на чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП.

В настоящия случай безспорно е установено,че на 01.11.2021г. около 20.40ч.,в гр.Шабла на ,улица „Равно поле“ до БТК посока ОбС водачът ЕМ.

ИВ. В. ЕГН ********** с адрес гр.Шабла улица ЧВ управлява лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ТХ,с прекратена регистрация от 24.03.2021г. по чл.143 ал.10 от Закона за движение по пътищата.Респективно,към момента на управлението и проверката,лек автомобил „Форд Фокус“,макар и да има поставени табели с рег.№ АТ,не бил регистриран по съответния законов ред.

От изложеното дотук става ясно,че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В същото време обаче,за да се приеме,че е извършено нарушението,а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата,отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,които са регистрирани,е необходимо да са налице и доказателства,от които може да се направи несъмнен извод,че нарушителят е бил наясно с обстоятелството,че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.Съобразно разпоредбата на чл.574 ал.10 Информационния център Гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни средства,за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.Едва след изтичане на този срок и ако не са били представени 3 доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите Гаранционния фонд уведомява органа по ал.1,т.1/компетентните държавни органи които регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.От своя страна,след получаване на това уведомление,съобразно императивната норма на 143 ал.10 от ЗДвП на 24.03.2021г.Сектор ПП-Добрич служебно прекратил регистрацията на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ АТ.В същото време обаче на компетентния орган,в настоящия случай Сектор ПП-Добрич,било вменено и задължението съобразно цитираната правна норма,да уведоми собственика на съответното ППС за прекратяването на регистрацията.В същия смисъл е и разпоредбата на чл.18б ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,отчет,пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета,теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.При анализ на правните норми,свързани с обсъжданата процедура,се налага извода,че в случая се касае са вътрешен обмен на информация между съответните компетентни органи,без осигуряване на публичност на тази информация.Т.е за факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС,респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратена регистрация,а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор Пътна полиция.По делото липсват доказателства собственика на процесното ППС да е бил уведомяван,че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена,при това именно от 24.03.2021г.При това положение следва да се приеме,че собственика на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ АТ изобщо не е наясно с обстоятелството,че считано от 24.03.2021г. служебно е била прекратена регистрацията на това МПС.

При така установеното става ясно,че макар от обективна страна да са налице елементи от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП,то липсват каквито и да е доказателства за това,деянието да е извършено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното съдът намира,че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на ЕМ. ИВ. В. за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,поради което като материално незаконосъобразно,обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По отношение на отнетите на основание Наредба № Iз-2539 на МВР общо 10 контролни точки по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП:

В чл.157 ал.1 от ЗДвП и чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР/17.12.2012г. тези точки са наречени „контролни точки за отчет на извършените нарушения“,което показва,че същите са средство за отчитане на установени нарушения.Отнемането на контролни точки не е сред ПАМ,нито сред наказанията по чл.13 от ЗАНН,което обуславя извода за различна правна 4 същност.Отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролноотчетен характер,което изпълнява предупредителна/по отношение на водачите/ и информационно-статистическа/за контролните органи/ функция.Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление/чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР/17.12.2012г./Текстът на чл.3 ал.2 от Наредбата показва,че при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност,като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.В резултат на отнемането на контролни точки на основание чл.171 т.4 от

ЗДвП,ръководителите на службите за контрол са компетентни да изземват свидетелството за правоуправление със заповед за налагане на ПАМ.Тази заповед подлежи на обжалване по реда на чл.145 и сл. от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП пред съответния административен съд.

Ето защо настоящия съдебен състав счита,че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки,тъй като намира,че същите по своя характер не съставляват административно наказание,по смисъла на чл.13 от ЗАНН и обжалването им не е предмет на настоящото производство.Константна е практиката на съдилищата в страната по този въпрос/в този смисъл е и Решение на Съда на ЕО по дело С-27/11г. по повод преюдициалното запитване,отправено от Административен съд София по повод тълкуване на чл.82,параграф 1,втора алинея,буква а/ ДФЕС,член 91,първа алинея,буква в/ ДФЕС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,както и на членове 47,48 и 52 от Хартата на основните права на европейския съюз./.