Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 601 от 15.05.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 659/2022
Вид
Решение № 601
Подписан
15.05.2022
В сила
29.09.2022
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. В., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100500659 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 11094/18.02.2022г. на Д. ЗДР. К., ЕГН **********, живущ в гр. В., с.о. Т.к. №70 срещу решение № 201 от 27.01.2022г., постановено по гр. дело № 2214/2021г. на ВРС, XVIII-ми състав, с което въззивникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., ул. О.М. №51, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и му е забранено да приближава на по-малко от 200 м. молителката, както и жилището, което същата обитава, а именно: гр. Д., ул. О.М. №51, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от датата на постановяване на мярката, на осн. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.

В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Намира, че същото е постановено по недопустима молба, тъй като страните не са били във фактическо съпружеско съжителство, като развива подробни съображения в тази насока. Моли за отмяна на решението и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. В съдебно заседание въззиваемата се явява лично в съдебно заседание заедно с процесуалния си представител адв. К.И. от АК – Д., който представя писмено становище. В последното е изразено становище за неоснователност на жалбата, а обжалваното решение намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на Р. Т. К. срещу Д. ЗДР. К. за налагане на мерки за защита от домашно насилие.

1

Молителката твърди, че с ответника са живяли във фактическо съжителство за периода от 10-15.06.2021г. до 07.08.2021г. в нейната квартира, находяща се в гр. В., бул.

„С." №169, ет.4. Молителката твърди още, че още при запознанството си с ответника той проявявал ревност, накарал я да изтрие всички номера на мъже в телефона си и всички профили на мъже във фейсбук. Предупредил я също, че е удрял предходната си приятелка.

Следял я къде и кога ходи и я карал да дава отчет за деня си. Твърди извършени актове на домашно насилие от ответника спрямо нея на 29.06.2021г., 24.07.2021г., 31.07.2021г., 02.08.2021г. и 03.08.2021г.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. М.Д. от АК – В., сочи, че молбата е недопустима, тъй като между страните никога не е съществувало „фактическо съпружеско съжителство“. Твърди, че в посочения от молителката времеви период, той е живял на адрес: гр. В., с.о. „Т.к.“ № 509, № 70, във фамилна къща, където съжителства с други лица, различни от молителката, включително и с лице от женски пол за период от 4-5 години назад и никога не е преставал да съжителства с него. Сочи още, че не разполага със свои вещи в имота на молителката, както и че не е имал свободен достъп до имота й. Оспорва и изложеното в молбата за защита, като отрича да е извършвал твърдяното насилие. Признава, че е имал само флирт и интимно познанство с молителката. Моли за отхвърляне на молбата като недопустима и недоказана.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е наложил по отношение на ответника по молбата мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3, като за втората мярка е определен максимално предвидения законов срок – 18 месеца, както и е наложил глоба на извършителя в размер на 1000 лв.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което е действително.

По отношение на допустимостта на решението, настоящият съдебен състав намира следното:

Домашното насилие е акт, насочен срещу друго лице, с което извършителят на насилието се намира в родствена или семейна връзка – настояща или бивша или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от ЗЗДН са посочени изчерпателно лицата, срещу които пострадалото лице може да търси защита от упражнено спрямо него домашно насилие. В настоящия случай, молителката твърди, че е осъществено спрямо нея домашно насилие от лице, с което е била във фактическо съпружеско съжителство. Наведените твърдения попадат в хипотезата на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, при която защита по ЗЗДН е допустима. Доколкото обаче ответникът отрича да е бил във фактическо съпружеско съжителство с молителката, то в тежест на същата е да докаже този факт по пътя на пълно и главно доказване.

Легално определение за фактическо съпружеско съжителство в ЗЗДН липсва. Както е и посочил първоинстанционният съд, съществуват определения за фактическо съжителство на съпружески начала и фактическо извънбрачно съжителство в ЗПКОНПИ и ЗЧРБ.

Съгласно т.18 от пар.1 от ДР на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, „фактическо съжителство на съпружески начала“ е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство, а според т.10 от ДР на Закона за чужденците в Република България „фактическо извънбрачно съжителство“ е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала. В ППВС № 5/1969г., Върховният съд определя съжителството като траен съюз, относително стабилно фактическо състояние, без да е необходимо намерение да се съжителства трайно. Достатъчно е наличието на воля за започване на фактическо съпружеско съжителство, която се поддържа известно време. Касае се за фактическо състояние, без да е необходимо спазването на някаква правно регулирана процедура. Под термина „съпружеско” се разбира, съжителство, което се осъществява между съпрузите в брака, но без то да е свързано с правните последици на брака. На практика 2 лицата се отнасят едно към друго като към съпрузи, макар и от юридическа гледна точка да не са такива. Между лицата следва да съществуват взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за семейството и децата, споделяне на разходите. Същите да демонстрират пред обществото и околните, че живеят като съпрузи, обитават едно жилище, полагат общи грижи за домакинството, имат общ бюджет, правят съвместни планове за бъдещото си. Фактическото съпружество съжителство е интимен съюз между мъж и жена, възникнало по обща воля, в отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за семейството.

От събраните по делото доказателства, чрез обясненията на страните и от показанията на свидетелите, не се извличат сведения за осъществяване на обстоятелства, които в съвкупност да формират убеждението, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство. Само установяване на връзка, която има интимен характер между лицата не е достатъчно да обуслови извод, за определяне на ищцата като лице, което фактически съжителства с ответника и има право на търси защита от него по реда на специалния закон за защита от домашно насилие. Целта на закона е да осигури спешна защита на определен кръг лица, спрямо други, в които се намират в определена роднинска или съпружеска връзка, за което е предвиден и специален ред за установяване на обективната истина по делото, за разлика от общия наказателен процес. Именно поради това, преценката живяли ли са страните по делото във фактическо съпружество съжителство, е въпрос по допустимостта на производството, за което съдът следи служебно.

Процесуалната легитимация съставлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск и нейната липса обуславя извод за недопустимост на исковото производство и на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт.

Предвид изложените съображения и на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, обжалваното решение, с което е уважена молбата за защита от домашно насилие, следва да се обезсили, като се прекрати производството по делото.

На основание чл. 78, ал.4 от ГПК в тежест на молителката следва да бъдат присъдени разноските, направени от ответника пред районния съд в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 201 от 27.01.2022г., постановено по гр. дело № 2214/2021г. на ВРС, XVIII-ми състав, с което Д. ЗДР. К., ЕГН **********, живущ в гр. В., с.о. Т.к. №70 е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., ул. О.М. №51, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и му е забранено да приближава на по-малко от 200 м. молителката, както и жилището, което същата обитава, а именно: гр. Д., ул. О.М. №51, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от датата на постановяване на мярката, на осн. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., ул. О.М. №51 срещу Д. ЗДР. К., ЕГН **********, живущ в гр. В., с.о.

Т.к. №70 молба с вх. рег. № 26722/23.08.20201г. по описа на ВРС за защита от домашно насилие, на осн. чл. 130 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по молба с вх. рег. № 26722/23.08.20201г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Р. Т. К., ЕГН:**********, постоянен адрес гр. Д., ул. О.М. №51, да заплати на Д. ЗДР. К., ЕГН **********, живущ в гр. В., с.о. Т.к. №70 сумата от 800 лв.

/осемстотин лева/, представляваща направените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

3

Решението в частта, в която има характер на определение, с което производството по делото е прекратено, може да се обжалва от молителката пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4