Решение № 522 от 10.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Пловдив, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20215300502264 по описа за 2021 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от И. И. Н. от град П. чрез адв. Б.М., против решение №261941/12.07.2021 г., постановено по гражданско дело №14521/2021 г. на Пловдивски районен съд, VIII граждански състав, с което са отхвърлени предявените от И. И. Н., ЕГН **********, срещу ЧСИ П.С. И., БУЛСТАТ **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми: 965.97 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер от 56 дни за периода 2016 г.2020 г., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 38 лева, дължимо за периода 12.06.2020 г. – 02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (03.11.2020г. ) до окончателното изплащане и е осъдена И. И. Н. да заплати на ЧСИ П.С. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер от 520 лв., представляваща сторени разноски в производството.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че обезщетението не е изплатено на жалбоподателката, фишът не е доказателство за изплащане.

Иска се отмяна на решението и уважаване на исковата претенция, като се 1 присъдят разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЧСИ П.И..

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 КТ.

Ищцата твърди, че е полагала труд при ответника по силата на трудов договор от 01.09.2016 г. и допълнителните споразумения към него.

Считано от 12.06.2020 г. работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ- поради болест, довела до трайна неработоспособност на работника. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отразено, че се дължи обезщетение за 56 дни неизползван платен годишен отпуск, което не е заплатено. Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумите (съобразно допуснатото изменение на исковете) от 965.97 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер от 56 дни за периода 2016 г. - 2020 г., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 38 лева, дължимо за периода 12.06.2020 г. – 02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като оспорва исковете по основание и размер. С ищцата са сключили трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 2

12.06.2020 г. Акцентира, че всички дължими на ищцата суми при прекратяване на правоотношението са ѝ били своевременно заплатени. С фиш №1 от месец 06.2020 г. на ищцата е заплатена сума в общ размер от 1033.94 лв., включваща обезщетение в размер от 965.97 лв. за неизползвания платен годишен отпуск от 56 дни, и работна заплата за 9 работни дни през месец 06.2020 г. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

Съдът е констатирал, че по ч.гр.д. №12844/20 г. по описа на РС Пловдив, XVII гр.с., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В нея е инкорпорирано вземане с основание, сходно като това – предмет на производството, тъй като е налице различие в размера на претенциите и броя дни неизползван платен годишен отпуск. С определение №264570/29.12.2020 г. заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение, тъй като не са представени доказателства за предявяване на установителен иск в срок.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение, ищцата е работила на длъжност хигиенист от 01.09.2016 г. С допълнително споразумение № DS000000088 от 01.03.2020 г. основното трудовото възнаграждение на ищцата е редуцирано на 305 лв., както и работното време е намалено от 8 часа на 4 часа. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № ********** от 12.06.2020 г. В същата е посочено, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл.224 КТ – 56 дни.

По делото са изготвени съдебно - счетоводна експертиза и допълнителна такава. Правилно съдът е ползвал заключението на допълнителната ССчЕ, доколкото при изготвянето вещото лице е съобразило сключеното на 01.03.2020 г. допълнително споразумение, с което се редуцира получаваното от ищцата трудово възнаграждение. Експертът е посочил, че последният отработен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение е м. 05.2020 г., като за ищцата е полагала труд през 18 дни.

На тази база обезщетението за 56 дни неизползван платен годишен отпуск възлиза на сума в размер от 965.97 лв., а обезщетението за забава върху тази сума за периода 12.06.2020 г.- 02.11.2020 г. е в размер от 38.91 лв.

Споделят се доводите на първостепенния съд, че този размер на обезщетението е съобразен с нормата на чл.224, ал.2 от КТ.

Както правилно е посочил решаващият съд, спорният въпрос в делото е заплатена ли е сумата от 965.97 лв. на ищцата. Съдът е приел, че представеният от ответната страна фиш, в който е отразено, че на ищцата е заплатена сума в размер на 1033.94 лв., включително и 965.97 лв. обезщетение по чл.224 КТ, доказва извършеното плащане. Този извод според настоящата инстанция е произволен. Фишът за работна заплата може да установи какво е начислено като обезщетение на жалбоподателката, но той не установява извършено плащане. На него липсва дата на изготвяне. Приетото, 3 че е извършено плащане на 30.06.2020 г., е произволно – датата е посочена единствено за отбелязване трудовия стаж на жалбоподателката. Не е посочено, че фиша е изготвен на тази дата, още по – малко може да се установи на нея да е извършено плащане. При доказателствена тежест за ответника да докаже факта на извършеното плащане, доказателства не са ангажирани. Страната е могла да представи, в зависимост от това, по какъв начин твърди да е извършила плащането, разходен касов ордер, извлечение от сметка за извършения банков превод (каквито са представени за изплатени на Н. суми за април и май 2020 г. – л.63 от първоинстанционното дело).

Действително, на 30.06.2020 г. е заплатена сумата от 267.70 лв. от ЧСИ на Н.

(документ на л.64 и на л.87), но отбелязаното основание е заплата. От представените извлечения (л.88 и сл. и л.92-93) не се установяват извършени преводи, освен за заплати. Не са ангажирани и доказателства кога е извършено твърдяното плащане.

Приложена е молба от жалбоподателката (л.62), като в същата е отбелязано, че „на 14.07.2020 г. в офиса Ви в град П. ми беше изплатена сумата от 400 лева в брой“. Пълномощникът на страната е заявил, че са плащания за трудови възнаграждения и не касаят плащане на обезщетението.

За това, как следва да се разпредели доказването на плащането и на основанието за плащане, разрешение е дадено в множество решения на ВКС (№151/16.04.2015 г. по гр.д. №5341/2014 г. на ВКС, №276/17.01.2020 г. по гр.д. №4663/2018 г.,IV г.о. и др.). Дори и да е платена сумата от 400 лв., тя касае заплащане на трудово възнаграждение. Ответникът не е доказал плащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като искът се явява основателен. Същият е и доказан в размера, посочен от експертизата.

Впрочем, размерът на обезщетението не е спорен между страните, както вече се посочи, а спорът е концентриран относно факта на извършване на плащането. По изложените съображения искът е основателен и доказан. Като е стигнал до друг извод, първостепенният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени в тази му част, като се постанови нов, с който искът да се уважи. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.11.2020 г. – до окончателното изплащане.

Частично основателен е и акцесорния иск за присъждане на лихва за забава. Установи се, че и до момента обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ не е изплатено. Съгласно чл.228, ал.3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не покъсно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Ето защо основателен е искът за присъждане на лихва за забава за периода от 01.08.2020 г. до 02.11.2020 г., като е и доказан в размер на 25.22 лв. (изчислена законна лихва за посочения период). В тази част решението на първоинстанционния съд е неправилно, 4 като следва да се отмени и да се постанови ново позитивно за жалбоподателката такова. В частта до пълния предявен размер – над 25.22 лв. до 38 лв. и за периода от 12.06.2020 г. до 31.07.2020 г. искът е неоснователен, като правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. В тази част решението е правилно и следва да се потвърди.

Правилно е и решението в частта относно разноските за сумата от 6.62 лв. съобразно отхвърлената част от исковете, като следва да се потвърди, а за разликата над тази сума - 6.62 лв. до уважения размер от 520 лв. следва да се отмени.

Разноски са поискани от жалбоподателката, като следва да се присъдят в размер на 296.18 лв. за настоящата инстанция и 296.18 лв. за първата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение (съобразно уважената част от иска/жалбата).

С оглед изхода на делото, въззиваемата страна следва да заплати съразмерна част от направените разноски от съда в първоинстанционното производство в размер на 80 лв. за ССчЕ и 100 лв. за почерковата експертиза или в общ размер на 177.71 лв.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №261941/12.07.2021 г., постановено по гражданско дело №14521/2021 г. на Пловдивски районен съд, VIII граждански състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл.224, ал.1 от КТ, в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 01.08.2020 г. до 02.11.2020 г. и за сумата до 25.22 лв. и в частта относно разноските – за сумата над 6.62 лв. до 520 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЧСИ П.С. И., БУЛСТАТ **********, с адрес град *********, да заплати на И. И. Н. от град П*********, ЕГН **********, на основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 965.97 (деветстотин шестдесет и пет лв. деветдесет и седем ст.) лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва за забава за периода от 01.08.2020 г. до 02.11.2020 г. в размер на 25.22 (двадесет и пет лв. двадесет и две ст.) лева.