Решение № 4951 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4951 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100504103 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 2557 /17.02.2025, постановено по гр.д. № 52346/2024г. по описа на СРС, 66. състав, К. С. М. ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 1151,67 лв. - представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 1324, общ.

Люлин, ж.к. ********, аб. №******** за периода от м.05.2022г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.09.2024г. до плащането, както и сумата от 1,47 лв. представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.04.2023г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 04.09.2024г. до плащането.

С решението е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 173,03 лв. представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна енергия, за периода от 15.08.2021г. до 22.01.2024г., както и за сумата от 3,84 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна енергия, за периода от 16.05.2021г. до 31.12.2023г.

С решението на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. С. М. ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 1 от 769,91 лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника М., чрез назначения му особен представител адв. Т., в която са развити съображения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част. На първо място, поддържа се, че не бил налице валидно сключен договор с трето лице за извършване на услугата дялово разпределение, като от представения списък на броя на живущите в апартаментите не се доказвало, че изборът на фирма за извършване на услугата дялово разпределение е извършен съгласно изискванията начл. 139а ЗЕ. Ето защо, отчитането на енергията не било извършено надлежно. На следващо място, не били представени доказателства за реална консумация. Ищецът не бил установил по категоричен начин кой от визираните в чл. 155 ЗЕ начини за измерване, отчитане и заплащане на топлинна енергия и топла вода е бил установен във взаимоотношенията на страните. Заключението на вещото лице изцяло се основавало на данни от счетоводните книги на ищеца. По делото липсвали доказателства за липса на водомер за периода от една страна. От друга, не се установявало в съответствие с предвиденото в чл. 52, при констатация за липсващ водомер клиентът с оглед ал. 7 от Наредба №16 да е бил уведомен писмено за задължението му да монтира индивидуален водомер за топла вода и за последствията при неизпълнение на тези задължения. Счита претенциите за недоказани. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове – отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана. Моли съда да потвърди решение в обжалваната част. С отговора на въззивната жалба не са релевирани доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо Инженеринг“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният 2 състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито нито се твърдят, нито се установяват.

Във въззивното производство не е налице спор и от приетия от СРС нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том V, дело № 12856, дело №827/19.12.2023г. се установява, че на посочената дата К. С. М. и Б. С. М. се разпоредили с процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, жк. „********. От посочените като представени при изповядването на сдЕ.та документи може да се направи извод, че правото на собственост продавачите извеждат от настъпило в тяхна полза наследствено правоприемство, като са били представени нотариален акт за собственост върху жилище по силата на ЗТСУ № 28, том III, дело № 428 от 09.03.1987г. и удостоверения за наследници на Б..А., Т.А. и Е. М.а. В нотариалния акт е посочено, че квотите на продавачите в съсобствеността са равни. Следователно, и при липса на нарочен довод за неправилност на решението в тази му част, следва да се приеме за установено, че през процесния по делото период от май 2022 до април 2023г. потребители на доставяната в имота топлинна енергия за битови 3 нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ са били продавачите К. С. М. и Б. С. М..

От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № РЛН24- УГ521701 от 25.09.2024г., издадено от Столична община, район „Люлин“, се установява, че Б. С. М. е починал на 25.03.2024г., като е оставил единствен наследник по закон своя брат К. С. М. – ответника по делото, уточнен с молба от 27.09.2024г.

От приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена. За абоната се изчислява ТЕ за отопление с четири броя отоплителни тела за процесния период и щранг – лири с мощност 680 и 460 Вт. Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване се изчислява от 2 броя водомери, редовно отчетени.

Общият топломер в абонатната е отчитан ежемесечно и преминавал периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип.

Топлинната енергия за сградна инсталация е в съответствие с нормативната база и е изчислявана по посочена от вещото лице формула на Наредба №ЕРД-04-1/12.03.20г. за топлоснабдяването. Приспаднати са технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Изравнителната сума за процесния период е +681,76 лв. (за доплащане).Общата сумата за топлинна енергия начислена от ’’Топлофикация София” ЕАД във фактури за абоната през процесния период е 2 529,85 лв., като вещото лице е посочило, че извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и цени на ТЕ за процесния период. Ето защо, възраженията на въззивника, свързани с некоректно измервания и определяне стойността на дължимите суми, са неоснователни.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че представените по делото с молба от третото лице – помагач документи за отчет носят подпис „за клиент“ и по делото няма данни същите да се били своевременно оспорени или да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителната сметка количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време. Заявената претенция за главница възлиза на 1151,67 лв. – като съгласно поддържаното в исковата молба, същата съответства на ½ част от главницата за топлинна енергия, титуляр на което вземане е бил Б. С. М., като с оглед настъпилата смърт на длъжника на 25.03.2024г., претенцията е насочена към законния му наследник К. С. М.. Предвид така изложеното и факта, че претенцията възлиза на сума, по малка от ½ част от общия размер на 4 задължението за ТЕ, както беше посочено по-горе, искът е доказан в пълния си предявен размер от 1151,67 лева.

Неоснователен е и доводът касателно редовността на възлагането на ТЛП извършването на топлинно отчитане. По делото няма спор и се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, в която е въведена система за дялово разпределение. От приетите Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от ЗЕ от 02.06.2017г. и Договор от 01.10.2002г. се установява, че изпълнението на тази услуга е възложено на третото лице – помагач „Нелбо“ ЕАД, а от представените от него индивидуални справки се изяснява, че през процесния по делото период услугата е извършена именно от това дружество в съответствие с приложимата нормативна уредба. Позоваването на пороци при вземането на решение на ОС на ЕС по представения протокол за избор на ФДР, е неотносимо, защото оспорването на неговата законосъобразност се извършва в преклузивния срок по чл.13, ал.2 от ПУРНЕС /отм./, респ. чл.40, ал.2 от ЗУЕС, каквото не се твърди да е проведено.

По отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергия са приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на услугата за дялово разпределение на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016г., а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. Ето защо, ответникът дължи заплащане на услугата дялово разпределение за процесния период в размера, определен от съда по реда на чл.162 от ГПК и въз основа на ангажираната по делото счетоводна справка – 1,47 лв.

Предвид изложеното, предявените искове за главница за цена на топлинна енергия и дялово разпределение, са изцяло доказани по основание и размер. Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В отхвърлителната си част решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.