Определение № 706 от 27.05.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Плевен, 27.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500432 по описа за 2026 година Делото е образувано по въззивна частна жалба, подадена П. Д. А., ЕГН **********, от гр. П. чрез пълномощника му – мл. адв. И. И. от САК, преупълномощена от Адвокатско дружество „Б. и В.“ против Определение № 734/16.02.2026 г. на РС - Плевен, постановено по гр.д. № 170/2025 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца, чрез мл. адв. И. И., с вх. № 40015/15.12.2025г. за изменение на Решение № 1855/01.12.2025г., постановено по гр. дело № 170/2025г. по описа на Плевенски РС, в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение, като неоснователно. В жалбата се твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като с исковата молба са предявени три обективно съединени иска, а именно: установителен иск за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № 15026428/01.08.2023г., осъдителен иск за договорна/възнаградителна лихва и осъдителен иск за неустойка за непредоставено обезпечение, като от значение е търсения материален интерес, който при обективно съединение на искове се определя върху цената на всеки от исковете поотделно, а не като сбор. Позовава се на чл.2 ал.5 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатската работа, като твърди, че в настоящия случай, при сключване на Договора за правна защита и съдействие е определен хонорар, съответстващ на минимума, предвиден в Наредбата. Процесуалният представител е имал активно процесуално 1 поведение, като е подал добре обоснована искова молба, ненуждаеща се от допълнителни уточнения, както и е извършил всички необходими процесуални действия за довеждане на производството до успешен край.

Жалбоподателят моли съда, да отмени обжалваното определение и да уважи подадената молба по чл.248 от ГПК. Претендира направените разноски в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса.

Не е постъпил отговор на частната жалба от „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

С Решение № 1855/01.12.2025 г., постановено по гр. дело № 170/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен е прогласена, на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19 ал.5 от ЗПК нищожността на Договор за паричен заем № 15026428/01.08.2023г., сключен между П. Д. А., ЕГН ********** и „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК ***.Осъден е на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД „Адессо Кредит България” ЕООД да заплати на П. Д. А. сумата от 2748,00лв.- недължимо платени по Договор за паричен заем № 15026428 от 01.08.2023г., от които сумата от 602,61лв. договорна лихва по чл.2, ал.6 от Договора за периода от 15.08.2023г. до 30.01.2024г. и сумата от 2145,39 лв. - неустойка за непредставено обезпечение на основание чл.4 от Договора за периода от 15.08.2023г. до 30.01.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Адессо Кредит България” ЕООД да заплати на П. Д. А. деловодни разноски в размер на 419,84 лв. за държавна такса, 1,60 лв. такса по чл.102з, ал.3 от ГПК и 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК от П. Д. А., подадена чрез пълномощника му мл. адв. И. И. от САК, преупълномощена от Адвокатско дружество „Б. и В.“ за изменение на 2

Решение № 1855/01.12.2025г., постановено по гр. дело № 170/2025г. по описа на ПлРС, в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение. За да достигне до извода за неоснователност на молбата, Районен съд - Плевен е посочил, че в съдебното решение въпросът с разноските е обсъден изключително подробно, като съдът се е произнесъл и по направеното възражение за прекомерност от ответника. Съобразена е спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото. В допълнение, съдът е посочил, че му е служебно известно, че адв. Б. осъществява правна помощ на същия ищец по идентични спорове, инициирани в отделни производства. Въпреки, че предявените искове са два, подлежащите на изследване по тях факти и ангажираните във връзка със същите доказателства са общи, защитата по предявените отделни искове не изисква голям обем работа, тъй като за уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се явява естествено следствие от уважаването на установителния иск, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителния иск.

Въззивният съд приема, че напълно неоснователно е твърдението в частната жалба, че с исковата молба са предявени три обективно съединени иска, тъй като, видно от изготвения доклад в първоинстанционното производство, обективиран в постановеното определение по реда на чл.140 от ГПК, със същото Плевенски РС правилно е приел, че са предявени два иска, както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК и иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, респ. уважил е един иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване с цена 2748лева, за недължимо платени суми по един договор, а не отделни искове произтичащи от различни основания. В този смисъл е и приетото от първоинстанционния съд, че предявените искове са два.При положение, че сумите са платени по един договор, се дължи едно общо обезщетение, макар че са разбити и „по пера“, за да се отчете за какви недължимо платени суми е присъдено обезщетението. Ето защо неоснователно е твърдението, че Плевенски РС не е съобразил разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, 3 за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Възможността съдът да присъди по-нисък размер разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото е предвидена в чл.78, ал.5 от ГПК. При направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и с оглед задължителния характер на даденото от СЕС в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. тълкуване на чл.101, § 1 от ДФЕС, както и практиката на ВКС, определените с Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери на адвокатските възнаграждения са само ориентир при определяне на размера на възнаграждението.

При произнасянето си относно дължимото адвокатско възнаграждение, следва съдът да държи сметка за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело. Възнаграждението следва да се определя, с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Преценявайки тези обстоятелства по конкретното дело, настоящата съдебна инстанция счита, че размерът на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца П. Д. А. - 500,00лв., по 250,00 лева за предявените установителен и осъдителен иск е правилно определен от първоинстанционния съд.В случая за уважаването на двата обективно съединени иска - за недействителност на договор за потребителски кредит и за връщане на недължимо платени по договора суми, се основава на едни и същи доказателства. Изложени са доводи и твърдения, които произтичат от едно и също правоотношение - сключеният между страните договор за потребителски кредит, като фактите, от които произтичат претендираните от ищеца права са идентични. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение е взето предвид, че производството по делото е приключило в едно открито съдебно заседание, на което ищецът е представляван от младши адвокат И. И.. Установителния иск е по масов тип дела, с безпротиворечИ. практика, който не разкрИ. фактическа и правна сложност, а уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото е логично следствие от уважаването на установителния иск и не се изискват допълнителни процесуални усилия за 4 защита по него. Събраните по делото доказателства са в незначителен обем, като от страна на процесуалния представител на ищеца не са направени допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство. С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, като съобрази извършената от пълномощника на ищеца работа, както и факта, че са предявени два иска в защита на един интерес, Окръжният съд счита, че Плевенски РС правилно е определил сумата 500,00 лв. като размер на дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на ищеца.

Ето защо, обжалваното определение, с което на основание чл.248 от ГПК е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 1855/01.12.2025г., постановено по гр. дело № 170/2025г. по описа на Плевенски РС, в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 734/16.02.2026 г. на РС Плевен, постановено по гр.д. № 170/2025 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5