Определение № 540 от 27.11.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. Бургас, 27.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500435 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е частна жалба от “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

“Цариградско шосе” № 47А, представлявано заедно от изпълнителния директор Селин Болар и изпълнителния директор Тихомир Минчев, чрез юрисконсулт С. П. срещу определение № 575/18.09.2025 год.по гр. дело № 332/2025 год. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 332/2025 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в конкретния случай съдът е следвало преди да прекрати производството, да даде указания на ищеца да уточни ответника, като насочи иска срещу неговите наследници - чл. 101 и чл. 129 от ГПК. Според частния жалбоподател, когато смъртта на ответника не е известна на ищеца, съдът следва да даде възможност на страната да отстрани нередовността, а не незабавно да прекрати производството. Ищецът по делото е бил добросъвестен, той не е могъл да узнае за смъртта на ответника, тъй като не разполага с достъп до регистрите на населението. Относно правоспособността на страните по делото съдът следи служебно и в случай, че е налице отрицателна процесуална предпоставка, дава указание на страната за уточнение и когато уточнението не бъде изпълнено в срок и надлежно, може да пристъпи към прекратяване на делото. Сочи се, че пред Окръжен съд Сливен е било налице висящо съдебно производство по частичния иск, което е завършило с решение след смъртта на ответника, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и в нито един момент не е бил уведомен от другата страна в производството или служебно от съда, че ответникът по делото е починал.

1

Частният жалбоподател счита, че надлежно е упражнил правото си на иск като е депозирал искова молба, с която претендира остатъка от дължимата от ответника сума. Твърди се, че като е прекратил производството преди да даде указание на ищеца за отстраняване на нередовността, съдът е лишил ищеца от право на защита и достъп до правосъдие. Исковата молба за остатъка е депозирана в давностния срок, а в случай на прекратяване на производството ищецът ще е изпуснал срока за предявяване на остатъка от иска спрямо наследниците на починалия. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид горното и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на обжалване пред настоящия съд и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В Сливенския окръжен съд на 12.09.2025 г. е постъпила искова молба, с която ищецът „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 131421443 е предявил срещу Р. И. Р., ЕГН **********, /поч. на **.**.**** г./ осъдителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за заплащане на сумата 38 580,39 лева, представляваща изплатено от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД застрахователно обезщетение по щета 66001800269, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда - 12.09.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

С обжалваното определение Сливенският окръжен съд е счел за недопустима подадена пред него искова молба и е прекратил производството по делото, след като е констатирал, че към момента на подаване на исковата молба в съда - 12.09.2025 год., посоченият в нея ответник Р. И. Р., ЕГН ********** е починал. От извършена служебна справка в НБД „Население“ е установено, че лицето е починало на **.**.**** год. - т.е. преди предявяване на иска.

Изводите на окръжния съд са правилни и се споделят от настоящия съд.

По поставения по делото от частния жалбоподател процесуален въпрос е налице задължителна за съдилищата съдебна практика. Съгласно ТР № 1/09.07.2019 год. по ТД №1/2017 год. на ОСГТК на ВКС, т. 2., на въпроса „Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска“ е даден отговор, че „Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.“

Предвид горното не могат да бъдат споделени възраженията на частния жалбоподател, че в случая окръжният съд е имал задължение за извършване 2 на последващи процесуални действия по движение на производството, чрез даване на указания на ищеца за конституиране на наследници на починалия ответник. Съдът следи служебно за допустимост на предявения иск, считано от момента на сезирането до приключване на производството пред него, като при констатирана изначална недопустимост на исковата молба поради липсата на положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, има правото и задължението да прекрати производството по делото.

Рискът от това давностните срокове да изтекат винаги е за притежателите на материалните права, които сами избират времето и начина за процесуалната си защита. В рамките на предвидените в закона възможности, единствено носителите на материални права съблюдават интереса си във връзка с давността.

Останалите възражения на частния жалбоподател също са неоснователни по съображения посочени в мотивите към т. 2 от ТР № 1/09.07.2019 год. по ТД №1/2017 год. на ОСГТК на ВКС, в които е разяснено, че смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК /респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците/, а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса.

Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници.

С обжалваното определение правилно и в съответствие със задължителната съдебна практика е приложен процесуалния закон.

Ето защо и като е стигнал до правни изводи за недопустимост на исковата молба, с която е бил сезиран и е прекратил производство по делото образувано пред него, Сливенският окръжен съд в рамките на правомощията 3 си е постановил валидно, допустимо и правилно определение, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение .

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А, представлявано заедно от изпълнителния директор Селин Болар и изпълнителния директор Тихомир Минчев, чрез юрисконсулт С. П. срещу определение № 575/18.09.2025 год. по гр. дело № 332/2025 год. по описа на Сливенския окръжен съд.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис от него на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. Бургас, 27.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500435 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е частна жалба от “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

“Цариградско шосе” № 47А, представлявано заедно от изпълнителния директор Селин Болар и изпълнителния директор Тихомир Минчев, чрез юрисконсулт С. П. срещу определение № 575/18.09.2025 год.по гр. дело № 332/2025 год. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 332/2025 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в конкретния случай съдът е следвало преди да прекрати производството, да даде указания на ищеца да уточни ответника, като насочи иска срещу неговите наследници - чл. 101 и чл. 129 от ГПК. Според частния жалбоподател, когато смъртта на ответника не е известна на ищеца, съдът следва да даде възможност на страната да отстрани нередовността, а не незабавно да прекрати производството. Ищецът по делото е бил добросъвестен, той не е могъл да узнае за смъртта на ответника, тъй като не разполага с достъп до регистрите на населението. Относно правоспособността на страните по делото съдът следи служебно и в случай, че е налице отрицателна процесуална предпоставка, дава указание на страната за уточнение и когато уточнението не бъде изпълнено в срок и надлежно, може да пристъпи към прекратяване на делото. Сочи се, че пред Окръжен съд Сливен е било налице висящо съдебно производство по частичния иск, което е завършило с решение след смъртта на ответника, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и в нито един момент не е бил уведомен от другата страна в производството или служебно от съда, че ответникът по делото е починал.

1

Частният жалбоподател счита, че надлежно е упражнил правото си на иск като е депозирал искова молба, с която претендира остатъка от дължимата от ответника сума. Твърди се, че като е прекратил производството преди да даде указание на ищеца за отстраняване на нередовността, съдът е лишил ищеца от право на защита и достъп до правосъдие. Исковата молба за остатъка е депозирана в давностния срок, а в случай на прекратяване на производството ищецът ще е изпуснал срока за предявяване на остатъка от иска спрямо наследниците на починалия. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.