Решение № 630 от 14.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Варна, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110200294 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Образувано е по жалба на М. И. Д. от гр. Варна, с ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице № 442зз-548 от 29.12.2023г.г., издадена от Ж.С.Л. – старши полицай в група „Опазване на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.

72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа.

С жалбата се твърди, че основанието за задържането е било да се установи самоличността на жалбоподателя, но към момента на задържането той вече е бил представил СУМПС, и задържането е било ненужно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. С., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли атакуваната заповед да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна, липсвали мотиви за издаването на заповедта, като се сочи, че установяването на самоличността не е фактическо основание, а правен извод, , отново се твърди, че документ е бил представен и след това е бил отведен от полицейските служители, т.е. оспорва т се показанията, че при обискът е бил намерен документ за самоличност.Приема се, че задържането е било незаконосъобразно и нецелесъобразно, тъй като самоличността на задържания вече е била установена и се иска отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Ж.С.Л. – старши полицай в група „Опазване на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, редовно уведомен, не се явява лично, представлява се от юрисконсулт, който оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли процесната заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, тъй като са били налице материално-правните предпоставки за издаването 1 й, тъй като пред полицейското управление лицето е отказало да представи лична карта или друг документ за самоличност, акцентира върху съдебната практика, че задържането на лицето е от момента, в който физически се ограничи правото му на свободно предвижване и е ирелевантен въпросът, дали след въвеждането на задържания в полицейското управление същият е представил някакъв документ за самоличност.Изразява се и становище, че е спазена процедурата по издаването на обжалваната заповед, лицето е било задържано в кратък времеви период и моли за решение в тази насока и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресата на заповедта, в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

В ранните следобедни часове на 29.12.2023 г. жалбоподателят паркирал управлявания от него микробус на служебният паркинг пред Четвърто РУ-ОД на МВРВарна.В този момент пред полицейското управление се намирали свидетелите Ц.полицейски инспектор към Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна, дежурен на процесната дата, св.

Д.- старши полицай към същото управление, който бил назначен за постови, ответникът Л.старши полицай и св. К., цивилен гражданин, живущ в района на полицейското управление.Св.Ц. приближил към жалбоподателя и го поканил да премести управляваното от него МПС, показвайки му и съответният пътен знак, указващ, че паркингът е предназначен единствено за превозни средства на МВР.Въпреки първоначалната остра реакция на недоволство, жалбоподателят привел в движение микробуса и напуснал служебният паркинг.След пет- десет минути жалбоподателят се върнал пред полицейското управление пеш и уведомил св.Ц., че желае да подаде възражение срещу съставен акт за нарушение на ЗДвП.Докато св.Ц. се запознавал с възражението, ответникът Л. преглеждал личният си телефон и безпричинно жалбоподателят отправил към него следните реплики:“Какво си гледаш телефона? Там и да гледаш няма да научиш Закона за движение по пътищата.В Тик Ток няма да научиш законите.“В този момент ответникът Л. попитал жалбоподателя защо се заяжда, а жалбоподателят отвърнал, че е дошъл, за да се заяжда.Предвид поведението на жалбоподателя, отв.Л. поискал същият да представи документ за самоличност, като жалбоподателят заявил, че няма такъв.Тъй като документ за самоличност така или иначе не бил представен, жалбоподателят бил уведомен няколкократно, че ще бъде задържан за установяване на самоличност и в действителност бил задържан в полицейското управление.В полицейското управление бил въведен в 14,50ч. и там отв.Л. започнал изготвянето на заповед за задържането на Д..Няколко минути след като като вече бил фактически задържан, Д. представил на полицейските служители документ за самоличност.Изготвен бил и протокол за личен обиск, в който били описани откритите у Д. вещи, като били описани и лична карта и СУМПС.След задържането на Д. от същия били снети сведения, срещу него бил съставен АУАН за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР, изготвена била докладна записка за случилото се от отв.Л. и в 15,55ч. Д. бил освободен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Ц., Д. и К., запис от камера, монтирана в етвърто РУ-ОД на МВР-Варна, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Въпреки известното несъответствие между показанията на св€Ц. и записът от видеокамерата съдът не счита, че показанията му не следва да бъдат кредитирани.Самият свидетел заявява, че е изминал период от време и може да има неточности по отношение на 2 откритите документи, но видно от записът жалбоподателят представя само един документ/ неясно какъв/ преди личния обиск, а в протокола за личен обиск са описани както лична карта, така и СУМПС, поради което в действителност един от тези два документа е бил открит именно при личния обиск.Дори и да не следва да се кредитират показанията на този свидетел в частта, че при обиска са били открити два лични документа, като в останалата им част показанията следва да се кредитират, като напълно следва да се кредитират показанията на свидетелите Д. и К., тъй като са последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

От събраните гласни доказателства, които както беше посочено, на практика са еднопосочни, се установява по несъмнен начин, че Д. е бил поканен от отв.Л. да се легитимира, като представи документ за самоличност предвид отношението му спрямо полицейския служител, по начин, който да позволи да бъдат възприети данните от него и да бъде проверена неговата редовност. За тази цел му е било разпоредено физически да предостави документ за самоличност, но той е заявил, че не разполага с такъв и това е препятствало установяването на неговата самоличност.

От приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са приложените Заповед за задържане на лице от 29.12.2023 г., Декларация, Протокол за личен обиск на лице от същата дата, докладна записка, АУАН и др., които потвърждават достоверността на събраните гласни доказателства и позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.Съществено значение има и приобщеният по делото видеозапис.

Доколкото в случая следва да се изясни установена ли е била самоличността на жалбоподателя преди неговото задържане и какво е било неговото поведение в тази връзка, без значение е дали след като вече физически е бил задържан, лицето е представило някакъв документ за самоличност.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:

По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна мярка. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 72, ал. 4, предл. 1 от ЗМВР.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 АПК. Според нормата на чл. 146 АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и преценка спазена ли е изискваната от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган-ответникът е заемал длъжността „старши полицай той и водач на служебен автомобил“ в група „Опазване на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВРВарна (видно от приложеното Удостоверение). Като действащ служител при ОД на МВР ответникът се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба. Конкретно отв. Л. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – да задържи лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70. Следователно издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган притежава необходимата материална компетентност и не е налице 3 отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът приема, че оспорената заповед за задържане е издадена в предписаната в чл.

74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са спазени и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 от ЗМВР. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна адм. мярка. Същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.

74, ал. 2 ЗМВР, което в разглеждания случай е налице- посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н., като е посочено и правото да обжалва законността на задържането. В заповедта е посочено правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й"установяване на самоличност". Фактическите съображения в заповедта се допълват в съпътстващата я докладна записка, приложена към административната преписка, в която фактическите обстоятелства, дали основание за задържането, са подробно описани, поради което не е налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Обстоятелството, че докладната записка е изготвена след издаване на заповедта за задържане, не обосновава извод за липса на мотиви, тъй като не съществува пречка такива да бъдат изложени след издаването на административния акт, в друг документ към изпратената административна преписка. Това разбиране е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно което неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В този смисъл е и константната съдебна практика, установена в Решение № 3644 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2015 г., V о., Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 г., V о., Решение № 7486 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2015 г., V отд. Изложеното становище се споделя и в практиката на ВАдмС, като в тази насока са напр. Решение № 2012 от 28.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. д. № 2404/2019 г., Решение № 176 от 15.02.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2481/2020 г. и др.На процесната дата е бил съставен и АУАН за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР,връчен лично на жалбоподателя, в който отново са описани фактите, които са довели до задържането на лицето.