Решение № 264 от 07.07.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Червен бряг, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Цветина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100420 по описа за 2026 година на Районен съд - Червен бряг, на основание данните по делото и закона, съдът констатира следното: Производството е по чл.8, т.1 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Производството по делото е образувано по молба по ЗЗДН на Б. К. Б., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, жк. *** против П. Г. А., роден на **********г., с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, жк. *** - лице, с което молителя живее на семейни начала.

В молба молителката описва, че на 7 срещу 8 юни късно вечерта, й било причинено домашно насилие - физическо и психическо такова от П. Г., с който живеят на семейни начала в едно домакинство. Според молителя на 7 срещу 8 юни 2026г. ответника Г. й нанесъл побой, като през цялото време я обиждал, псувал и заплашвал, че ще я пребие и убие. Б. Б., силно уплашена и пребита, избягала от дома им в гр. Червен бряг.

Молителката счита, че с нищо не е провокирала физическа и психическа агресия спрямо нея и моли съда за защита. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу нея е упражнено домашно насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за незабавна защита, с една или повече мерки за защита.

При тези фактически твърдения, съдът намира, че страната формално е посочила, че домашното насилие следвало от поведението на П. А., лице, с което молителя живее на семейни начала и който на 7 срещу 8 юни късно вечерта, в гр. Червен бряг е причинил домашно насилие, изразяващо се във физическо и психическо такова, чрез нанасяне на побой, обиди, физическа, психическа и вербална агресия и закани,че ще я пребие и убие.

1

Съдът е уважил молбата и е издал Заповед за незабавна защита № 9/08.06.2026г., на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и включваща част от мерките визирани в чл.5, ал.1 от същия закон.

Б. К. Б. - редовно призована, в съдебно заседание се явява лично и с адв.

Н. Н. от АК-Плевен – процесуален представител на молителя, който от името на доверителя му поддържа молбата. Позовава се на писмени доказателства.

Претендира съдебни разноски.

П. Г. А. - редовно призован се явява лично.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН - от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на този закон, а именно лице, което се е намирало в семейна връзка с ответника (живяла на съпружески начала), поради което молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.

В съдебно заседание молителката Б. К. Б. поддържа изложеното в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Съдът кредитира показанията й като логични, непротиворечиви, обективни и неоспорени от ответника в производството.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът достига до извода, че на 7 срещу 8 юни късно вечерта, в гр. Червен бряг е причинил домашно насилие, изразяващо се във физическо и психическо 2 такова, чрез нанасяне на побой, обиди, физическа, психическа и вербална агресия и закани,че ще я пребие и убие. Това поведение на ответника е морално укоримо и противоправно, като е възбудило основателна тревога и страх у пострадалата. Данни за това се съдържат, както в писмените доказателства, така и косвено в гласните доказателства. По делото не са представени доказателства от страна на ответника, които да оспорват въведените в приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН обстоятелства за извършено домашно насилие.

Актът на домашно насилие може да бъде както физически, така и психически като първият не е необходимо да бъде с видими белези по пострадалото лице. Относно психическото насилие липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска. В този смисъл водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и условията и начина на извършване. С действията си на 7 срещу 8 юни късно вечерта, в гр. Червен бряг е причинил домашно насилие, изразяващо се във физическо и психическо такова, чрез нанасяне на побой, обиди, физическа, психическа и вербална агресия и закани,че ще я пребие и убие, като така ответникът е осъществил безспорно актове на домашно насилие спрямо молителката, като е създал у нея страх за сигурността й и негативни емоции.

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/25.11.2020 г. по т.д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при определяне на защитна мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.

Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /по арг. чл. 5, ал.1, т.2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице по арг. чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/.

В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т.1, т.2, т.3 и т. 4 от ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, забрана да я доближава, забрана да доближава жилището, което обитава, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на Б. К. Б.. За посочената мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа от актове на домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето. Мярката по чл. 5, ал. 1, т.2 от ЗЗДН представлява принудително административно или съдебно разпореждане, което забранява на насилника да влиза и да пребивава в дома, обитаван от пострадалото лице. Съда счита, че същата е важима в настоящия 3 случай и следва да се приложи.

По отношение на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от същия закон, с оглед постигане на целта й, настоящият състав намира за подходящ срок 12 месеца при приспадане времето на действие на мерките на издадената заповед за незабавна защита № 9/08.06.2026г. съобразно правилото на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

Съобразно изразеното желание на молителката за прилагане на мярката по чл.

5, ал. 1, т. 4, същото следва да бъде уважено за подходящия срок от 12 месеца.

При този изход на правния спор на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12,78евро (25,00лв).

Молителката претендира съдебни разноски за процесуална защита, поради това настоящият съдебен състав следва да се произнася по същите и да ги уважи в размер на 306,78 евро, съобразно сложността на производството и проведените заседания.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 15, ал.7 вр. чл.5 ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

На основание чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т. 4 от Закона за защита срещу домашното насилие ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила в полза на Б. К. Б., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, жк. *** ПО ОТНОШЕНИЕ на П. Г. А., роден на **********г., с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.

Плевен, жк. ***, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя П. Г.

А., роден на **********г., с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, жк. ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б. К. Б., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.

Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, жк. ***.

ОТСТРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН извършителя на домашното насилие П. Г. А., роден на **********г., с постоянен адрес: гр.

Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, жк. *** от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.

Плевен, жк. ***, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 08.06.2026г. датата на издаване на Заповед за незабавна защита № 9/08.06.2026г.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П. Г. А., роден на **********г., с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.

Плевен, жк. ***, да приближава пострадалото лице, жилището на пострадалото лице на адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, жк. ***, местоработата на Б. К. Б. и местата за социални контакти и отдих, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 08.06.2026г. - датата на издаване на Заповед за незабавна защита № 9/08.06.2026г.

4

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН на ответника П. Г. А., роден на **********г. да осъществява контакт с Б. К. Б., с ЕГН ********** под каквато и да е форма, вкл. по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, считано от 08.06.2026г. - датата на издаване на Заповед за незабавна защита № 9/08.06.2026г.

Да се издаде Заповед за защита с горното съдържание.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските органи по местоживеене на извършителя на насилието.

П. Г. А., роден на **********г., следва да бъде предупреден за последиците от неизпълнението на заповедта, съгласно чл.21, ал.4 от ЗЗДН незабавно задържане в РУ Червен бряг и уведомяване на Районна прокуратура - Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН П. Г. А., роден на **********г., с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.

Плевен, жк. *** да заплати по сметка на Районен съд - гр. Червен бряг държавна такса в размер на 12,78евро (25,00лв).

ОСЪЖДА П. Г. А., роден на **********г. да заплати на Б. К. Б., с ЕГН ********** сумата от 306,78 евро разноски за настоящата съдебна инстанция, за осъществено процесуално представителство.

Заповедта и решението следва да се връчат на страните и на РУ Червен бряг.