Решение № 478 от 12.12.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. В., 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20241320201462 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Е. К. С., ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ул. „Екp. Й. I“ № 10, против Наказателно постановление № 24 – 1786 – 000405/ 25.04.2024 г. на Началника на РУОДМВР В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 3, т.2 ЗДвП „глоба“в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител. Излагат се съображения относно несъставомерност на нарушението както от обективна, така и от субективна страна поради издадено разрешение от кмета на Община В. за извършване на товаро-разтоварна дейност от управлявания от жалбоподателя товарен автомобил в населеното място. Претендира се адвокатско възнаграждение. Представя се писмено доказателство – служебна бележка издадено от Община В., от която е видно, че въпросното МПС , собственост на „А.Т.“ ООД-В., притежава нужните документи за извършване на товароразтоварна дейност на територията на гр.В.. Въпросното писмено доказателство е прието от съда и приобщено към делото.

Представител на ответната страна не се явява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 28.02.2024г. в 09.40ч. н гр.В., свид. В. М. Г., спрял за проверка товарен автомобил „С.“ с рег. № ВН******А А управляван от жалб. С., който се движел по бул. „П.“. Според свид. Г., водачът нарушил пътен знак В - 10 – „забранено навлизането на МПС с маса по - голяма от 8 т. поради и което 1 съставил АУАН за нарушение по чл. 6, т.1. Актът бил предявен на водача срещу подпис.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства административнонаказателната преписка, както и от разпита на свид. Г., съставил АУАН.

Съдът, кредитира изцяло писмените доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП /на 02.10.2024г./ и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП. АУАН, както и процесното НП са издадени и в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН., като в същите са посочени дата и място на извършване на нарушението. В НП са посочени и данни, позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен - посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализират фактическите положения, относими към предмета на доказване по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, "Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка".

В обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че жалбоподателят, управлявайки товарен автомобил „С.‘‘ с прикачено полуремарке е навлязъл след пътен знак "В -10", забраняващ влизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените.

Настоящият съдебен състав намира, че за да е осъществен състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи по безспорен и категоричен начин както неспазване от страна на водача на въведена с пътен знак забрана, така и обстоятелството, дали същата е била сигнализирана по начин, съобразен с нормативните изисквания на Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

На първо място, от събраните по делото писмени доказателства не се установяват по безспорен и категоричен начин съставомерните признаци от 2 обективна страна на вмененото нарушение. На процесната дата – 28.02.2024г. жалбоподателят, управлявайки товарния автомобил е преминал по описания в АУАН и НП булевард, навлизайки срещу забраняващ знак. Видно от приложената служебна бележка обаче, юридическото лице, собственик на товарния автомобил, е разполагало с разрешение за извършване на товароразтоварна дейност в рамките на урегулираната територия на града.

Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените. За да е правомерно движението по пътната мрежа, в настоящия случай – урегулираната територия на град В., превишаващи максимално допустимите 8т., е необходимо водачът да притежава разрешение от общината съгласно разпоредбата на чл.14, ал. 2, б. „Б“, т.3 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Към момента на констатиране на вмененото нарушение жалб. С. е разполагал с разрешително за движение на управляваното от него МПС – влекач „С.“ и прикачено към него ремарке в населеното място. Същото е издадено от кмета на Община В. на основание чл. 44,ал. 1,т.1 и ал. 2 ЗМСМА и чл. 52, ал. 1, т., 4 от Наредба за организация на движението на територията на Община В.. Видно от изходящия номер на разрешителното е, че същото е било валидно към момента на установяване на вмененото нарушение.

Предвид съображенията, изложени до момента, съдът обуславя извода, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан по административен път, следователно жалб. С. не може да бъде административно наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 ЗАНН. Настоящото производство е от административно наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно наказващия орган като представител на административно наказателното обвинение. Следва да се подчертае, че отразеното в акта за административно нарушение не се счита за безспорно доказано със самия факт на неговото съставяне, а именно в тежест на административно наказващия орган е с установените доказателствени средства, да докаже отразеното в акта и че претендираното административно нарушение е извършено именно от лицето, срещу което е образувана административно- наказателната преписка.

Съдът намира, че в конкретния казус по безспорен начин се установи, че жалбоподателят Е. К. С. не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, предвид събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе от съда.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че за да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителят, така и административно – наказващият орган имат задължението да дадат 3 конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече - законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в НП. Цитираната като нарушена законова норма на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява няколко задължения за участниците в движението, а именно да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Наличието на такива алтернативни хипотези изисква при квалификация на деянието да се навлезе в конкретика от една страна, по отношение на предложението от закона, което се сочи за нарушено. И доколкото подобно нарушение на материалния закон би било отстранимо посредством обстоятелствената част на наказателното постановление и АУАН, то от друга страна, следва в тези части на двата акта да е налице коректно изписан фактически състав на нарушението. В настоящия казус не е посочена конкретното предложение, а е визиран чл. 6, т.

1 от ЗДП, където се съдържат съставите на няколко отделни задължения за водачите на МПС.

С оглед изложените по-горе съображения Съдът счита, че административно- наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 52, ал.4, от ЗАНН, като е трябвало да прецени събраните доказателства, а при необходимост да извърши и разследване на спорните доказателства.

От изложеното до момента, съдът счита, че НП е издадено в пълно противоречие с процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН В.ският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление № 24 – 1786 – 000406/

25.04.2024 г. на Началника на РУ- ОДМВР В., с което на жалбоподателя Е. К.

С. с ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ул. „Екp. Й. I“ № 10 е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 3, т.2 ЗДвП „глоба“в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Съдът ОСЪЖДА ОДМВР-В. да заплати на Е. К. С. с ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ул. „Екp. Й. I“ № 10 сумата от 450/четиристотин и петдесет лв./лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. В.

4 по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 5