Решение № 16652 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16652 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20251110145438 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А.“ ЕООД срещу ЗК „Л.

И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е собственик на л.а. „Рено Аустрал“с рег. № СВ****КЕ, с участието на който било реализирано ПТП на 23.09.2024 г. в с. Б. и., на Републикански път I-4, по вина на водача на л.а. „Ягуар ХФ“ с рег. № РК****КА, чиято гражданска отговорност била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество. Излага доводи, че виновният водач, движейки се от гр. В. Т. към гр. С., след влизането в с. Б. и., пред ресторант „Д. б.“, реализирал ПТП с движещият се пред него л.а. „Рено Аустрал“. Същият не съобразил скоростта си на движение, както и необходимата дистанция между двата автомобила, поради което се ударил в спрелия пред него л.а. „Рено Аустрал“, който бил преустановил движението си заради спирането на колона от автомобили. От силата на удара л.а. „Рено Аустрал“ отскочил напред и се ударил в спрелия пред нео автомобил.

Сочи, че към датата на ПТП л.а. „Рено Аустрал“ бил в гаранция, доколкото първоначалната му регистрация била от 13.05.2024 г. Вследствие от ПТП по имуществото на ищеца били нанесени щети, за отстраняването на които претендира от ответника сумата от 4000 лв. Счита, че ответникът, в качеството му на застраховател на делинквента му дължи плащането на застрахователно обезщетение, с оглед което пред дружеството била заведена преписка по щета № 3000-5000-24-000505. Твърди, че към настоящия момент ответникът не е погасил дължимото вземане. Ето защо моли съда да осъди ответника да му плати сумата от 4000 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото събитие, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 взема становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че не е дал повод за образуване на делото, тъй като ищецът не е представил изискуемите документи във връзка със заведената щета. Оспорва механизма на произшествието, вината на водача на л.а. „Ягуар ХФ“, както и причинно-следствената връзка между вредите по л.а.

„Рено Аустрал“ и твърдяното събитие. Счита, че виновен за ПТП е водачът на л.а.

„Рено Аустрал“, който е намалил рязко скоростта си на движение, без да се съобрази с пътната обстановка. При условията на евентуалност твърди съпричиняване. Сочи, че претендираното от ищеца обезщетение не съответства на действителните вреди по автомобила. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С Протоколно определение от 29.05.2026 г. съдът е допуснал изменение на размера на иска, който да се счита предявен за сумата от 4705,44 лв., с еврова равностойност от 2405,85 евро, вместо за първоначално предявения размер от 4000 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправното деяние на делинквента, от което са последвали търпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие от нанесените травматични увреждания, които се намират в пряка и причинна връзка с поведението на делинквента. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че с поведението си водачът на л.а. „Рено Аустрал“ с рег. № СВ****КЕ е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 44850 от 28.10.2025 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 13.02.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното ПТП между лицето, сочено от ищеца като делинквент и ответното дружество е съществувало действително правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно механизма на ПТП, вредите по автомобила, както и причинно-следствената им връзка с виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, респ. наличието на съпричиняване.

2

За установяване механизма на ПТП по делото е представен като писмено доказателство Протокол за ПТП от 23.09.2024 г., съгласно който участник 1 (водачът на л.а. „Ягуар ХФ“ с рег. № РК****КА) не съобразил скоростта си и дистанцията и блъснал участник 2 – л.а. „Рено Аустрал“ с рег. № СВ****КЕ. В графа „Видими щети на МПС“ са отбелязани настъпилите видими щети по л.а. „Ягуар ХФ“ – преден капак, предна броня и др., а тези по л.а. „Рено Аустрал“ били по задна броня, счупена предна решетка и др. Представен е и опис – заключение по щета № 3000-5000-24000505.

От приложеното по делото свидетелство за регистрация на МПС се установява, че л.а. „Рено Аустрал“ с рег. № СВ****КЕ, шаси № VF1RHN00472446002, е бил регистриран на 13.05.2024 г. Представен е и договор – поръчка за доставка на фабрично нов автомобил № R-9489/24.04.2024 г., с предмет – л.а. с шаси № VF1RHN00472446002.

Съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел. От показанията на свидетеля на ответника – В. Д. Е. се установява, че същият си спомня да е ударил отзад намиращият се пред него автомобил. Това се случило на влизане в с.

Б. и., като имало доста голям трафик. Колите тръгвали и спирали, колоната се движила – тръгва и спира, когато той явно се разсеял, защото търсил шише с вода или нещо и когато се изправил вече било късно – ударил намиращия се пред него автомобил.

Почти не реагирал, защото като погледнал колата вече била спряла и той се ударил в нея. Колоната пред него тръгнала напред и около 10-15 метра и той тръгнал по нея, но просто не успял да прецени в кой момент трябвало да спре. Почти на 100% бил сигурен, че се е разсеял, защото се навел да вземе бутилка с вода. При удара колата пред него се ударила и в предната кола, като разстоянието между него и предната кола не било много. Скоростта му не била повече от 30 км/ч., а колите в колоната пред него почти спирали към момента на удара, т.е. той просто реагирал късно в случая.

Свидетелят сочи, че механизмът на движението предполагал, че като се движи колоната, т.е. те като спрат, а той в момента прави нещо друго, просто със същата скорост ги връхлита отзад. Когато се съсредоточил върху това, което трябвало да направи вече било късно. От удара се изместил предния автомобил и той ударил този преди него, защото редицата била много плътна. Разстоянието между автомобилите било около 50-60 см., не повече.

По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че механизмът на произшествието е настъпил, както следва: „На 23.09.2024 г. лек автомобил „Ягуар ХФ“, с рег. № РК****КА се движи по Републикански път 1-4, и срещу ресторант „Д. б.“, водачът реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „Рено Аустрал“, с рег. № СВ****КЕ. Вследствие от удара, лек автомобил „Рено Аустрал“, с рег. М СВ****КЕ се измества напред и се удря в неизвестно МПС.

3

Според данните в експертизата, от така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек автомобил „Рено Аустрал“, с рег. № СВ****КЕ, се намират в пряка и причинно — следствена връзка с настъпилото на 23.09.2024г. произшествие до с. Б. и.. Дадено е заключение, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Рено Аустрал“, с peг. № СВ****КЕ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4705,44 лв., стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Рено Аустрал“, с peг. № СВ****КЕ, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 6391,44 лв., а стойността изчислена по цени на алтернативни доставчици за труд към датата на ПТП е 4536,84 лв.

При съвкупна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел и приетата САТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, се налага обоснован извод, че механизмът на произшествието е посоченият по-горе, съгласно данните от експертизата.

Следва да бъде съобразено, че според чл. 5, ал. 1 ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението. Според чл. 20 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди. В чл. 23 ЗДвП е посочено, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. Съгласно чл. 24 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение. В този случай водачът на пътно превозно средство, което няма стоп-светлини или те са повредени, подава своевременно сигнал с ръка. (ал. 2)

От показанията на свидетеля на ответника се установява, че участниците в ПТП са се движили в пътен участък с натоварен трафик при влизане в с. Б. и., поради което 4 била образувана колона от автомобили, които спирали и тръгвали. Свидетелят твърди, че се разсеял и не успял да спре своевременно, поради което се ударил в намиращия се пред него л.а. „Рено Аустрал“, който спирал с оглед намаляването на скоростта на движещите се в колоната автомобили. В тази връзка, съдът приема за установено, че водачът на л.а. „Ягуар ХФ“ не е съобразил поведението си на пътя с интензивността на движението с оглед осигуряване на възможността за спиране пред предвидимо препятствие, а именно – намиращата се непосредствено пред него колона от автомобили. Ето защо съдът приема за установено, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Ягуар ХФ“. По делото не се установяват факти, които да оборят презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение по чл. 51, ал.

2 ЗЗД, което съдът намира за неоснователно. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка и причинноследствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. – по арг. от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г.). Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.