Определение № 2165 от 06.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2165 гр. София, 06.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000502138 по описа за 2025 година

Производство по чл.248 вр.чл.78 ал.5 ГПК.

Производството по делото е образувано по молба, депозирана от Е. А., с която е поискал на основание чл. 248 ГПК съдът да измени Решение № 334/17.03.2026г. в частта за разноските досежно присъдения адвокатски хонорар като част от общо присъдените в полза на въззиваемата В. А. разноски.

С решение № 334/17.03.2026г., постановено по гр.д.№ 2138/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е потвърдено решение № 3848 от 19.06.2025г., постановено по гр. д.№ 7224/2024 г. по описа на СГС, ГО, 22 състав. Присъдени са разноски, като Е. П. А., е осъден да плати в полза на В. С. А., сумата от 6859.67 евро /шест хиляди осемстотин петдесет и девет евро и шестдесет и седем цента/ направени по делото разноски.

Съобщението за това решение е било връчено на молителя на 14.04.2026г.

Молбата по чл.248 ГПК е депозирана на 14.05.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Молителят Е. А. изтъква факта, че при постановяване на обжалваното решение в частта за разноските САС е извършил неправилна преценка за осъществените от страните процесуални действия от адв.М.. Процесуалният представител на въззиваемата страна по време на въззивното производство е изготвил два документа - отговор на въззивната жалба и молба от 23.01.2026 г. с приложени копия на документи за сравнителен материал. В хода на делото няма формулирани допълнителни доказателствени искания, извън поисканата с отговора на въззивната жалба графологична експертиза (искане, вече формулирано и направено пред първоинстанционния съд, но оставено без уважение), включително няма изготвена писмена защита от процесуалния представител на В. А. в хода по същество. По 1 делото е проведено едно ОСЗ (на 24.02.2026), в което е изслушано вещото лице-графолог, като процесуалният представител на въззиваемата страна не е имал въпроси към експерта.

Платеното адвокатско възнаграждение е равностойно на труда, когато съответства на фактическата и правна сложност на исковото производство, развило се пред съответната инстанция, а разликата в повече следва да остане в тежест на страната, която го е договорила, с оглед принципа на справедливостта и недопускане на неоснователно обогатяване и злоупотреба с право. Страната, която е загубила делото, е длъжна да понесе само онези разноски, които насрещната страна е била принудена да направи по повод делото, но точно (само) тях (в този смисъл Определение № 374/20.11.2017 по гр. д.

№687/2017 2. на ВКС, ГК, ІІІ-то ГО). Насрещната страна е отговорна да възстанови единствено сторените по делото разноски, но не отговаря за други направени или текущи разходи на другата страна, извън конкретното съдебно производство. Затова чл. 78, ал.5 ГПК ограничава дейността на съда единствено до установяване на причинно-следствената връзка между направения разход и положените от адвоката усилия в конкретното дело.

Съображения извън тези са неотносими, съответно позоваването на такива води до липса на правна обосновка за отхвърляне на възражението.

Ответницата по молбата оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че не са налице основания за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна на основание чл.78, ал.5 ГПК, тъй като не е нарушено приложимото законодателство при определянето му- ГПК, ЗА и Наредба №1 от 09.07.04г. на Висшия адвокатски съвет с последни изменения от 18.02.2026г. съобразени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. По делото е представила към списъка си по чл. 80 ГПК Договори за правна защита и съдействие, сключени с адв. М., от 21.01.26г. и 17.02.2026г. Заплатеният адвокатски хонорар е общо в размер на 6 468 евро.

Съгласно посочения чл. 7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.04г. на Висшия адвокатски съвет при материален интерес от 200 048 лева/ при завеждане на иска от ищеца- въззивник/, равняваща се на 102 282,82 евро след превалутиране съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България от 20.08.24г./ дължимият адвокатски хонорар е в размер на 12 650 лева / равняваща се на 6467,84 евро след превалутиране съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България от 20.08.24г./.Следователно заплатеният от В. С. А. на адв. М. адвокатски хонорар в размер на 6 468 евро е точната закръглена сума съгласно Наредба №1 от 09.07.04г. на ВАС и е определен съобразно действащите правни норми.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.79 вр.чл.365 ЗЗД и чл.129 ТЗ /за реално изпълнение на спогодба/ и анекс към нея за заплащане на стойността на прехвърлени дружествени дялове от капитала на ООД. В първо о.с.з. на 05.11.2024г. и молба-уточнение на л.105 ищецът, сега жалбоподател уточнява, че вземането произтича от анекса от 03.08.2018г., който е неразделна част от споразумението от 2 същата дата – 03.08.2018г. сключено между страните. В молба-уточнение от 12.11.2024г. уточнява още веднъж, че анексът разширява предметния обхват на споразумението и има акцесорен характер, а правопораждащият юридически факт е споразумението. Двата документа са подписани в рамките на три часа на 03.08.2018г.

Ищецът Е. П. А. твърди, че е налице виновно неизпълнение на задължение, поето от ответницата - В. С. А., с Анекс към Споразумение от 03.08.2018г. съгласно което тя се задължила до края на 2018г. да му заплати сумата от 200 048 лева в замяна на дела му в съпружеското имущество и в „ТПСОФТ“ ООД, съгласно прикачения към имейла от 15.10.2018г. ексел файл, представляващ таблица с калкулации на дължимите от нея суми.

Поради неизпълнение в договорения срок, била изпратена нотариална покана peг. № 6858/10.05.2019г., том IV Б, акт № 51 на нотариус № 040 на НК, с район на действие PC гр.

София, връчена на 20.05.2019г. Претендира сумата от 200 048 лева, ведно със законната лихва и разноските.

С решение № 334/17.03.2026г., постановено на 22.10.2025г. по гр.д.№ 2138/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е потвърдено решение № 3848 от 19.06.2025г., постановено по гр. д.

№ 7224/2024 г. по описа на СГС, ГО, 22 състав, с което е отхвърлен изцяло предявения от Е.

П. А. срещу В. С. А. иск с правно основание чл.79 ал. 1 вр.чл.365 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 200 048 (двеста хиляди и четиридесет и осем) лева, представляваща равностойността на 50 дружествени дяла, дължими по Анекс към Споразумение от 03.08.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

От фактическа страна се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 17.11.2000г., прекратен с развод на 31.01.2020г. /л.56/ По време на брака си двамата са учредили ООД, като всеки от тях е притежавал по 50 дяла от капитала на същото.

На 07.06.2018г. /преди прекратяване на брака/ двамата са направили опит да уредят доброволно своите отношения, като за целта са подписали споразумение относно притежаваните дружествени дялове в „ТПСофт“ ООД и апартамента - СИО. Съгласили са се сумата от 80 000 евро или 156 661.98 лв. да бъде прехвърлена по сметка на ищеца Е. А. след като В. А. продаде апартамент № Б 12 и паркомясто № 37. В замяна на това Е. А., в качеството му на управител на общото ООД (чл. 2) – следва да предаде на В. А. токен устройство и печата на дружеството, като й прехвърли своите дялове от последното.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, прекомерност на адвокатското възнаграждение е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая такова несъответствие не е налице, а делото се характеризира с висока фактическа и правна сложност. Изложените от съда мотиви са във връзка с решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438 / 22 по преюдициално запитване, отправено от СРС.

След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко 3 фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т. д. № 1908 / 2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т. д. № 1990 / 2023 г. на ВКС, II Т.О. С решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се прие, че: „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.“. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с ново наименование към днешна дата, не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О. В определение № 1640 от 4.04.2024 г. по ч. гр. д. № от 3549/2023 г. на ВКС, III г. о. е прието, че в процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес съгласно чл. 78 ГПК).

При съобразяване гореизложеното съдът намира, че претендираният хонорар не следва да бъде намален, тъй като възражението за прекомерност, релевирано в о.с.з. е немотивирано; а възнаграждението, заплатено на адв. М. е определено и заплатено в размера по чл. 7, ал.2 и Наредба №1 от 09.07.04г. на ВАС; като съответства на фактическата и правна сложност на делото; /предимно с търговски характер с правопораждащ юридически факт развод между двама съдружници в ООД/ съобразено е със засегнатия интерес съгласно посочения чл. 7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.04г. на ВАС при материален интерес от 200 048 лева, равняваща се на 102 282,82 евро след превалутиране съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България от 20.08.24г./ дължимият адвокатски хонорар е в размер на 12 650 лева / равняваща се на 6467,84 евро след превалутиране.Следователно заплатеният от В. А. на адв.

М. адвокатски хонорар в размер на 6 468 евро е точната закръглена сума. Правната защита и съдействие пред въззивната инстанция са изисквали обосновка за уважаване на доказателствено искане, неуважено от първоинстанционния съд ,но съществено за изхода на спора и при съобразяване с предмета на вече приключил процес между същите страни; адвокатът е с опит над 30 г. в сферата на гражданското материално и процесуално право.

Ето защо намира възражението за прекомерност за неоснователно, тъй като вместо да уредят 4 доброволно своите отношения след развода, към момента между страните има общо четири искови производства, инициирани от Е. А. – за делба и установяване на по-голям дял /трансформация/, за л.а. Хонда, за издръжка и настоящото. Безспорен факт е, че упражняването на родителски права за двете деца е предоставено на майката, която освен това следва да упражнява и търговска дейност на ООД, като управител.