Решение № 686 от 23.03.2018, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 686 град Пловдив, 23 март

2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен Съд – Пловдив,IХ с-в, в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател:

Велизар Русинов при секретаря Д. Й. , като разгледа докладваното от председателя административно дело №94 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на С.Х.П. с ЕГН*********** в качеството му на ЕТ „Н.-ХГ-С.П.“, ЕИК ***адрес: гр. ***против Ревизионен акт № Р-21-1402336-091-01 от 18.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 177 от5.03.2015г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно начислен ДДС в размер на 69777,58лв. и лихви 35610,92лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г.- 981,92лв. и лихви- 578,02лв., за 2009г.- 1012,84лв. и лихва- 481,69лв., за 2010г.- 934,56лв. и лихва- 348лв., за 2011г.- 492,05лв. и лихва- 132,24лв., и за 2012г.- 187,55лв. и лихва- 31,17лв., както и вноски за здравно осигуряване за 2008г. в размер на 385,91лв. и лихви 227,17лв. за 2009г.- 387,81лв. и лихва- 184,44лв. и за 2010г.- 153,26лв. и лихва- 57,07лева . Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПАС, тъй като с Решение № 236/2017 г. по ахд № 151/2016 г., ВАС отменя Решение № 2202/2015 г., постановено по ахд № 894/2015 г. по описа на ПАС, в частта му, в която е отменен РА № Р-21 -1402336-091-01/18.12.2014 г. на ТД на НАП Пловдив относно установените с него задължения за ДДС и данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2008 - 2012 г .Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се претендира неговата отмяна , поради допуснати според жалбапудатиля съществени нарушения на процесуалните правила необоснованост и противоречие с материалния закон.В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба. Претендира се и присъждане на направените разноски по производството. Ответникът- Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна по доводи в о.с.з. и писмена защита и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Съдът в този нов състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директор на Дирекция "ОДОП" - гр.

Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.Разгледана по същество жалбата в частта с предмет, определен в решението на ВАС относно установените с задължения за ДДС и данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2008 - 2012 г . е неоснователна.Настоящото производство е в изпълнение на решение № 488/26.05.2014г. на ДД“ОДОП“-Пловдив и е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1402336/28.05.2014г., издадена от – Началник сектор “Ревизии” в дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив. Определеният краен срок за приключване на ревизионното производство е надлежно продължен със ЗВР № 1403790 от 15.08.2014г .В хода на ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад № Р-21-1402336-092-01 от 20.11.2014г., срещу който е депозирано възражение вх. № 70-00-17736/13.12.2014г. Въз основа на така съставения ревизионен доклад е издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-21-1402336-091-01 от 18.12.2014г., с който е начислен ДДС в размер на 69777,58лв. и лихви 35610,92лв., данък по чл.

48 от ЗДДФЛ за 2008г.- 981,92лв. и лихви- 578,02лв., за 2009г.- 1012,84лв. и лихва- 481,69лв., за 2010г.- 934,56лв. и лихва- 348лв., за 2011г.- 492,05лв. и лихва- 132,24лв., и за 2012г.- 187,55лв. и лихва- 31,17лв.,който задължения са предмет на настоящия спор

. Относно делегирането на правомощия за възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган по реда на чл. 112 и съответно чл. 119 от ДОПК, по делото е приложена Заповед № РД-09-518/30.04.2014г .

От фактическа страна съдът намира за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: Ревизията по ЗДДС обхваща периодите от 01.01.2008г. до 31.12.2012г. При ревизията са установени несъответствия между данните от счетоводните регистри на жалбоподателя и данните за извършени продажби от доставчици на същия, установени в ПП VAT. През ревизирания период П. е извършвал търговия на дребно в магазин в гр. Девин.Във връзка с установените факти и обстоятелства, на задълженото лице е връчено уведомление по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК, че данъчната му основа за облагане ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.На доставчиците са били извършени насрещни проверки и връчени искания за представяне на доказателства за осъществените доставки към жалбоподателя.

Установено е, че всички фактури са осчетоводени при доставчиците както по материалните сметки, така и по сметка Каса и приходните сметки. Проверените доставчици са редовни доставчици на ревизираното лице. Ревизиращият орган е определил данъчна основа на извършените и неосчетоводени от лицето облагаеми доставки, като е приложил фиксирана цена за цигарите и процент надценка за хранителните стоки, декларирана от ревизираното лице – 15 %. Ревизиращият орган е приел, че неосчетоводените стоки са продавани към края на всеки календарен месец, с оглед количествата и стойността им. Въпросните доставки, които не са осчетоводени от ревизираното лице, са приети за обичайни за дейността му и не са в големи количества, като от същите доставчици ревизираното лице има и осчетоводени фактури за покупка на стоки .

Ревизията е направила проверка и по ЗДДФЛ . Прието е, че С.П. по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. След извършена проверка на представената от ревизираното лице търговска и счетоводна документация и проверка в информационната система на НАП са били констатирани несъответствия за 2008г., 2009 г., 2010г., 2011г. и 2012г. между данните от счетоводните регистри на ЗЛ и данните за извършените покупки от изброените доставчици/в раздела по ЗДДС/, които са регистрирани по ЗДДС. Направено е заключение, че след като стоките , закупени по процесните фактури, не са намерили отражение в счетоводните регистри на едноличния търговец за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012 г. количествено и стойностно, то тяхната отчетна стойност, не е отчетена в ОПР на фирмата като разход през отчетните периоди, както и приходите от тяхната продажба . Данъчната основа за облагане с пряк данък е формирана като към декларираните продажби е прибавен размерът на установените от ревизията неотчетени приходи от продажби на стоки през съответната година. С оглед на така установеното органът по приходите констатира, че сумите, получени като разлика между неотчетените приходи и разходи за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. по покупките от гореописаните доставчици на едноличния търговец следва да участват при формиране на облагаемия доход и основата за облагане с преки данъци по реда на чл.122 от ДОПК. Във връзка с горните обстоятелства при ревизията е определена данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК и ЗДДФЛ от дейността на лицето в качеството му на ЕТ, като са взети предвид гореописаните недекларирани приходи и съответстващите им разходи. В резултат на извършената корекция при ревизията е определен данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за проверяваните години. В хода на настоящото съдебното производство,за оборване на фактическите констатации в ревизионния акт е бяха допуснати :съдебно-счетоводна експертиза и сад.гра.ексепртиза. Заключенията бяха приети в съдебно заседание . При тази фактическа установеност, настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното от правна страна: С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите по приходите са приели, че в случая е намерил проявление съставът, предвиден в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като са налице данни за укрити приходи, и този извод е обоснован с констатираното в хода на ревизионното производство обстоятелство, че жалбоподателят не е отразил всички покупки на стоки, като част от фактурите за покупка не са осчетоводени, стоките по тях не са заприходени по cметка 304 ”Стоки” и съответно не е отчетен приход от последващата им продажбата.При това положение, спорът между страните по делото се концентрира във въпроса за реалното получаване на стоките по процесните фактури.За разрешаването на спора между страните по делото следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии, т.е. ревизии при особени случаи. Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т.1 - 07 от посочената разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи. Така направените изводи досежно наличие на данни за укрити приходи от страна на търговеца, като основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът намира за обосновани.За да определи облагаемата основа на жалбоподателя по ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК приходната администрация е приела, че са налице данни за укрити приходи формирани от продажби на неосчетоводени стоки. Този извод е обоснован с обстоятелството, че ревизираното лице е получател по данъчни фактури, подробно описани в РД, които не са намерили отражение в счетоводството му за съответните данъчни периоди.Настоящото производство е срещу ревизионен акт № Р-21-1402336-091-01/18.12.2014г., издаден от началник сектор „Ревизии” – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,в частта му относно установените с него задължения за ДДС и данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2008 - 2012 г ..С оспорения Ревизионният акт е начислен допълнително ДДС в размер на 69 777,58 лв. с прилежащи лихви 35 610,92 лв., както и определен допълнително данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 981.92 лв. и лихви 578.02 лв.; данък по чл.48 по ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 1 012.84 лв. и лихви 481.69 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ от 2010г. в размер на 934.56 лв. и лихви 348.00 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 492.05 лв. и лихви 132.24 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 187.55 лв. и лихви 31.17 лв.; Към жалбата няма приложени нови доказателства. Жалбата е процесуално допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна.Извършената ревизия е повторна и е възложена във връзка с решение № 488/2014г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив. С това решение е отменен РА № *********/10.02.2014г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт.

През ревизирания период /жалбоподателят/задълженото лице е извършвало основна дейност - търговия на дребно в магазин в гр. Девин.Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по ал.1, т.2 от същия - налице са данни за укрити приходи и доходи. В хода на ревизията са извършени множество процесуални действия, подробно описани в РД, при които са установени несъответствия между данните от счетоводните регистри на ревизираното лице и данните за извършени продажби от доставчици на лицето, установени в ПП VAT. Във връзка с установените факти и обстоятелства, на задълженото лице е връчено уведомление по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК, че данъчната му основа за облагане ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.При определяне основата за облагане е извършен анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК, като в констативната част на ревизионния доклад са описани относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.На доставчиците са извършени насрещни проверки и са връчени искания, с които са изискани доказателства за осъществените доставки към ревизираното лице. Установено е, че всички доставчици са фирми, които разполагат с необходимия кадрови и материален ресурс да извършват разносна търговия или притежават складове за продажба на месни продукти. Всички фактури са осчетоводени при доставчиците както по материалните сметки, така и по сметка Каса и приходните сметки на дружествата. Проверените доставчици са редовни доставчици на ревизираното лице. Някои от фактурите съдържат подпис на получател под името С. П.. Останалите фактури, представени от доставчиците, не съдържат подпис на получател, но това не може да е основание за отпадане на доказателствената им сила относно осъществяването на доставките. Разпоредбата на чл.114 от ЗДДС, както и разпоредбата на чл.07, ал.1 от ЗСч. не изискват като задължителен реквизит полагането на подпис от получател.Ревизиращият орган е определил данъчна основа на извършените и неосчетоводени от лицето облагаеми доставки, като е приложил фиксирана цена за цигарите и процент надценка за хранителните стоки, декларирана от РЛ – 15 %. Ревизиращият орган е приел, че неосчетоводените стоки са продавани към края на всеки календарен месец, с оглед количествата и стойността им. Предвид стойностите и датите на фактурите, се касае за регулярни доставки на неголеми количества стоки от постоянни доставчици, част от които действащи чрез изградени дистрибуторски мрежи. За част от доставчиците е установена търговия на принципа на „разноса” - стоките основно са доставяни до обекта на ревизираното лице. Проверяваните доставчици посочват, че организацията на работа е такава, че не предполага съставяне на приемо-предавателни протоколи. Съставят се само фактури. Предметът на доставките са основно тютюневи изделия, захарни изделия и други хранителни стоки в неголеми количества и на ниски стойности. Стоките се разнасят на място до обекта на клиента, продавани са регулярно - ежедневно. При този вид продажби, стоките се транспортират на малки разстояния и до много и различни клиенти - магазини, в рамките на едно населено място. Предвид това не може да се изисква за този род сделки наличие на обичайните съпътстващи документи - отделен пътен лист за всяка една доставка, товарителница (която не е необходима, защото превозът е за собствена сметка). Поради различния механизъм на осъществяване на този род доставки – множество на брой, на малък интервал от време, извършване на място на обекта на клиента - единственият документ за прехвърляне на собствеността се явява издадената фактура, а самото плащане се извършва на място. Доставките, които не са осчетоводени от ревизираното лице, са обичайни за дейността му и не са в големи количества, като от същите доставчици ревизираното лице има и осчетоводени фактури за покупка на стоки. С оглед на изложените факти и обстоятелства, ревизиращите органи приемат правилно, че ЕТ „Н.-ХГ-С.П.” е получател на стоки по облагаеми доставки, които не са осчетоводени. Ревизията по ЗДДС обхваща периодите от 01.01.2008г. до 31.12.2012г. При проверка в информационната система на НАП – дневници за продажби, е установено кои регистрирани по ЗДДС лица са отразили фактури, издадени на ЕТ „Н.-ХГ-С.П.“. При сравняването с дневниците за покупки на ЕТ „Н.-ХГ-С.П.“ е установено, че част от фактурите, посочени в дневниците за продажби на 11 броя доставчици, не са отразени в дневниците за покупки на ЕТ „Н.-ХГ-С.П.“.