Решение № 272 от 28.11.2025, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Гражданско дело 268/2025
- Вид
- Решение № 272
- Подписан
- 28.11.2025
- В сила
- 27.01.2026
- Състав
- Людмила Людмилова Митрева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.138, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.3 и пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 272 гр. Сливница, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100268 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Р. Д. М. срещу „И.А.М.“ АД за прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит № 3779452 от 26.02.2020 г., поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 10 лева – недължимо платена възнаградителна лихва по нищожен договор, в условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване за нищожна на клауза в договора за кредит, предвиждаща задължение за обезпечаване на кредита чрез предоставяне на поръчителство, като неравноправна и заобикаляща закона, предявен е и иск от ищцата срещу „Ф.Б.“ ЕООД за прогласяване за недействителен на договор за предоставяне на гаранция № 3779452 от 26.02.2020 г., поради противоречие със закона, поради това, че обезпечава нищожна сделка, както и да бъде осъден последния да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева, недължимо платена за възнаграждение за гаранта по договор за предоставяне на поръчителство с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че между Р. Д. М. и „И.А.М.“ АД е сключен договор за кредит № 3779452 от 26.02.2020 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем. Счита, че договорът е недействителен доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР, в него не е включено възнаграждението за поръчител. Това представлявало и заблуждаваща търговка практика, което правила клаузата за ГПР неравноправна. Твърди се, че по договора ищецът е заплатил сума в размер на 10 лева за възнаградителна лихва, която е недължимо платена, поради недействителността на договора. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът е валидно сключен, то се излагат доводи за недействителност на клауза от същия, който предвижда задължение за потребителя да предостави обезпечение по кредита под формата на поръчителство, доколкото била неравноправна и заобикаляла закона.
Излагат се твърдения, че във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му, ищецът бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ф.Б.“ ЕООД, 1 който да обезпечи задълженията й по договора за кредит. В договора било уговорено възнаграждение за поръчителя. Счита, че този договор е недействителен, доколкото обезпечава недействителен договор за кредит. Твърди се, че по него ищецът е заплатил сума в размер на 10 лева, която подлежи на връщане, поради недължимост на плащането и по един недействителен договор.
С оглед изложеното са предявени исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „И.А.М.“ АД, в който оспорва редовността на исковата молба, след това допустимостта на исковете. Счита, че е недопустимо съединяването на установителен иск за нищожност и осъдителен иск за връщане на недължимо платеното, доколкото интересът на ищеца може да бъде удовлетворен и с предявяване единствено на осъдителен иск. По същество на предявените искове се излагат съображения за неоснователност на исковете, които съдът ще обсъди подробно в крайния си съдебен акт. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Ф.Б.“ ЕООД, в който оспорва исковете по допустимост и основателност по същите съображения, изложени от ответника „И.А.М.“ АД. Счита, че договорът за поръчителство е действителен и не страда от сочените от ищеца пороци. Също така договорът бил сключен като обезпечение на действителна кредитна сделка. Моли за отхвърляне на исковете.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът счита, че е сезиран с допустими искове, при наличие на правен интерес от ищеца да ги предяви, доколкото е обвързан с ответника от договорно правоотношение, независимо от това дали ищецът има друг път на защита, чрез предявяване на осъдителен иск. Практиката на СЕС /Решение на СЕС от 23.11.2023 г. по дело С - 321/22 г./ е в смисъл, че у ищеца – потребител винаги има правен интерес да поиска да бъде признат за нищожен договор, който го обвързва, независимо дали има за него и друг път на защита – предявяване на осъдителен иск.
По същество:
Предявени са искове по чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, както и евентуален иск по чл.26, ал.1, пр.3 и пр. 2 ЗЗД срещу „И.А.М.“ АД.
Предявени са искове по чл.26, ал.1, вр. с 138, ал.2 ЗЗД срещу „Ф.Б.“ ЕООД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението си за недействителност на договорите, както и че е заплатил на „И.А.М.“ АД сума в размер на 10 лева за възнаградителна лихва, а на „Ф.Б.“ ЕООД 10 лева – възнаграждение за поръчителство.
В тежест на ответниците е да докажа т , че са обвързали ищеца с валидни правоотношения.
С определение от 25.09.2025 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за потребителски кредит № 3779452 от 26.02.2020 г. с посоченото от ищеца съдържание за обезпечаването на вземането по който е сключен договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, в който е предвидено възнаграждение за поръчителя. Безспорно е, че по договора за кредит в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя. Не се спори, че по договорът за кредит ищецът е заплатил в полза на „И.А.М.“ АД сума в размер на 10 лева – възнаградителна лихва.
С Протоколно определение от 28.10.2025 г. като безспорно между страните е отделено, че ищецът е заплатил на ответника „И.А.М.“ АД по процесния договор за кредит сума в общ размер на 1052.72 лева, от които 1000 лева главница и 50.72 лева лихва, а на 2
„Ф.Б.“ ЕООД сума в размер на 317.28 лева възнаграждение за гарант по договора за предоставяне на поръчителство.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „И.А.М.“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Същото се отнася и за ответника „Ф.Б.“ ЕООД, който предоставя по занятие услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит, предвид което поръчителският договор има качествата на потребителски такъв.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По исковете за недействителност на договора за потребителски кредит За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от ищеца.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е възнаграждението за поръчител, уговорено по договора за гаранция, сключен между ищцата и „Ф.Б.“ ЕООД.
Това е така, доколкото договорът за поръчителство е свързан с договора за кредит, поради което и предвиденото в него възнаграждение за гаранта е разход, който е пряко свързан с договора за кредит. Наред с това заемодателят „И.А.М.“ АД е бил наясно с договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на слючване на договора за кредит, доколкото в самия договор за гаранция е отразено, че „Ф.Б.“ ЕООД се задължава да заплати задълженията на длъжника по договора за кредит след като бъде поискано писмено това от „И.А.М.“ АД. Наред с това в договора за поръчителство е посочено, че „И.А.М.“ АД събира вноските за възнаграждение за поръчителя. Предвид горното „И.А.М.“ АД е следвало да включи възнаграждението за поръчителя в ГПР и в общо дължимата сума по кредита.
3
Като не е включен този разход в размера на ГПР е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР е неточен, което е приравнено, от практиката на СЕС /Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г./, в липса на ГПР. Това е така, доколкото кредитополучателят се поставя в положение да тълкува клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, което противоречи на изискването за яснота и от там е предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването на договора.
Горното прави договора недействителен, поради сключването му в противоречие със законна, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, която нищожност ще бъде обявена с решението по искане на ищеца.
Поради уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск.
По иска по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД срещу „И.А.М.“ АД
Предвид обстоятелството, че съдът прие договорът за кредит за недействителен, то съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, като всичко платено над главницата подлежи на връщане – чл.34 ЗЗД.
По делото се установи, че по процесния договор за кредит е заплатена от ищеца сума в размер на 1052.72 лева, от които 1000 лева главница и 50.72 лева лихва. Лихвата се явява недължимо платено по изложените по-горе съображения и като такава ще се присъди на ищеца.
С Протоколно определение от 28.10.2025г. по искане на ищеца и по реда на чл.214, ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск на ищеца срещу „И.А.М.“ АД като същият е увеличен от 10 лева на 50.72 лева, поради което искът ще се уважи до тази сума.
Като законна последица от уважаване на иска за главница ще се присъди и законна лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.03.2025 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено от ищеца още в исковата молба.
По за недействителност на договора за поръчителство:
Видно от договора за предоставяне на поръчителство № 3779452 от 26.02.2020 г. за обезпечаване на задълженията на ищеца по договора за кредит от страна на „Ф.Б.“ ЕООД, в полза на последното се дължи възнаграждение в размер на 317.28 лева, разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от „И.А.М.“ АД в полза на „Ф.Б.“ ЕООД.
Разпечатката съдържа 45 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7126cef-1e68-41a3-b9a4-39a6a9f18345