Решение № 1746 от 15.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1746 гр. Варна , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Галина Чавдарова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова

Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20203100503039 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба вх. № 267107/21.09.2020 г. от „КНМ ГРУП” ЕООД, против Решение № 260235/04.09.2020 г. на ВРС по гр.д. № 17309/2019 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявения от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202745272, гр. Варна срещу К. Д. Т., с адрес гр. Варна осъдителен иск за заплащане на сумата от 1461.79 лв., представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищцовото дружество сума по Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 год. между цедента „КНМ Груп“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на упълномощителя.

Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното решение като постановено при неправилно приложен материален закон и оценка на доказателствата. Поддържа аргументите за наличие на мандатно 1 правоотношение между него и ответника, по силата на което ответникът се е разпоредил с имуществено благо на ищеца като е прехвърлил вземането на „Интейк” ЕООД и по силата на предоставеното на ответника пълномощно правните последици са настъпили директно в патримониума не жалбоподателя – ищец. Поддържа недействителност на тристранното споразумение от 23.10.2014 г., сключено към договора за цесия от същата дата, като нищожно поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави, както и недействително поради договаряне във вреда на представлявания, респективно счита, че следва да се зачете изцяло действието по валидно сключения договор за цесия между „КНМ Груп” ЕООД и „Интейк” ЕООД с произтичащите от това последици. Поддържа, че ответникът в качеството на пълномощник не е отчел получената от цесионера по договора за цесия цена на цедента.

В срока за отговор въззиваемата страна моли обжалваното решение да се потвърди като правилно по изложени съображения като в условие на евентуалност се поддържа и направеното пред ВРС възражение за прихващане.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

По предмета на спора:

Производството пред ВРС образувано предявен от „КНМ Груп“ ЕООД иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждането на К. Д. Т. да заплати сумата 1461.79 лева, представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищцовото дружество сума по Договор за прехвърляне на 2 вземане от 23.10.2014 год. между цедента „КНМ Груп“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на ищеца до момента от ответника.

Ищецът твърди, че на 29.07.2014 г. между него и К.И.А., бил сключен Договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземане в размер на 1561.79 лв., с произход – платена без основание стойност на ел. енергия по фактура № 0089722620/17.05.2012 г. По силата на Договор от 23.10.2014 г., действайки чрез ответника като негов пълномощник, прехвърлил същото вземане на „Интейк“ ЕООД, срещу задължение на последното да заплати цена 1 461,79 лева като в договора се съдържало изявление, че същият удостоверява извършеното плащане на цената. Твърди, че през 2016 г.

„Интейк“ ЕООД предявило иск срещу „Енерго – Про Продажби“ АД за заплащане на сумата 1561.79 лева, за което било образувано гр.д. 9152/2016 г., по описа на ВРС. Сочи, че към датата на предявяване на настоящият иск, въпреки изминалите почти пет години от сключения на 23.10.2014 г. договор, ответникът не е предал в касата на ищеца получената от него продажна цена от 1461.79 лева. По същество отправя искане за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски. С писмена молба от 04.03.2020 г. допълва твърденията си с възражение за нищожност на представеното тристранно споразумение от 23.10.2014 г. като сключено в заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и възражение за недействителност на споразумението като сключено във вреда на представлявания.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор, в който оспорва предявения иск. Оспорва да е получил процесната сума от „Интейк“ ЕООД като сочи, че в договора е било отбелязано, че сумата е платена на цедента, а не на пълномощника му. Твърди още, че по силата на допълнително споразумение от 23.10.2014 г., е върнал обратно на „Интейк“ ЕООД сумата като видно от неговите клаузи е налице преуреждане на отношения възникнали по силата на сключения договор за цесия от същата дата. Твърди, че е разполагал с представителна власт и да изменя договора за цесия. Сочи, че след като е върнал получената по силата на сключения договор за цесия сума, то няма какво да бъде отчетено на ищеца. Излага още, че липсват наведени твърдения кога е сключен договорът за поръчка, в каква форма, какъв е срокът за връщане на сумата, както и се оспорва съществуването на твърдяния договор за поръчка между страните.

3

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

По делото е представен заверен препис от Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 29.07.2014 г. по силата на който ищецът като цесионер е придобил вземане на неучастващото в делото лице – К.И.А., като цедент, от длъжника “Енерго-Про продажби“ АД, с произход – платена без основание стойност, на коригирана потребена електроенергия за периода 21.08.2011 г. – 16.02.2012 г., обективирана във фактура № 0089722620/17.05.2012 г., на стойност 1561.79 лева, срещу задължението си да заплати цена в размер на 1461.79 лева, в шестмесечен срок от подписване на договора. При сключването на Договора ответникът е действал като пълномощник на цедента.

Видно е от представения Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 23.10.2014 г., че ищецът, чрез пълномощника си ответника, е прехвърлил на трето, неучастващо в делото лице – “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителя Д.А., вземането, придобито по силата на цитирания Договор за прехвърляне на вземане от 14.08.2014 г., отново срещу цена в размер на 1461.79 лева, която при подписването на Договора е заплатена изцяло и в брой (чл. 3).

На същата дата – 23.10.2014 г., страните по Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. и физическото лице – К.И.А., сключили представеното по делото Споразумение към Договор за цесия от 23.10.2014 г., по силата на което констатирали, че цената за прехвърляне на вземането, предмет на Договор за цесия от 29.07.2014 г., в размер на 1461.79 лв., не е заплатена, тъй като не е настъпил падежът , както и, че към датата на споразумението, ищецът „КНМ Груп“ ЕООД е в невъзможност да заплати посочената цена, както и да води искове, против длъжника “Енерго-Про Продажби“ АД. Страните се съгласили “Интейк“ ЕООД да замени ищцовото дружество като длъжник към физическото лице и да му заплати цената за първоначално прехвърленото вземане. В замяна ищецът се задължил да прехвърли на “Интейк“ ЕООД, безвъзмездно, вземането, получено по Договора за цесия от 29.07.2014 г. Страните констатирали още, че при 4 сключването на Договора за прехвърляне лицето Д.А., посочена като представляващ „Интейк“ ЕООД е действала без представителна власт.

Страните отразили, че ответникът, в качеството си на пълномощник на “КНМ Груп“ ЕООД връща /предава/ на “Интейк“ ЕООД, получената сума от 1461.79 лв. и споразумението служи като разписка за извършеното плащане. При сключването на споразумението ответникът по настоящото дело действал като пълномощник на физическото лице К.И.А. и на ищеца по настоящото дело.

По делото е представено пълномощно, без дата, изходящо от К.И.А., по силата на което ответникът, в качеството му на адвокат, е бил упълномощен да осъществява процесуално представителство по дела, изрично с правата по чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК, да подписва документи от името на А. и да го представлява пред доставчици и продавачи на ел. енергия.

По делото е представено и пълномощно от 04.07.2014 г., изходящо от ищцовото дружество, по силата на което ответникът, в качеството му на адвокат, е бил упълномощен да осъществява процесуално представителство по дела, изрично с правата по чл. 34, ал. 2 ГПК, да преставлява дружеството пред всички енергоснабдителни и водоснабдителни дружества, опериращи на територията на РБ, както и да се разпорежда с вземанията на ищцовото дружество, при условия каквито намери за добре.

Към настоящото производство е приобщено и производството по гр.д.

№ 9152/2016 г., на ВРС, ХVI с., което е образувано по иск на цесионера “Интейк“ ЕООД предявен за установяване съществуването на процесното вземане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу „Енерго-Про Продажби“ АД. В процеса ищецът е установил качеството си на кредитор като се е легитимирал със сключения Договор за цесия от 23.10.2014 г. Производството е приключило с влязло в сила определение по чл. 224 от ГПК, с което внесената от призналия иска ответник „Енерго-Про Продажби“ АД сума в размер на 1627,86 лева е изплатена на ищеца “Интейк“ ЕООД, след като “КНМ Груп“ ЕООД, като кредитор, предтендиращ да е титуляр на процесното вземане от ответника не е предявило иск в предоставения му от съда по реда на чл. 224, ал. 2 от ГПК срок.

Пред първоинстанционния съд са представени преписи от нотариално 5 заверени покани и уведомления, изходящи от ищцовото дружество, по силата на които ответникът и “Интейк“ ЕООД, са били поканени да представят всички договори за прехвърляне на вземания сключени на 23.10.2014 г. и подписани от ответника като пълномощник на ищеца, съответно за извършване на плащане по тях. Представени са и протоколи от съдебни заседания.

По въведените с въззивната жалба оплаквания съставът на ВОС съобрази следното:

Спорът между страните се концентрира върху отговорите на въпросите налице ли е между страните сключен договор за поръчка и дали задължението на ответника за извършване на отчет пред ищеца е валидно отпаднало, предвид сключеното Споразумение към Договор за цесия от 23.10.2014 г., по силата на което получената цена за цедираното вземане е била върната на цесионера „Интейк“ ЕООД и последния е заместил ищеца в задължението му да заплати на физическото лице К.И.А., цената по сключения Договор за цесия от 29.07.2014 г.

По първия от основните спорни въпроси, въззивния състав достигна до извода, че между страните е бил налице валидно сключен договор за поръчка, основните елементи от който са обективирани в представеното пълномощно от 04.07.2014 г. С него са делегирани правомощия на довереника адвокат К.Т.

– въззиваем да извършва описаните в него действия от името и за сметка на доверителя “КНМ Груп“ ЕООД – въззивник. След като това е така, то правата и задълженията последица от действията на довереника, възникват директно в имуществената сфера на доверителя като съобразно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. В конкретния случай, възприетото по фактите между страните, подведено под нормата на цитираната разпоредба води до безпротиворечивия извод, че след като на 23.10.2014 г. „КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез довереника си адв. К.Т., е прехвърлило на „Интейк“ ЕООД, придобитото от К. А., вземане в размер на 1561.79 лева и след като Т. е получил в същото качество и цената по цесията, то е възникнало и задължението му за отчет на полученото.