Решение № 731 от 17.12.2018, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 731 / 17.12.2018 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Диляна Славова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1824 по описа за 2018 година; за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов” № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева; против З.А.Г. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че на 18.05.2018 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си против ответника, по което било образувано ч.гр.дело № 1444/2018 г. на ХРС. Заповедта била издадена, срещу която длъжникът възразил, предвид на което ищецът предявявал иска си в срок. Ищецът като краен снабдител, съгласно чл.98а от ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ, които за процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите /чл.35 ал.1 ОУ/. По силата на чл.7 т.1 от ОУ, ищецът поел задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект на потребление с ИТН 1561780, находящ се в гр. Димитровград, ул. „Витоша“ № 13 ап.1. За ответника бил открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11 т.1 от ОУ, се задължил за заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и 2 от ОУ. Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. В изпълнение на задълженията си по ОУ, ищецът доставил на ответника за посочения обект за периода 20.10.2015 г. – 19.04.2016 г. електроенергия на обща стойност 105,24 лв., която до предявяване на иска не била заплатена. Поради забава в плащането на главницата, ответникът дължал и законна лихва за забава от 22,12 лв. за периода 29.12.2015 г. – 17.05.2018 г., дължима по всяка фактура поотделно от падежа посочен в нея до датата на образуване на настоящото производство. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 18.05.2018 г. до окончателното изплащане; присъдени по процесното ч.гр.дело, като му се присъдат направените по делото разноски. В открито съдебно заседание се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и иска уважаването му иццяло като основателен и доказан. Ответницата не оспорвала иска по основание, а единствено възразявала, че не е употребила електроенергията, за което не представяла доказателства. Партидата се водела на нейно име. Според чл.11 от ОУ, при промяна на фактическата обстановка при ползването на имота, дружеството следвало да бъде уведомено, което не било сторено.

Ответницата не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно заседание се явява лично, като оспорва предявения иск изцяло. Възразява, че не е живяла в процесния имот в гр. Димитровград през периода, за който било процесното вземане. Преди около три години, след като свекърът и зетят излезли от затвора, те почнали да бият ответницата и съпруга й и те се принудили да напуснат и да отидат да живеят в с. Узунджово. В апартамента на първия етаж в Димитровград се нанесли други хора – дъщерята на Велчо. Докато ответницата живяла в него, редовно си плащала сметките. Този имот не се водел на нейно име, а на името на свекърва й, която починала. Партидата на тока се водела на ответницата и тя го плащала, т.к. свекърва й била много болна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Не е спорно по делото, че при ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е открита партида на името на ответницата с клиентски номер ********** относно обект на потребление с ИТН 1561780, находящ се на адрес в гр. Димитровград, ул. „Витоша“ № 13 ет.1 ап.1. Това се установява и от събраните по делото писмени доказателства. Видно от препис-извлечение от сметка на името на ответницата за този обект на потребление, издадено от ищцовото дружество и представено и по заповедното и по настоящото производства, ответницата му дължи сумата от общо 127,36 лв., от която главница от 105,24 лв. за периода 20.10.2015 г. – 19.04.2016 г. и лихва от 22,12 лв. за периода 29.12.2015 г. – 17.05.2018 г., по подробно описани 6 броя фактури, които се представиха и като писмени доказателства по делото, а именно:

-

№ **********/30.11.2015 г., с падеж 28.12.2015 г., главница от 3,31 лв. за периода 20.10.-19.11.2015 г. за 18 кВтч ел.енергия, без просрочени стари задължения;

-

№ **********/31.12.2015 г., с падеж 25.01.2016 г., главница от 3,43 лв. за периода 20.11.-19.12.2015 г. за 18 кВтч ел.енергия, с горното просрочено старо задължение от 3,31 лв., всичко общо за плащане по фактурата от 6,74 лв.;

-

№ **********/31.01.2016 г., с падеж 25.02.2016 г., главница от 4,51 лв. за периода 20.12.2015 г. - 19.01.2016 г. за 22 кВтч ел.енергия, с горните просрочени стари задължения от общо 6,74 лв., всичко общо за плащане по фактурата от 11,25 лв.;

-

№ **********/29.02.2016 г., с падеж 25.03.2016 г., главница от 12,82 лв. за периода 20.01.-19.02.2016 г. за 69 кВтч ел.енергия, с горните просрочени стари задължения от общо 11,25 лв., всичко общо за плащане по фактурата от 24,07 лв.;

-

№ **********/31.03.2016 г., с падеж 25.04.2016 г., главница от 51,31 лв. за периода 20.02.-19.03.2016 г. за 281 кВтч ел.енергия, с горните просрочени стари задължения от общо 24,07 лв., всичко общо за плащане по фактурата от 75,38 лв.;

-

№ **********/30.04.2016 г., с падеж 25.05.2016 г., главница от 29,86 лв. за периода 20.03.-19.04.2016 г. за 163 кВтч ел.енергия, с горните просрочени стари задължения от общо 75,38 лв., всичко общо за плащане по фактурата от 105,24 лв.

Никоя от фактурите не е подписана от страните в настоящото производство, като всяка от тях сочи, че представлява „копие – обобщена информация”, като съдържа и детайлна информация относно дължимите по всяка от тях суми.

Ищецът представи по делото още решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., с което са одобрени ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, които също се представиха по делото, ведно с извлечения от вестник от 27.05.2008 г., в който са били публикувани. Конкретните относими към случая текстове от тези ОУ, съдът ще коментира по-долу.

За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 18.05.2018 г., изпратено по пощата до РС-Димитровград, въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 762/2018 г. на този съд. След като от извършена от съда служебна справка в НБД се установява, че ответницата е с постоянен и настоящ адрес ***, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС-Хасково. По ч.гр.дело № 1444/2018 г. на ХРС, със заповед № 654 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.06.2018 г. е разпоредено, длъжникът – ответницата в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумата от 105,24 лв. главница за доставена и консумирана електрическа енергия за периода 20.10.2015 г. – 19.04.2016 г. по партидата на длъжника с клиентски номер ********** относно обект на потребление с ИТН 1561780, находящ се на адрес в гр. Димитровград, ул. „Витоша“ № 13 ет.1 ап.1; както и 22,12 лв. обезщетение за забава за периода 29.12.2015 г. – 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.05.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съобщение за заповедта е било връчено лично на ответницата на 15.06.2018 г. именно на адреса й в с. Узунджово, която в законоустановения срок е подала възражение по чл.414 от ГПК от 19.06.2018 г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На 02.07.2018 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба вх.рег. № 14725/27.07.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен и недоказан. Не е спорно по делото, а и се установи, че при ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е открита партида на ответницата с клиентски номер ********** относно обект на потребление с ИТН 1561780, находящ се на адрес в гр. Димитровград, ул. „Витоша“ № 13 ет.1 ап.1. Основният спорен по делото въпрос е, дали именно ответницата следва да носи отговорност за заплащането на ищеца на стойността на доставената до този обект електрическата енергия за процесния период от време. След съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, във връзка със становищата на страните по делото и предвид приложимата нормативна уредба – съдът достига до отрицателен отговор на този въпрос. Във връзка с твърденията на ищеца, настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на сключен договор за доставка на електрическа енергия при ОУ по смисъла на чл. 98а от ЗЕ. Предвид разпоредбата на §1 т. 27г. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), вр. т.27б, от ДР на ЗЕ, "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Според действащата т. 41б. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от §1 на същите ДР, "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Според отмемената т.42 (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) от §1 на същите ДР, "потребител на енергия за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В аналогичен смисъл са и текстовете от приложимите ОУ на ищцовото дружество. Според чл.1 т.4 от ОУ, понятието «клиент» се разбира както в своето значение на «мрежови клиент», така и в значението на «потребител на електрическа енергия»; като потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Респективно, задължено лице за заплащане цената на доставена електрическа енергия по договор по чл. 98а ЗЕ е потребител на енергия, който притежава някое от горните качества по приложимите разпоредби от § 1 от ДР на ЗЕ и ОУ. По делото, при изрично указана с доклада доказателствена тежест за ищеца, той не установи, ответницата да притежава някое от качествата, според горецитираните разпоредби. Изцяло неоснователна е тезата му, че самата ответница следвало да докаже обстоятелствата, на които ищецът основава вземането си – като противоречаща на правилото по чл.154 ал.1 от ГПК. При подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК, изцяло в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказаване на фактите, от които произтича вземането му. В първото по делото открито съдебно заседание ответницата поддържа възражението си, като изрично възрази, че през процесния преиод не тя е ползвала ел.енергия в процесния имот, т.к. тогава била принудена да го напусне, като не била и собственик на имота. Изслушвайки възраженията й, процесуалният представител на ищеца не направи доказателствени искания за оборването им, нещо повече, отказа се и от искането си за допускане на съдебно-счетоводна експретиза по делото. Възраженията на ответницата кореспондират и с обстоятелството, че от извършена от съда служебна справка в НБД се установи, че тя е с постоянен и настоящ адрес ***, където именно лично са й били връчвани съобщения, както в заповедното, така и в настоящото производство. Ето защо, съдът приема за недоказано, че през сочения период по отношение на процесния обект в гр. Димитровград именно ответницата е имала качеството на краен клиент или потребител на ел.енергия за битови нужди или на енергийни услуги, т.к. нито е била собственик на този имот, нито е купувала такава енергия за този имот за собствено ползване или е ползвала доставяната в него; нито е била ползвател на имота и е използвала електрическа енергия за домакинството си там. Доколкото ответницата няма качеството на клиент, по смисълана ОУ на ищцовото дружество, не е в нейна тежест и задължението по чл.6 ал.2 от ОУ - собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота да заяви своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, друго лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок, при което условие само правата и задълженията на клиента могат да се упражняват и от това друго лице.