Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 425 от 27.03.2024, Административен съд - Търговище

Съд
Административен съд - Търговище
Дело
Касационно административно наказателно дело 31/2022
Вид
Решение № 425
Подписан
27.03.2024
В сила
27.03.2024
Състав
Албена Стефанова, Анета Петрова, Стоян Колев

Цитирани разпоредби

  • чл.218, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.7а, ал.2, пр.3 · Закон за автомобилните превози
  • чл.96г, ал.1, пр.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.294 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.299 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.302 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 425

Търговище, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

АНЕТА ПЕТРОВА

Членове:

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар ИВАЛИНА СТАНКОВА и с участието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от съдия АЛБЕНА СТЕФАНОВА канд № 31 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ТК ТРАНС“ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано управителя Т. К., против Решение № 28/10.02.2022 г. на Районен съд-Търговище, постановено по АНД № 854 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено НП № 38-0003097/20.10.2021 г. на Директор на РД „АА“-Русе, с което на касатора за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер].

В касационната жалба като основание се навеждат нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на съдебния акт. Навежда се, че в НП липсва яснота във волята на органа относно датата и мястото на извършване на нарушението, като не са спазени чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Излагат се подробни доводи, обосноваващи неправилно приложение на материалния закон. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което НП също да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки с вх.№791/11.05.2022г. от управителя на дружеството, в които се излагат подробни доводи обосноваващи неправилно приложение на материалния закон.

Ответната страна – Регионална дирекция РД “АА“ [населено място] в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за основателност на жалбата. Излага доводи, обосноваващи противоречие на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, във вр. с чл.7, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. със становището, дадено с Решение от 18.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-227/22г. Дава заключение, че оспореното решение на РС-Търговище следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което НП също да се отмени като такова.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира от фактическа страна следното:

На 06.10.2021 г. в [населено място], при извършена комплексна проверка на „ТК ТРАНС“ ООД [населено място], контролните органи от РД „АА“-Русе, установили, че същото има лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари, както и че на 03.02.2021 г. лицензираният превозвач е допуснал международен превоз на товари по маршрут от Франция до Великобритания от водача Й. М., който не отговарял на изискванията за психологическа годност – не притежавал удостоверение за психологическа годност, видно от извършена справка в Регистъра за психологически изследвания на водачите към ИААА. При така установените обстоятелства, на „ТК ТРАНС“ ООД [населено място] бил съставен АУАН № 295154/06.10.2021 г. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП. Актът бил подписан от управителя без възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта, Директорът на РД „АА“ - Русе издал оспореното НП № 38-0003097/20.10.2021г., с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на „ТК ТРАНС“ ООД, [ЕИК] била наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер].

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на св. М. и приложените писмени доказателства, които си кореспондират изцяло. Изведен е извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не са изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а след обсъждане на приложения по делото доказателствен материал, е посочил, че водачът М. не е имал валидно удостоверение за психологическа годност към датата на нарушението – 03.02.2021 г., доколкото предходното му удостоверение е било издадено на 20.02.2017 г. с тригодишен срок на валидност, а следващото е издадено на 29.04.2021 г. След обсъждане на относимите материалноправни норми, съдът е стигнал до извод, че само чрез издаването на такова удостоверение се доказва, че водачът отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП. Приел е, че за превозвачът е налице задължение да извърши контрол за това преди да допусне водач да извършва обществен превоз, с оглед на което правилно дружеството е санкционирано за нарушение по този текст от закона. Предвид на това и на съответстващата му санкционната норма на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, съдът е приел, че наказващият орган правилно е определил вида и размера на наложената с НП санкция. Изложени са и мотиви за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи, Районният съд е потвърдил обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

От фактическа страна касационният съд установи и следното:

Жалбата срещу НП е подадена от „ТК ТРАНС“ООД [населено място] пред Районен съд-Търговище на 05.11.2021г., чрез органа издал акта с вх.№52-00-31-9972/1/05.11.2022г. По жалбата е образувано АНД № 854/2021г. по описа на същия съд. В посоченото въззивно производство пред Районен съд-Търговище като страна е била конституирана Регионална дирекция /РД/ “ „Автомобилна администрация” /АА/ [населено място].

Производството по съдебното дирене и устните състезания по АНД № 854/2021г. по описа на Районен съд –Търговище са приключили на 13.12.2021г., видно от Протокол №577/13.12.2021г. от проведено заседание.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, за която следи служебно, намира следното:

Производството по съдебното дирене и устните състезания по АНД № 854/2021г. по описа на Районен съд –Търговище са приключили на 13.12.2021г., което е преди влизането в сила на новата нормативна уредба относно конституиране на страните в чл.61, ал.1 от ЗАНН / обн. с ДВ 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ В тази връзка Районният съд при разглеждане на делото и конституирането на РД „АА“-Русе като ответна страна не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съгласно действащата към момента на приключване на съдебното дирене и устни състезания по делото, редакция на чл.61, ал. 1 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр.10 от 2011г./. Пред съда не са били налице и основанията за възобновяване на съдебното следствие, съобразно чл.294 и чл.299 от НПК, тъй като не е бил сезиран с такива искания, а също така, с оглед на достатъчно добре изяснената фактическа обстановка по делото, за съда не е имало и основание сам да възобнови съдебното следствие по реда на чл.302 от НПК. Предвид изложеното касационният съд приема, че не е налице недопустимост на проведеното пред РС-Търговище производство, както и на постановеното съдебно решение, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене и устни състезание по АНД № 854/2021г. съдът правилно е приложил действащата в страната към този момент процесуална правна рамка, като едновременно с това за съда не са били налице и основания, задължаващи го по закон да възобнови съдебното производство.

По изложените съображения, касационният съд приема оспореното въззивно решение за валидно и допустимо.

При извършване на касационната проверка по наведените в касационната жалба основание, съгласно чл.218, ал.1 от АПК, съдът приема следното:

Въпреки, че въззивното решение е мотивирано и съдът е обсъдил относимите вътрешноправни норми, въззивното решение се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочените от въззивната инстанция материалноправни норми относно изискванията за психологическа годност на водачите не съответстват на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства (преработена)(текст от значение за ЕИП), и по конкретно на съображение 9 от Преамбюла на Директивата. Изискванията на Директивата са привнесени/транспонирани в националната ни правна рамка, посредством Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (наричана по-нататък за краткост „Наредбата"). Ето защо Наредбата би следвало да е хармонизирана с Директивата. Вместо това обаче Наредбата противоречи на Директивата, поради следните съображения: 1. Удостоверението за психологическа годност важи за 3 г., а в определени случаи - за 1 г. (чл.8, ал.2 от Наредбата в редакцията към 03.02.2021 г. - датата на извършване на нарушението). Тези срокове са по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на МПС, които са с 5- или [възраст] продължителност (чл.51, ал.3-4 от