Решение № 5 от 05.01.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100501622 по описа за 2021 година

Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление:гр. София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А, чрез адв.

Панайот Велков, АК Бургас, сл. адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет, 3 офис 6. тел: *********, преупълномощен от адв. Пламен Найденов, АК Бургас, сл. адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3 офис 6, против Решение № 260827/07.06.2021г. по описа на РС-Бургас, с което първоинстанционният съд осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, да заплати на ищеца сумата от 5 690, 78 лева – неплатен остатък от застрахователно обезщетение по „застраховка Каско на МПС“ полица 93002010058571 и образувана щета: 5002-1001-20- 451342, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба /03.02.2021 г./ до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 828 лева - разноски по делото. Въззивникът сочи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, за което изтъква следните съображения: на първо място не оспорва правните изводи на съда, като счита същите за последователни и правилни, почиващи изцяло на установена съдебна практика. Заявява несъгласие с решението на БРС предвид неправилна оценка на действителната стойност на МПС, както и поради недопускане на своевременно направени и относими за спора доказателствени искания,което представлявало съществено процесуално нарушение.В тази връзка сочи, че вещото лице изготвило действителна стойност на МПС на база на оферти от чуждестранен интернет сайт. Твърди се, че тази цена е предложение на в.л., а зад тези оферти нямало данни реално да са извършени продажби. По тази причина било направено предложение пазарната цена да бъде определена на база реална/ сигурна 1 продажна цена/, а не на оферта. Твърдението на въззивника е , че данни за реални продажби в България се съдържат в сключените между страните (купувач и продавач) договори, за което са поискали да се направи проверка в регистри на КАТ. По делото в.л. не е представило 1 конкретните МПС, чийто продажни цени е съобразило при съставяне на оценката. Освен това цените на МПС втора употреба зависели от тяхното техническо състояние. В конкретния случай, МПС се е самозапалило, следователно техническото състояние на МПС е било лошо.На следващо място се изтъква, че ЗК не е била запозната с особените характеристики на МПС и конкретно, че същото е със задвижване четирите колела, което е следвало да бъде вписано задължително в Свидетелството за регистрация част I, което не е било сторено. Посочената от в.л. пазарна цена на МПС била за такива с различни технически характеристики, които са съществени и които водели до значително завишаване на цената на МПС;извежда се извода, че практически е застраховано МПС с много по ниска цена от тази, която в.л. е оценило.На трето място се сочи, че било направено и възражение за недължимост поради изключен застрахователен риск,тъй като настъпилото събитие било риск, изрично изключен от застрахователно покритие по т. 27.6 и 27.8 от Общите условия, с които застрахованият се запознал при подписването на застрахователната полица и изрично декларирал. В тях изрично било уговорено, че застрахователят не отговаря за вреди, причинени поради несъобразяване на установените технически и технологични норми за експлоатация и ремонт на МПС, както и при износеност на отделни детайли и пр. и пр.Твърди се, че водачът/ собственикът не е положил необходимата грижа за предотвратяване на произшествието и материалните вреди, тъй като го е подържат технически неизправно.Излага подробни правни съображения за хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, установени в чл. 408, ал. 1 от ТЗ : 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение ; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение. Освен това сочи, че с писмения отговор било направено възражение и за недължимост поради изключен застрахователен риск,като излага подробни обстоятелства и правни съображения в тази връзка.На последно място изтъква, че решението било неправилно и в частта на сумата от 1110,78 лева, за което отново излага доводи и съображения.

Постъпил е писмен отговор от Я.С.В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.*** ж-к *** бл.** вх.* ет.* чрез пълномощник адвокат Боян Борисов Койнов, с адрес на упражняване на дейността: гр. Бургас, ул. ’’Оборище” № 82, ет. 2, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Заявява, че въведените с въззивната жалба твърдения за неправилност на обжалваното решение били свързани основно с начина, по който следва да бъде определена застрахователната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. В тази насока въззиваемият сочи, че въззивникът от една страна заявява, че дадената от вещото лице оценка на процесния автомобил не е била съобразена с пазарната такава за конкретния модел МПС. От друга страна, все във връзка с оценката на процесния автомобил, според въззивника, изводите на вещото лице в тази част 2 са направени при неустановени по делото обективни данни, а именно: с какво точно допълнително оборудване (екстри) е бил въпросния автомобил и дали изобщо е бил технически изправен, предвид основната причина за инцидента самозапалване по време на движение. На следващо място, въззивникът оспорил решението и в частта за сумата от 1110.78 лева, с аргумента, че съдът не съобразил направеното със съгласието на застрахования прихващане с незаплатената част от застрахователната премия.

Излага съображения за неоснователност на всяко от тези съображения както следва:1/ Стойността на застрахователното обезщетение е определена от вещото лице при сравняване на други пазарни оферти за конкретния модел, при отчитане на Методиката, ползвана от самия застраховател, при отчитане на изминатите километри, при отчитане на 9 годишна експлоатация и при отчитане на стандартното оборудване за модела, отговарящо на всички съвременни екстри от „премиум клас“ - какъвто се явявал и процесния автомобил,поради което неоснователни се явявали оплакванията на застрахователя досежно заключението на 2 автотехническата експертиза - основно и допълнително. 2/ процесната застрахователна полица била сключена на 10.07.2020г. и на тази дата бил извършен оглед на застрахованото имущество (видно от талон за оглед на автомобил № R0000099332/10.07.2020r,),при което не били констатирани каквито и да било неизправности от техническо естество. Самото застрахователно събитие настъпило три месеца по-късно, а именно: на 20.10.2020т. При тези данни и при липсата на доказателства, опровергаващи доброто техническо състояние на автомобила към датата на инцидента,тези възражения на въззивника се явявали неоснователни,като без правно значение било обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило след предприето от ищеца продължително пътуване до Р. Турция.

3/Неоснователно било и възражението, свързано с незаплатената част от застрахователната премия, която към датата на застрахователното събитие била в размер на 1110.78 лева. В тази връзка заявява стойността на застрахователното обезщетение, от което били преведени по банков път 17 209.22 лева, която сума била формирана след извършено от въззивника прихващане с дължимата част от застрахователната премия, възлизаща на 1110.78 лева.

Всичко това било видно от приложения по делото - доклад по щета № 5002-1001-20451342/1. Предявената от въззиваемия претенция за сумата от 5 690.78 лева, представлявала на практика разликата между действителния размер на процесната вреда - 22 900 лева, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 от КЗ и платеното от застрахователя в размер на 17 209.22 лева.

Моли, да бъде потвърдено обжалваното решение и присъдени направените пред въззивната инстанция разноски. По доказателственото искане на въззивника, намира същото за неоснователно, като сочи, че то може да се уважи от въззивния съд само когато процесуалното нарушение е станало причина делото да е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.В случая обаче по делото били събрани достатьчно доказателства за изясняването му от фактическа страна, като заключението на експертизата (основно и допълнително) давали обосновани отговори на релевантните за спора въпроси.Заявява, че третият поставен от въззивника въпрос вече бил изяснен със заключението на извършената по делото експертиза. При положение, че автомобилът е напълно опожарен, безпредметно било да се изследва самата причина за пожара, още повече като се има предвид, че пред първата инстанция не се събрали никакви доказателства, включително и косвени такива, сочещи за неизправност на застрахованото МПС. Вторият поставен въпрос също бил ирелевантен предвид обстоятелството, че извършения от застрахователя оглед на процесния автомобил съвпада с датата, на която е била сключена процесната застрахователна полица, протокола от който оглед (талон за оглед на автомобил № К0000099332/10.07.2020г.) не съдържа данни за технически неизправности. Тоест, в случай на лошо техническо обслужване, в каквато насока е втория въпрос, изобщо не би се стигнало до застраховане на автомобила. Моли да бъде оставено без уважение доказателственото искане на въззивника.

Предявена е и частна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ„ЛЕВ ИНС“ АД срещу Определение №26383/14.07.2021г. в частта, в която е оставена без уважение молба с вх.№ 278589/28.06.2021г. за изменение на Решение№/18.05.2021г. по гр.д.№110/2021г. по описа на БРС, в частта за разноските.Твърди се неправилност на определението в обжалваната част,моли се отмяната му.Твърди, че представеният по делото договор за правна помощ не отговарял на законовите изисквания за форма и не доказвал извършено плащане на адвокатско възнаграждение(липсвала клауза, че договорът в тази му част служел за разписка ). Излагат се подробни съображения в тази насока. В подкрепа на изложеното, частният жалбоподсател се позовава на т.1 на ТР№6 от 06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. на ОСГК на ВКС. Навеждат се доводи, че адвокатът имал задължение да документира получените доходи- чл.9,ал.2 от ЗДДФЛ. Твърди се, че когато в договора за правна помощ 3 не било отбелязано изплащането на хонорара, следвало да се представи друг нарочен документ, удостоверяващ извършено плащане (разписка, платежно нареждане ).

В указания от съда едноседмичен срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Я.С.В. чрез пълномощник адвокат Боян Койнов, с който се излагат съображения за неоснователност на депозираната частна жалба.Сочи, че в чл.2 от договора за правна помощ било отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой към датата на неговото подписване. Оспорват се наведените в частната жалба аргументи за неспазване на изискуемата законова форма;цитира се съдебна практика(Определение№670/05.10.2014г. по ч.гр.д.№5554/2014г. на ВКС, I- во г.о.;

Определение№11177/25.09.2017г. по адм.д. №11025/2018г. на ВАС, I- во отд. ). Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт на районния съд.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното:

Предявените пред Районен съд - гр.Бургас искове са с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД в.с чл405,ал.1 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД, при условията на кумулативно съединяване на исковете.