Определение № 6003 от 22.12.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3573/2025
- Вид
- Определение № 6003
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 22.12.2025
- Състав
- Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев
Цитирани разпоредби
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6003 гр. София, 22.12.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002103573 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Пазарджик, представлявана от кмета П. К., подадена чрез процесуален представител юрисконсулт П. В. против решение № 283/25.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 405/2025г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, поправено с решение № 286/27.06.2025г.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 322/25.03.2025г. постановено по гр.д. № 4833/2024г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ по предявените от Т.
Р. П., с ЕГН [ЕГН] против Община Пазарджик е признато, че уволнението на Т. Р. П. извършено със Заповед № 200/08.11.2024г., издадена от кмета на Община Пазарджик П. К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, е незаконосъобразно и същото е отменено, като ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „детегледач“ в Община Пазарджик, Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, ЦНСТДБУ [населено място], като работодателят е осъден да заплати на работника сумата от 6319.30 лева, представляваща обезщетение за оставяне без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 08.11.2024г. до 13.03.2025г.
В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
1
Касационният жалбоподател поддържа, че при постановяване на обжалвания акт въззивният съд не е разгледал в съвкупност всички събрани по делото доказателства и съдът не е обсъдил наведените от Община Пазарджик възражения срещу исковете; не е съобразил основните задължения на длъжността „детегледач“, като не е допуснал до събиране поисканите от ответника по реда на чл. 192 от ГПК писмени доказателства, които биха установили дали ищцата е извършвала и какви дейности като детегледачка за децата в центъра за времето от м. ноември 2023г. до 08.11.2024г.; не е обсъдил доводите, че детето Н.
В. А., пребивавал в Центъра за настаняване от семеен тип - [населено място] и който е навършил 18 години и напуснал през м. май 2024г. трудно чете.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Т. Р. П., чрез процесуален представител адв. С. А. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.
284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 175/14.12.2021г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „детегледач“ в Община Пазарджик, Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, ЦНСТДБУ - [населено място], за неопределено време и при пълно работно време – 8 часа и уговорено трудово възнаграждение в размер на 1120 лева. Съгласно длъжностни характеристики за длъжността „детегледач“ в Център за настаняване от семеен тип, връчени на ищцата съответно на 15.12.2021г. и на 03.07.2023г. с идентично съдържание, детегледачът отговаря за опазване живота и здравето на децата и взема мерки за тяхното лечение при заболяване или инцидент, стимулира и отговаря за тяхното психическо, интелектуално, емоционално и поведенческо развитие и предприема действия за справяне с трудностите и проблемите, които ги съпътстват; служителят е длъжен да не оставя децата без надзор и грижа, отговаря за опазване на професионалната тайна спрямо потребителя; спазва етичния кодекс за работа с деца; уважава потребителя и колегите и т.н. Качествата, които се изискват съгласно длъжностната характеристика за заемането на длъжността „детегледач“, са завършено средно образование; умение за самостоятелна работа и работа в екип; умение за планиране; умение за писмено изразяване на професионални становища; комуникативност и инициативност; желание за професионално развитие; осъвременяване на знанията относно законодателството, свързано със закрила на детето;
2 умения за водене на преговори; да приема и споделя ценностите на провеждане на реформи в областта на грижите за децата; социална компетентност; помагащи нагласи /автентичност, приемане, овластяване, уважение и зачитане на достойнството на децата/, съпричастност към техните проблеми, дискретност, толерантност и убедителност.
Със заповед № 200/08.11.2024г. на кмета на Община Пазарджик, правоотношението на ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5, вр. чл. 326, ал. 2 от КТ, считано от 08.11.2024г., а като причина за прекратяването му е посочена липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Връчена е на ищцата на 08.11.2024г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели – Д. С. В. и Д. Н. С..
От показанията на свидетеля М. Д. /управител на ЦНСТДМБУ - [населено място] и пряк ръководител на ищцата/ приел за установено, че ищцата е отговорен, съвестен, изпълняващ качествено служебните си задължения служител. Работи в ЦНСТ от 2021г. и до момента, не е получавала забележки във връзка с работата си. Не са констатирани качества, които да й липсват, за да заема длъжността. При атестацията всяка година е получавала висока оценка, защото отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността. Конкретно с детето Н. ищцата е била в много добри отношения, детето не се е оплаквало от нея.
Съобразно показанията на свидетеля Б. В. /на длъжност „огняр поддръжка“ в ЦНСТ [населено място]/ за установено приел, че ищцата добре се справя с работата и всички деца много я харесват. Не е имало конфликтни ситуации между ищцата и децата, нито между нея и колеги. На свидетеля не е известно да е установявано липса на качества у ищцата да изпълнява работата си.
В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за немотивираност на заповедта – липса на конкретизация на причините за прекратяване на трудовия договор и за неспазено изискване за отправяне на писмено предизвестие по чл. 326, ал. 2 от КТ.
При установените факти в рамките на предмета на спора, от правна страна въззивният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна като немотивирана. Изложил е, че в заповедта не е посочена фактическата причина за прекратяване на трудовия договор – кои знания, умения или навици липсват на ищцата за изпълнение на заеманата от нея длъжност, нито е посочено в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата и по какъв начин тя се е справяла с възложената й работа, което е в пряко противоречие със задължителното тълкуване на закона съгласно т. 3 на ТР № 4/2021г. по тълк.д. № 4/2017г. на ВКС, ОСГК. Изтъкнал, че за да се осигури ефективното право на защита на уволнения работник/служител, работодателят е длъжен да посочи качествата, които му липсват за изпълнение на заеманата длъжност. В конкретния случай качествата, необходими за заемането на длъжността „детегледач“ съобразил, че са посочени в приети по делото длъжностни характеристики, но при липса на фактически обстоятелства, посочени в уволнителната заповед обосновал, че съдът не може да извърши ефективна преценка за правилността на твърдението на работодателя, че ищцата не притежава необходимите професионални качества или знания, за да заема тази длъжност. Твърдението, че детето Н. трудно чете включително след навършване на пълнолетие, който факт според ответника сочи на некачествено изпълнение на трудовите задължения на ищцата да стимулира и отговаря за 3 интелектуалното развитие на това дете, възложено й с длъжностната характеристика обосновал, че е заявено за пръв път с въззивната жалба против първоинстационното решение и по същество представлява допълване мотивите на уволнителната заповед в хода на висящото съдебно производство, което е недопустимо съгласно нормите на материалния и процесуалния закон и поради това не следва да бъде обсъждано. Посочил е, че искането на ответника за събиране на писмени доказателства, намиращи се у трето лице и представляващи дневници, журнали и др. документи, отразяващи работата на служителите в ЦНСТ - [населено място], не е възпроизведено във въззивната му жалба. Така обосновал извод за незаконност на оспореното уволнение, както и за основателност на обусловените искове, в който смисъл постановил и крайния си акт.
Касаторът Община Пазарджик обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – поради противоречие на обжалваното решение с т. 4 от Постановление № 7 от 27.11.1965г. на Пленума на Върховния съд. Поставя в тази връзка като значими следните въпроси:
1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди възражението, направено с въззивната жалба относно съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, изразяващо се в недопускане на поискани писмени доказателства по реда на чл. 192 от ГПК?
2/ Налице ли е преклузия на искане на ответната страна за представяне на писмени доказателства, намиращи се в неучастващо в делото лице, ако искането по чл. 192 от ГПК е направено в писмена молба в първото по делото съдебно заседание?
Поддържа на следващо място, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В тази връзка поставя следните въпроси:
3/ Достатъчно ли е работодателят да констатира липсата на ефект, на резултат от работата на работника или служителя, за да може да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ?;
4/ Как следва в нематериалната, непроизводствената сфера да бъде установена липсата на резултати от работата на работника или служителя, за да може работодателят да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ?
За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът съобрази следното:
Очевидната неправилност на въззивното решение е обоснована в изложението с доводи за явна липса на резултати и ефект от работата на ищцата като детегледач по отглеждането и развитието на детето Н. А., напуснал центъра за настаняване поради навършване на пълнолетие през м. май 2024г., което не може да чете, който факт според касатора е показателен, че ищцата не е изпълнявала ефективно своите задължения. Във връзка с този довод, касационният жалбоподател поставя материалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до това кога е налице основанието за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
Изтъкнатите от касатора доводи, с които е обосновано приложно поле на касационното обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност, по правната 4 си същност представляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност поради необоснованост на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Разпечатката съдържа 37 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a710c383-1c8d-4b59-9725-76616d22ffde