Решение № 126 от 08.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Перник, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20231720102425 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „ИНФРАКОНСТРУКТ“ ООД, ЕИК 200580377, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Изток“, ул. „Юрий Гагарин“, бл.29, вх.Г, ет.6, ап.80 чрез адв. С. САК, срещу ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – Областен управител на гр. Перник, ЕИК 113055670, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, пл. „св. Иван Рилски“ № 1Б, с която е предявен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 7200.00 лева, представляваща дължимо плащане за проектантска услуга по изготвяне на инженерно-техническа експертиза и заключение към нея съгласно Приложение № 3 към чл.21, ал.2, т.3 и чл.22, т.1 и т.2 от Правилника на МКВП към МС за обект: „Осигуряване на безопасна проводимост на участника от коритото на р. Конска с дължина 2400 м. извън урбанизираната територия на с. ****** до включването й в р. Струма“, сумата от 152.00 лева, представляваща лихва за забава за периода от ***** г. до ****** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на 1 подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 507 от 02.03.2023 г. по ч.гр.д. № 0911/2023 г. на ПРС.

Моли и им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства разноски.

В срока отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – Областен управител на гр. Перник чрез ю.к. И.а е подал отговор на исковата молба, с който предявения иск е оспорен по основание и размер, и се твърди, че страните не се намират в облигационно правоотношение. В отговора се твърди, че между страните по описания в исковата молба начин не бил сключен договор за обществена поръчка, а в случай, че се приеме, че такъв бил сключен, то договорът бил нищожен.

Твърди,че обществена поръчка със сочения от ищеца предмет не била обявявана по реда на ЗОП. Сочат, че приемо – предавателния протокол, подписан от Д. К., последната не притежавала легитимна представителна власт да представлява Областна администрация относно неговото подписване. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от управителя – И. Г. и адв. С., които поддържат исковете и молят съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от ю.к. И.а, която оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, която оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 507 от 02.03.2023 г. по ч.гр.д. № 0911/2023 г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По основателността на иска:

От приложеното ч.гр.д. № 00911/2023 г. на ПРС се установява, че по заявление на „ИНФРАКОНСТРУКТ“ ООД е издадена заповед за изпълнение № 507 от 02.03.2023 г., с която е разпоредено Областна администрация – Областен управител гр. Перник да заплати на ищеца сумата от 7200.00 лева, представляваща плащане за проектантска услуга по изготвяне на инженерно – техническа експертиза и заключение към нея съгласно Приложение № 3 към чл.21, ал.2, т.3 и чл.22, т.1 и т.2 от Правилника на МКПВ към МС за обект „Осигуряване на безопасна проводимост на участника от коритото на р.

Конска с дължина 2400 м. извън урбанизираната територия на с. ****** до включването и в р. Струма“ на основание ПМС № 309 от 30.10.2022 г. – чл.1, ал.1, т.1, както и съгласно Приемо – предавателен протокол от **** г. и таблица с бюджет на разходите – т.8 от 25.01.2021 г., сумата от 152.00 лева, представляваща лихва за периода от ***** г. до ****** г., както и законната лихва върху главницата от 7200.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед в съда – ****** г. до изплащане на вземането.

За уважаване на искът, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи основанието и размера на предявените искове, като установи валидно облигационно правоотношение между страните по договор за обществена поръчка, сключен по реда на ЗОП, условията и изискванията на ответника, в качеството му на възложител, изпълнение на възложената му работа, изпадане на ответника в забава, размера на вземането.

При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е платил, както и всички останали релевирани в отговора на исковата молба правопораждащи, правоизменящи и правоизключващи възражения.

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен неформален договор за изработка, съгласно който „ИНФРАКОНТСТРУКТ“ ЕООД е следвало да изработи и представи на ответника инженерно – техническа експертиза за обект „Осигуряване на безопасна проводимост на участника от коритото на р. Конска с дължина 2400 м. извън урбанизираната територия на с. ****** до включването и в р. Струма“. Твърди, че тази експертиза била изготвена от ищеца и приета от ответника на **** г., като за заплащане на изготвената експертиза на ****** г. съставил фактура № ***/.****** г., 3 съгласно която ответникът следвало да заплати на ищеца сумата от 7200.00 лева. Твърди, че процесната фактура била получена от ответника, но не е разплатена от същия.

Спорно по делото е дали страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът следва да заплати на ищеца претендираната сума, или не.

Преди да се отговори на въпроса дали между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, и в случай, че такова е възникнало какъв договор е бил сключен между страните и на какво основание, следва да бъде разгледана приложимостта на Закона за обществените поръчки (ЗОП) към конкретния случай.

Няма спор между страните, че ответникът има качеството на публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.8 от ЗОП, но в случая съдът намира, че договорното правоотношение между страните е възникнало по силата на неформален договор за изработка, намиращ своята правна регламентация в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за сключването на който не следва да намерят приложение специалните правила на ЗОП. Това е така защото ЗОП установява специален ред за възлагане на услуги, финансирани с публични средства, при прогнозна стойност на услугата над определен праг, установен в закона.

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОП „обществена поръчка" е придобиването от един или няколко възложители посредством договор за обществена поръчка на строителство, доставки или услуги от избрани от тях изпълнители, предназначени за обществени цел. Нормите на чл.20, вр. чл.18, ал.1 от ЗОП регламентират приложимите процедури в зависимост от обекта и стойността на конкретната обществена поръчка, като разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗОП предвижда прагове за директно възлагане на обществени поръчки от възложителите – при строителство; при услуги по приложение № 2 към ЗОП; при доставки и услуги извън тези по чл.20, ал.4, т.2 от ЗОП. Разпоредбата на чл.20, ал.5 от ЗОП дава възможност на възложителите да доказват разхода само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор в случаите по чл.20, ал.4, т.2 и т.3 от ЗОП, от където и следва извода, че при обществените поръчки за услуги при условията на чл.20, ал.4 от ЗОП, задължително се сключва договор, а в останалите случаи, разхода 4 може да се докаже и само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. В този смисъл е решение № 7768 от 18.06.2020 г. по адм.д. № 12803/2019 г. на ВАС.

В процесния случай стойността на услугата е под установените прагове в чл.20, ал.4 от ЗОП (в редакцията и преди изменението обн. в ДВ бр.88/2023 г., в сила от 01.01.2024 г.), като по делото не са налице доказателства за наличие на правоотношение, надхвърлящо тази стойност. Поради това в случая следва да намери приложение изключението, регламентирано в разпоредбата на чл.20, ал.5 от ЗОП, като за сключване на договора не е необходима писмена форма, доколкото предмет на делото е услуга на стойност от 7200.00 лева, т.е. под 30000 лева, съгласно чл.20, ал.4, т.3 от ЗОП, в редакцията и преди 01.01.2024 г.

Съдът намира, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по неформален договор за изработка, с предмет изработване на инженерно – техническа експертиза за обект: „Осигуряване на безопасна проводимост на участника от коритото на р. Конска с дължина 2400 м. извън урбанизираната територия на с. ****** до включването и в р.

Струма“.

Правното действие на процесния договор за изработка, попада и под приложното поле на Търговския закон (ТЗ), тъй като учредените от него договорни правоотношения са възникнали между ищеца - търговец и юридическо лице – Областна администрация – Областен управител на гр.

Перник, като за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. от чл.286, ал.1 от ТЗ. Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки, като съгласно чл.288 от ТЗ, за неуредените с него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство.

Определение на договора за изработка се съдържа в нормата на чл.258 от ЗЗД, съгласно която с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Договорът за изработка е консенсуален - страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие; двустранен (и престационен) – създава задължения и 5 за двете страни: за едната - да изработи нещо, а за другата - да приеме изработеното и да плати; възмезден – срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение и всяка страна получава облага; комутативен – облагата е предварително известна и определена; каузален – извършване на нещо срещу заплащане на определено възнаграждение, и не на последно място, договора е неформален, т.е. за доказване на неговото сключване законът не изисква писмена форма.

Обстоятелството, че между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка съдът намира за установено от представените по делото доказателства. Ответникът не оспорва факта, че ищецът е изработил експертизата, респ. е извършил услуга съгласно представения приемо – предавателен протокол от ******* г. Този факт се установява и от приложеното към исковата молба писмо от 17.01.2023 г. на Областен управител на Област Перник, с което уведомява ищеца, че след осъществена проверка в Областна администрация Перник е установена липсата на документ, удостоверяващ официалното възлагане на услугата, поради което и не се явява задължено лице, но с него по същество не оспорва изработването на експертизата.

Няма спор между страните, че ищецът е изработил и предал на ответника инженерно – техническа експертиза за обект: „Осигуряване на безопасна проводимост на участника от коритото на р. Конска с дължина 2400 м. извън урбанизираната територия на с. ****** до включването и в р.

Струма“. Няма спор, и че тази експертиза, е била необходима на Областна администрация – Областен управител на гр. Перник, за да обоснове искането си до Междуведомствената комисия за възстановявани и подкрепа към МС МКВП към МС), за финансиране на обект: „Участък от коритото на река Конска с дължина 2400 метра, извън урбанизираната територия на с.****** до включването й в река Струма, което се установява от приложеното към отговора на исковата молба искане от ******* г.

Разпечатката съдържа 36 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a70f47f8-ad2c-42a3-96aa-d12d4c66b340