Решение № 74 от 31.01.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. гр. Хасково, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640100622 по описа за 2024 година

Предявени са от Н. Д. Р., ЕГН **********, от **************, против ОУ „Любен Каравелов“ - **************, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от Кодекса на труда и чл.245, ал.2 от КТ, вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцата твърди, че работела при ответника по трудов договор повече от 33 години като „**************“ до **************, когато със Заповед № 460/ ************** трудовото й правоотношение било прекратено.

Договорената между страните основната работна заплата за периода ************** до момента на прекратяване на трудовия договор била в размер на 1602 лева месечно, който бил изплатен на ищцата. Посочено е още в исковата молба, че на 10.08.2023г. бил подписан Анекс №**** към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование №****от *****, съгласно чл.27, ал.1, т.2 от който, считано от ************** минималната основна работна заплата на „**************“ била определена на 1763 лева. Според ал.2 на същия текст, средствата се осигурявали от държавния бюджет и били предвидени в Закона за държавния бюджет, а съгласно ал.3, т.2 - индивидуалните основни работни заплати на 1 педагогическите специалисти, които към момента на увеличението били в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или били повисоки от тях, се увеличавали с не по-малко от 15 %. Ищцата твърди, че била редовен член на Синдиката на българските учители към КНСБ не само за процесния период, но и продължавала да бъде такава към момента на завеждане на исковата претенция и поддържа, че предвид разпоредбата на чл.57, ал.1 от КТ и положените подписи в Анекса от страна на МОН, представителните организации на работодателите и СБУ към КНСБ, предвиденото увеличение на възнаграждението с 15% от 01.01.2023 г., следвало да бъде приложено и спрямо нея. Посочва още, че със Заявление вх.

№ 56/16.10.2023г. поискала от работодателя си да бъдат преизчислени и изплатени трудовите й възнаграждения от ************** до ************** с 15% увеличение, но до момента дължимите разлики нито й били преизчислени и изплатени, нито получила отговор. Според ищцата, размерът на основната работна заплата, която следвало да й бъде начислена с 15% увеличение, възлизал на 1842 лева, към който следвало да се добави и 33 % допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и стаж в размер на 607.86 лева и допълнително 47.89 лева от фонд СБКО, който бил в размер на 2.6 % върху ОЗ, и по този начин брутното й трудово възнаграждение възлизало в размер на 2497.75 лева на месец. Допълва, че доплащането за СОП и клас - квалификация в размер на 30 лева на месец не се влияело от основната заплата. По този начин, разликата с начисленото й БТВ и дължимото й увеличено с 15% БТВ, ведно с допълнителните трудови възнаграждения за професионален опит и стаж и СБКО, била в размер на 325.44 лева на месец за периода ************** - 30.06.2023г. и 221.89 лева за месец юли до ************** Това формирало претендираното за периода ************** - ************** БТВ в размер на 2174.53 лева, или – 1687.40 лева, представляващи дължимо и неизплатено на ищцата нетно трудово възнаграждение. Ищцата посочва също, че съгласно разпоредбата на чл.59 от КТ, при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор, искове пред съда можели да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилагал, както и че в случай на неизпълнение на повелителните разпоредби на КТД за увеличение на основната й работна заплата с 15% от страна на работодателя, то договорената основна работна заплата в трудовия й договор 2 влизала в противоречие с минималния размер, определен с нормативен акт.

Освен това, на 01.09.2023г. в ДВ, бр.75, били публикувани изменения в Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, според които минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти - ************** ставали в размер на 1763 лева, като съгласно § 3 от същата, изменението влизало в сила от ************** Така, според ищцата, от тази дата договорената в трудовия й договор основна работна заплата в размер на 1602 лева влизала в противоречие с повелителните разпоредби на Наредба № 4 и следвало да бъде обявена за недействителна, като вместо нея следвало се приложи определения с Наредбата минимален размер на основната работна заплата от 1763 лева.

При тази хипотеза разликата в начисленото й и дължимото й БТВ според нея било в размер на 1645.06 лева. за процесния период, но дори и тя не й била изплатена. Съгласно чл.245, ал.2 от КТ, разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение оставала изискуема и се изплащала допълнително заедно със законната лихва и тъй като работните заплати при работодателя й се изплащали до края на месеца, за който се отнасят и доколкото основанието за изплащането им възниквало през месец август 2023г., ищцата претендирала от ответника и лихва в размер на 115 лева за периода от 01.09.2023г. до момента на завеждане на исковата претенция. Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да й заплати сумите, както следва: сумата в размер на 1687.40 лева - представляваща неизплатени части от трудови възнаграждения на ищцата за периода ************** до ************** и сумата в размер на 115 лева, представляваща лихва за забава по чл.245, ал.2 от КТ за периода от 01.09.2023г. до 07.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата за трудово възнаграждение, считано от 07.03.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и по размер.

Признава, че ищцата е била служител на училището и трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № 460/**************, считано от същата дата. От своя страна ответникът твърди, че при прекратяването на договора с ищцата, са й били изплатени всички дължими суми. Оспорва твърдението й, че е работила повече от 33 години в ответното училище, тъй като тя имала стаж в него от 20 години. Ответникът счита 3 претенциите на ищцата за актуализиране и заплащане на работна заплата съгласно Анекс към КТД в средното образование от 10.08.2023г. за напълно неоснователни, доколкото към дата 10.08.2023г. право на увеличение на заплатата имали лицата, които били заети в образованието /записано в алинея 2 на чл.27 от КТД, променен с анекса/, а очевидно ищцата не попадала в кръга на заетите в образованието педагогически специалисти към тази дата, поради което тя не можела да се ползва от извършеното увеличение. Поддържа още, че наличието на валидно индивидуално трудово правоотношение към 10.08.2023г. представлявало абсолютна предпоставка за практическото реализиране на посоченото в анекса увеличение и лицата за които процесният анекс важал следвало да са действително заети в образователната институция, т.е. - да са били в трудови правоотношения с нея. Качеството на служител се определяло единствено от разпоредбите на Кодекса на труда при наличието на трудово правоотношение, следователно - ако трудовият договор на работника или служителя бил прекратен, независимо от основанието, то той не попадал в кръга лица, определен в нормативната уредба както и КТД, съответно в Анекса към него. Втора предпоставка за това увеличение според ответника била лицето към 10.08.2023г. да е обхванато от действието на КТД, т.е. да – е синдикален член. С новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищно образование, приет с Анекса от ***** било предвидено увеличение, считано от ************** на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищно образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Именно към тази дата се определял и кръгът от лицата, за които се прилагали договореностите в Анекса, т.е. за всички, които към 10.08.2023г. са притежавали това качество „Работници и служители“. Освен това, посочената в Анекса дата ************** според ответника не представлявала датата на влизане в сила на договорните клаузи, а това бил началният момент, от който се увеличавали работните заплати на лицата, които притежавали качеството работници и служители - синдикални членове към момента на постигане на договореността - 10.08.2023г., т.е. - основанието за увеличение на работната заплата възниквало на 10.08.2023г. Така предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл.27, ал.1 от Анекса се определяла, считано от 4

**************, единствено за тази категория лица, които притежавали качеството педагогически специалист. Аналогично било и предвиденото в § 3 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ, бр.75 от 01.09.2023г./, където било предвидено, че минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 1 януари 2023г., но тази разпоредба касае само тези лица, които имат качеството педагогически специалист към момента на приемане на нормативния акт. Ответникът поддържа, че с оглед изложеното не съществувала правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време, а предвиденото увеличение се извършвало от работодателя единствено и само на работници и служители, които имали действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за това било предвидено в чл.118, ал.3 от Кодекса на труда. Според ответника следвало да бъде кредитирана представената от него служебна бележка от Синдикалната организация от училището, в която изрично било отбелязано, че тя е членувала там до ************** Твърди, че след тази дата ищцата нямала качеството на синдикален член и не се ползвала от разпоредбите на КТД, поради което и спрямо нея не можел да има действие и анекса от 10.08.2023г., поради което липсвало основание да иска обезщетения в увеличени размери, които се полагали на синдикалните членове, в това число и тези по чл. 224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ. Освен това, същите се изплащали върху размера на последното получено от ищеца трудово възнаграждение за пълен работен месец и не можели да бъдат преизчислявани върху размер на трудово възнаграждение, което не е получено в последния месец, в който лицето работи. Ответникът оспорва представената от ищцата служебна бележка, издадена от страна на общинската организация на СБУ. Поддържа, че такова членство не съществувало, тъй като противоречало на устава на СБУ, доколкото в училището имало организация и ищцата следвало да членува там.

Структурата на СБУ не предвиждало други видове синдикални организации освен тези, изграждани в образователните институции. Освен това, нямало данни ищцата да е заплащала членски внос в тази организация, нито такива как била приета и с какъв статут била там. Поддържа, че самият КТД създавал 5 задължение за синдикалните организации да дават списъци с лицата, попадащи под действието на КТД. Такъв списък бил представен към 10.08.2023г. от Председателя на училищната организация на СБУ в училището и в същия ищата отсъствала, поради което според ответника тя не била синдикален член, ползващ правата по КТД. Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски по делото.

С протоколно определение от 20.01.2025г. съдът допусна, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, изменение на предявените искове чрез увеличение размерите им, както следва: искът за главница с правно основание чл.128, т.2 КТ, първоначално предявен за сумата от 1687.40 лева, се счита предявен за сумата от 1690.30 лева, а искът за обезщетение за забава върху главницата, първоначално предявен за сумата от 115 лева, се счита предявен за сумата от 118.53 лева.