Решение № 95 от 28.03.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Плевен, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б. в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600111 по описа за 2024 година

С присъда № 145/15.ХI.2023 г. постановена по НОХД № 410/2023 г.

Плевенски районен съд е признал подсъдимият В. В. Б. за невинен в това, че на 14.ХI.2021 в гр. Плевен противозаконно да е повредил чужда недвижимо вещ; апартамент № 4, находящ се в гр. Плевен, ж.к. ***, собственост на В. М.

Г. и Е. Б. Г., двамата от същия град, на стойност 42 500 лв., като повредата се изразява в опушване на метална блиндирана входна врата, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 216, ал. I от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В. В. Б. за виновен, в това че на 14.ХI.2021 в гр. Плевен държал огнестрелно оръжие – 1 брой сигнален револвер, марка „Ekol Viper 4,5“, кал. 9 mm R, 9 mm Р.А.К, турско производство, с фабричен № Е2УР – 15122162, без преграда в канала на цевта и 3 броя боеприпаси /патрони/, калибър 9 mm Р.А.К, без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл.

1

339, ал. I от НК, му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години, като на основание чл. 66, ал. I от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с 4-годишен изпитателен срок.

Недоволен от така постановената присъдата в осъдителната й част е останал подсъдимият, който в законовоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция. В депозираната въззивна жалба са изложени доводи, че съдебният акт в неговата осъдителна част е неправилен и необоснован.

Посочени са твърдения, че Б. е невинен и са налице доказателства, установяващи по категоричен начин, че той не е извършител на деянието по чл. 339, ал. I от НК, за което е предаден на съд. Според жалбоподателя, съдът при постановяване на присъдата неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Я. Т., като не е взел в предвид твърдяното от свидетеля, че револвера, който той е продал на подсъдимия фабрично не е имал сложена втулка в цевта и е тълкувал превратно събраните по делото за това обвинение доказателства.

Предвид на изложеното Б. моли съда да отмени присъдата в нейната осъдителна част и да постанови друга, с която да го оправдае по повдигнатото му обвинение по чл. 339 ал. I от НК.

Присъдата в оправдателната й част се протестира от страна на представителя на прокуратурата. В протеста са изложени доводи, че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства, установяващи безспорно, че автор на деянието по чл. 216, ал. I от НК е подсъдимият.

Предвид на това представителят на прокуратурата моли съда да я отмени и да постанови друга такава, с която да признае подсъдимия за виновен по така предявеното му обвинение по чл. 216, ал. I от НК .

Съдебният акт подлежащ на въззивна проверка в неговата осъдителна част се обжалва и от частните обвинители по делото В. М. Г. и Е. Б. Г..

Излагат се доводи, че по време на съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, без същите да бъдат конкретно посочени, които са нарушили правото на защита на подсъдимия, както и твърдения, че са налице достатъчно убедителни доказателства установяващи извършване на деянието по чл. 216, ал. I от НК от страна на Б..

В тази връзка е направено искане за отмяна на оправдателната част на присъдата, признаване за виновен и налагане на наказание лишаване от 2 свобода на В. В. Б..

Направено е и алтернативно искане присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Депозираните въззивни жалби и протест са допустими, но по своята същност са неоснователни.

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.

Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е налице. Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа. Изложените в протеста и въззивната жалба на частните обвинители, възражения във връзка с анализа и интерпретацията на доказателствата и с кредитирането на доказателствените източници не намират опора в материалите по делото. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи. Даден е точен и ясен отговор защо не се приема тезата изложена от страна на прокуратурата и на частните обвинители по време на съдебното следствие пред първата инстанция, че ответника по протеста е извършител на престъплението по чл.216, ал. I от НК и защо приема, че Б. е извършител на деянието по чл. 339, ал. I от НК, за които му е повдигнато обвинение.

Напълно обосновано и в пълен синхрон с доказателствата по делото, съдът е направил извода, че подсъдимия е извършител на деянието по чл. 339, ал. I от НК. При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, 3 му дават основание да приеме, че е налице авторство и съставомерност на деянието по чл. 339, ал. I от НК извършено от страна на подсъдимия В. Б..

Аргументирал се защо дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта, относно придобиването, държанието и съхранението на оръжието в дома му, които съвпадат с показанията на свидетеля Я. Т. в тази им част. Също така са изложени подробни аргументи, защо съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, в частта им относно факта на отричане на негово участие при извършване на техническа манипулация на оръжието. Изводите в тази насока на съда са напълно логични и в синхрон със заключенията на двете съдебнобалистически експертизи изслушани в хода на съдебното производство и с показанията на свидетеля Т., в частта им, отнасяща се до факта, че револверите се продават в магазина му във фабрично състояние, както са получени. Тяхното фабрично състояние не се променя в магазина управляват от свидетеля Я. Т..

В депозираната въззивна жалба от подсъдимия се заявява, че са налице вътрешни противоречия в мотивите на съда. Според изложеното в жалбата на страница на 4 от мотивите съдът е заявил, че е налице извършена интервенция в цевта на пистолета, а на страница 11, че такава няма извършена. При извършен внимателен прочит на мотивите на съда, бе установено от въззивната инстанция, че се касае за изрично посочване на мнението на вещите лица на страници 4 и 11, а не за направен извод на съда, относно авторството на деянието на базата на доказателствата по делото.

Убедителни доказателства в подкрепа на изложената от страна на процесуалния представител на подсъдимия теза, относно неговата невинност в хода на съдебното производство не бяха представени. Предвид на горе изложените съображения, както и на факта, че това възражение не е подкрепено от данните по делото, то същото се явява голословно, поради което не следва да бъде вземано в предвид при постановяване на решението.

При извършване на анализ на присъдата в оправдателната й част бе констатирано, че районният съд в обстоятелствената й част е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да приеме, че не е налице авторство и съставомерност на деянието по чл. 216, ал.

I от НК извършено от страна на подсъдимия В. В. Б.. Аргументирал се защо дава вяра на показанията на свидетелите А. Д., М. Ц., В. Р., Б. Б., на 4 обясненията на подсъдимия, касаещи тази част на обвинението, подкрепени от заключенията от изслушаните експертизи. По отношение на фактологията по делото въз основа на безпротиворечивите доказателства районния съд е извел правилни, обосновани, законосъобразни еднозначни констатации, че се касае за липса на доказателства за извършване от обективна и субективна страна на престъпление по чл. 216, ал. І от НК. Не са налице данни, установяващи по категоричен и безспорен начин наличието на основните признаци на деянието по чл. чл. 216, ал. І от НК от обективна и субективна страна, за което подсъдимия е предаден на съд, поради което съдът правилно го е оправдал по така повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. I от НК.

При извършване на служебната проверка от страна на настоящата инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 145/15.ХI.2023 г. постановена по НОХД № 410/2023 г. на Плевенски районен съд, като правилна и законосъобразна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5