Решение № 246 от 08.10.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. гр. Добрич, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно гражданско дело № 20243200500424 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№17167/19.04.2024г., подадена от И. С. И., ЕГН ********** и Т. С. И., ЕГН ********** и двамата от гр.Добрич, чрез упълномощения адв.Г.Д. – длъжници по изпълнението срещу отказ на ЧСИ Л.

Т. с рег.№737 на КЧСИ с район на действие ДОС да намали като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя в производството по изп.д.№20247370400242, обективиран в Постановление от 29.03.2024г.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания акт.

Жалбоподателите поддържат, че предвид обема на извършените по делото действия адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. общо, по 480 лв. в тежест на всеки от дължниците е прекомерно. Изтъква се, че делото не е с правна и фактическа сложност, вземането е под една минимална работна заплата и не са извършвани изпълнителни дейстивия, освен подаване на молбата за образуване на делото. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното постановление и намаляване размера на адвокатското възнаграждение.

1

Взискателят в срока по чл.436, ал.3 от ГПК е подал писмени възражения.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл.437, ал.3 от ГПК, прие за установено следното:

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението за разноски, като според чл.436, ал.2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението. Според приетото в т.2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнително дело №20247370400242 по описа на ЧСИ Л. Т. с рег.№737 на КЧСИ с район на действие ДОС е образувано по молба на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“, Варна Тауърс – Е въз основа на изпълнителен лист от 01.12.2023 г., издаден въз основа на Решение №260218/05.11.2020г. и определение №260150/16.11.2020г. по гр.дело №3886/2019г. по описа на РС Добрич срещу И. С. И., ЕГН ********** и Т. С.

И., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 707,07 лв. – разноски по делото.

С постановление на ЧСИ от 21.02.2024 г. платеният адвокатски хонорар в размер на 480 лв. е приет като сторени разноски от взискателя.

Поканите за доброволно изпълнение са връчени на длъжниците на 14.03.2024 г.

На 26.03.2024 г. длъжниците подават молба с вх.рег.№13489/26.03.2024г. с искане за намаляване размера на приетото адвокатско възнаграждение.

На 26.03.2024 г. длъжниците подават молба с вх.рег.№13490/26.03.2024г. с искане за прекратяване на производството на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, поради плащане преди образуване на делото.

С Постановление от 29.03.2024г. ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжниците за прекратяване на изп.дело и за намаляне размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя.

2

Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

В настоящия случай, като съобрази, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и че по изпълнителното дело са приложени доказателства (договор за правна защита, фактура и пл.нареждане) за действително извършени разноски съобразно приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл.ДДС.

Съдът намира за неоснователно възражението на длъжниците за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения взискателят има право на разноски за процесуално представителство, както за образуване на изпълнителното производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Съобразно чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева. Видно от приложеното изпълнително дело адвокат Н.Б. е подал молба за образуване на процесното дело, поради което се дължи възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно чл.10, т.2 на цитирана по- горе Наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.2. Последната разпоредба предвижда, че 3 при интерес до 1000 лв., какъвто е настоящия случай, възнаграждението възлиза на 400 лв., респективно по чл.10, т.2 - на 200 лв. Настоящият състав намира, че в случая се дължат и 200 лева за водене на делото.

Възнаграждението за воденe на делото се дължи за цялото изпълнително производство, като преценка за неговата прекомерност следва да се направи при приключването му. В настоящия случай изпълнителното дело не е приключило, по него тепърва следва да се извършват изпълнителни действия.

Отделно процесуалният представител на взискателя е извършвал действия по хода на делото - подал е молба с вх. №13328/25.03.2024г. с искане за налагане на запор върху МПС на длъжниците. Не би се дължало адвокатско възнаграждение за водене на делото, ако адв.Б. не беше извършвал действия по хода на делото и задължението беше погасено от длъжниците в срока за доброволно изпълнение, което не е сторено.

При това следва извода, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., съответно 480 лв. с вкл.ДДС е минималното такова по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за неговата прекомерност е неоснователно, при което жалбата на длъжниците по изпълнението срещу отказа на ЧСИ да намали като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение е неоснователна и следва да бъде оставена отхвърлена.

Неоснователно жалбоподателите твърдят, че по делото са признати разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв.

Действително в адресираните до всеки от двамата длъжниците покани за доброволно изпълнение непрецизно е посочено задължение в размер на „480 лв. приет в производството адвокатски хонорар“, без изричното уточнение, че сумата се дължи общо от двамата длъжници. Видно обаче от постановление на ЧСИ от 21.02.2024 г., като разноски на взискателя е приет адвокатски хонорар в размер на 480 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№17167/19.04.2024г., подадена от И. С. И., ЕГН ********** и Т. С. И., ЕГН ********** и двамата от гр.Добрич – длъжници по изпълнението срещу отказ на ЧСИ Л. Т. с рег.№737 на КЧСИ с район на 4 действие ДОС да намали като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя в производството по изп.д.

№20247370400242, обективиран в Постановление от 29.03.2024г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5