Решение № 288 от 03.07.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Перник, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500270 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против решение № 137 от 14.02.2023 г. по гр.д. № 1249/2022 г. на Районен съд гр. Перник, с което се отхвърлят изцяло предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че Н. И. М. ДЪЛЖИ СУМИТЕ в размер 4320.48 лева - главница ведно със законната лихва върху тази главница от датата на заявлението 14.09.2021 до окончателното изплащане на сумите. С решението на осн. чл. 232 от ГПК е прекратено производството в частта за сумата от 943 лева. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищцовото дружество са възложени разноските по делото.

В жалбата се поддържа, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Намира за неправилно приетото от първата инстанция, че при неплащане на която и да е месечна вноска, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, като допълва, че така постановено решението противоречи на съдебната практика. В случаите в които е уговорено връщането на сумата да става на погасителни вноски на предварително определени дати, това не превръща тези 1 вноски в периодични плащания. Поради което следва, че по отношение на процесния договор за кредит, в който кредиторът се е съгласил да приеме изпълнение на части, не следва да се прилага кратката 3-годишна давност по чл. 111, бук. „в“, а 5-годишната давност по чл. 110 ЗЗД. Доколкото срокът за погасяването на цялото задължение е предварително определен (в конкретния случай това е датата 04.07.2018 г.), при настъпване на изискуемостта и на последната вноска, настъпва и изискуемостта на цялото задължение. В този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. По изложени съображения се твърди, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2021 г. процесното вземане не е погасено по давност. Прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменен акта на първата инстанция като се постанови ново решение, с което ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми на ищеца.

Въззиваемият изразява становище, че районният съд е постановил решението си при стриктно спазване на законовите разпоредби след като са анализирани прецизно и задълбочено всички събрани по делото доказателства и като са обсъдени направените от страните доводи и възражения. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решението да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо- в обжалваната му част.

Съдът с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства и съдебно икономическа експертиза /СИЕ/ пред РС факти, че между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД - кредитодател и ответника Н. И. М. - кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***, въз основа на който „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД е предоставило потребителски кредит в размер на 4400,00 лв.; обща сума за погасяване 8582,80лв. при ГПР – 17,23%, разсрочени на 120 равни месечни вноски от по 71,53 лева, включващи лихва и главница, с първи падеж– 04.08.2008 г. и последен падеж– 4.07.2018г. г., съгласно инкорпорирания в договора погасителен план. Ищецът„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е придобил вземания от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., в т. ч. на вземане към ответникаН. И. М., ЕГН **********, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** По тези съображения следва, че активно материалноправен носител на процесните вземания по процесния договор срещу ответника е именно ищецът„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

В СИЕ са посочени конкретните движения по разплащателната сметка, обслужваща кредита и са отразени направените вноски по Договор за потребителски кредит ***/*** и погасителен план към същия, след отразени направени вноски по кредита по дати и суми.

2

От СИЕ се установява, че кредитът е усвоен еднократно, по банкова сметка на кредитополучателя, като последният е извършил плащания в общ размер на 456,05 лева и с тях са погасени 92,52 лева – главница, 351,50 лева- договорна лихва и 12,03 лева договорена лихва по просрочена главница. Длъжникът е преустановил плащането на погасителни вноски по кредита след 4.1.2009г. По сключения договор за банков кредит длъжникът е в просрочие по отношение на вноски за главница, считано от 4.2.2009г., като към 18.01.2016г.

- датата, на която вземането е прехвърлено с договор за цесия на ЕОС МАТРИКС ЕООД неплатената главница по потребителски кредит ***/***. е в размер на 4307,48 лева, която сума за главница е същата и към подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Неплатена главница по Договор за потребителски кредит ***/*** за периода от ***. до 03.09.2016г. е в размер на 2888,57 лева. Неплатена главница по Договор за потребителски кредит ***/*** за периода от 03.09.2016г. до 04.07.2018г. е в размер на 1418,91 лева.

Спорен между страните е единствено въпросът, очертан с въззивната жалба и изразяващ се в приетата от районния съд теза, за началния момент от който започва да тече давностния срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит.

Доколкото крайният срок за връщане на кредита е 04.07.2018г., то падежът на цялото задължение е настъпил преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2021г., поради което съдът не следва да разглежда въпроса дали се установява предсрочната изискуемост да се е осъществила и кога, съответно възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно. Съгласно преобладаващата съдебна практика на ВКС е възприето поддържаното в съдебната практика становище за липса на периодичен характер на плащанията по договор за кредит и за приложението на общата 5-годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски. Прието е, че за съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение. Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска (решение № 90 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 6629/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 45 от 17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ВКС, II т. о. и решение 50076 от 14.11.2022 г. по т.д. № 1730/2019 г. на ВКС, I т. о.).

На настоящия състав на съда е известна практиката на ВКС, обективирана в решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр.д. № 4674/2021 г. на ВКС, III г.о., съгласно която: “началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита”. Настоящият състав не споделя тази практика по следните съображения: Същата обосновава горецитирания извод с постановките на ТР №5/2019 от 21.01.2022г. по т.д. №5/2019г. на ОСГТК на ВКС, което е постановено във връзка със съвсем различен правен въпрос, а именно относно течението на 6 – месечния срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД, в рамките на който поръчителят продължава да е обвързан от поръчителството и да 3 отговаря пред кредитора. В посоченото ТР № 5/2019 се анализира началният момент, от който тече 6- месечния срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД при хипотези на разсрочено плащане. Но този 6-месечен срок не е давностен срок. Уредбата му и правното му битие са отделени от давността и същият срок следва винаги да бъде тълкуван с оглед другите разпоредби относно поръчителството; Тази практика прави опит за аналогия между уредбата на поръчителството и давността, като дори твърди, че въпросът относно давността бил разрешен с посоченото ТР, макар същото да е постановено по коренно различен въпрос, тъй като в него се дава разрешение и задължително тълкуване на друга хипотеза касаеща наличието на поръчителство. С оглед на тези съображения, а също и поради обстоятелството, че тази практика се явява изолирана, настоящият състав дава превес на практиката, обективирана във вече цитираното решение №45 от 17.06.2020г. по т.д.

№237/2019г. на ВКС, II т.о., в което са изложени подробни мотиви по поставения правен въпрос.

Следователно погасителната давност за главницата е петгодишна. Искът се счита предявен на 14.09.2021 г., когато заявлението по чл. 410 ГПК е подадено пред РС- Радомир, Рег. № 1311/14.09.2021г. – чл. 422, ал. 1 ГПК, което означава, че по давност са погасени вземанията за главница по неплатени погасителни вноски, чиято изискуемост е настъпила до 14.09.2016 г. Същевременно обаче не се погасяват всички вземания за главница по неплатени погасителни вноски, а само тези, които са били дължими преди петгодишния срок от 14.09.2021 г., като считано 5 години назад са погасени по давност вземанията за главница по неплатени погасителни вноски, изискуеми до 14.09.2016г. в размер общо на 2942,13лв., изчислени от съда на осн. чл. 162 ГПК и въз основа на заключението на СИЕ, и съответно претенцията за главница за този период и размер е неоснователна и тази претенция в общ размер на 2942,13 лв. за периода от ***. до 14.09.2016г. следва да се отхвърли. За следващите изискуеми след 14.09.2016г. вземанията за главница по погасителни вноски в размер на 1365,35 лв. възражението за погасителна давност е неоснователно, тъй като са изискуеми и се отнасят за периода след 14.09.2016 г., който не е обхванат от 5-год. погасителна давност. Ето защо вземанията за главница по погасителни вноски за периода от 14.09.2016г. до 04.07.2018г. в общ размер на 1365,35 лв. не са погасени по давност и исковете за тази сума и период са основателни, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

Настоящият състав в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК и ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в Договор за потребителски кредит № *** между “Юробанк И ЕФ ДЖИ България” АД, ЕИК 000694749 и въззиваемия Н. М.. Същият се явява ясен, точен, без подвеждащи или неясни клаузи, като освен това ГПР са в установените с чл. 19 ал. 4 ЗПК граници. Не са налице и други противоречия с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.

При тези изводи обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за 4 отхвърляне на иска за главница за сумата в общ размер на 1365,35 лв. за периода от 14.09.2016г. до 04.07.2018г., като исковете се уважат в посочените части. В останалата обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено. Жалбата е частично основателна.

По разноските

С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която са присъдени на ответника разноски в първоинстанционното производство /претендираните и доказани от последния разноски са общо 500 лв./, а именно – за сумата от 129,70 лв., съставляваща разликата между дължимите на основание чл.78, ал.3 и 4 от ГПК съобразно отхвърлената/прекратената част от исковете разноски от 370,30 лв. и присъдените от РС разноски от 500 лв.