Решение № 923 от 30.10.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. Сливен, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20242230104692 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл.

211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.) за признаване на 2 установено на правото на ищцата на допълнителен платен отпуск в размер на по 12 дни годишно за положен извънреден труд по 24/48 часа над 50-те часа на всяко отчетно тримесечие в периода от 01.03.2003 г. до 30.06.2014 г. Ищцата твърди, че в исковия период от 01.03.2003 г. до 30.06.2014 г. била служител на ответната ГДИН, като служебното й правоотношение продължава и до настоящия момент. На 25.02.2003 г. влязло в сила въведеното от законодателя право на допълнителен отпуск поради положен извънреден труд над 50-те часа на отчетно тримесечие. Към крайната дата на исковия период - 30.06.2014 г. правото на допълнителния отпуск било правна възможност, изрично предвидена в закона за компенсация на извънредния труд. Ищцата излага, че през исковия период изпълнявала служебното си правоотношение на 8, 12 и 24 часови смени, които се изпълнявали съгласно предварително утвърден от началника на Затвора в гр. Сливен месечен график, като работното време се изчислявало сумирано за отчетен тримесечен период. Календарната година била разделена на четири такива тримесечия, като за всяко тримесечие се сумирали изработените от ищцата часове и ако надвишавали нормата работно време за съответния отчетен период, часовете над установеното време 1 съставлявали извънреден труд за работника, който съгласно действащия за процесния период ЗМВР следвало да се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетния период и с допълнителен платен отпуск за извънреден труд за часовете над 50 часа за всяко тримесечие. Изчисляването на отработените часове ставало в края на отчетния период и в началото на следващия и едва тогава можело да се установи дали общият брой изработени от служителя часове е надвишил индивидуалната му нормативно установена норма за периода и в този случай часовете, с които надвишава тази норма представлявали извънреден труд.

През процесния период работодателят не изчислявал правилно изработените от ищцата часове и по този начин извънредният й труд не бил отчетен и компенсиран. Поради специфичния характер на извършваната от ищцата дейност, същата давала допълнителни смени месечно или т. н. резерв, не могла да ползва почивка за хранене, защото й трябвало разрешение на прекия ръководител и се хранила на територията на работното си място и била на разположение по това време. Ответната ГДИН не отчитала пълната продължителност на положения от ищцата труд по време на работните й смени, тъй като не включвала към работното й време времето, което ищцата ползвала за хранене, приспадала време за отдих, което реално не 3 било ползвано от ищцата поради непрекъсваемостта на работния процес. Същото така ГДИН не отчитала времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, освобождаване и развод от дежурство, които безспорно съставлявали действия при изпълнение на служебните задължения по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗМВР. Ищцата излага още, че съгласно Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организация на работното време и чл. 155, ал. 3 КТ, времето за хранене се включва в работното време при непрекъсваем работен процес. Неактивната част от дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също представлява работно време ако работникът и служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Този извод следвал от тълкувателните преюдициални заключения на СЕС, които били задължителни за страната ни като държава членка на ЕС, поради което в тяхно изпълнение била приета в този смисъл Инструкция на ЗМВР от 14.12.2012 г. и ТР № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Ищцата се позовава и на чл. 311, ал. 5 от ППЗИНЗС относно задълженията й по приемането и предаването на поста, които се 2 осъществявали извън нормативно определената продължителност на работната смяна, но не били отчитани като работно време. Посочва и други относими за процесния период правни норми. На изложените основания ищцата моли за уважаване на предявения установителен иск и претендира деловодни разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която изразява становище за неоснователност, евентуално и за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Оспорва иска, като се позовава на непререшаемост на спора. Твърди, че между същите страни и по отношение на същия правен спор вече е имало образувано гр. дело № 2884/2016 г. по описа на СлРС, по което има влязло в сила решение и съответно установени часове за допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие по години. Твърди, че по старото и по настоящото дело основанията и петитумите са идентични. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за предявяване на иска, тъй като ищцата е можела да търси правото си след края на всяко едно отчетно тримесечие през периода, а след 2004 г. правото е престанало да съществува.

Излага, че правото на служителя да иска допълнителен отпуск за положен труд над петдесет часа за тримесечие е 4 срочно и като такова следва да се упражни в рамките на три години, тъй като е обвързано с отчитането и заплащането на извънреден труд до 50 часа, което означава, че същото следва да се упражни в рамките на тригодишния срок. В тази връзка бил предвиден в чл. 12 от Закона за счетоводството и тригодишен период за съхраняване на носителите на счетоводната информация, което имало пряка връзка с изчисляването на извънредния труд и оттам с компенсиращия го допълнителен отпуск. Служителите на ГДИН били държавни служители по чл.

19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и техните правоотношения се уреждали със ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР. Правото на допълнителен отпуск било регламентирано в чл. 212, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /отм./, който предвиждал възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и право на допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. Цитира разпоредбата на чл. 301, ал. 5 от ППЗИНЗС /отм./, като посочва, че на ищцата е била осигурявана 72-часова почивка след 24 часово дежурство.

Цитира и разпоредбата на чл. 301, ал. 4 ППЗИНЗС /отм./, приложима през процесния период и твърди, че на ищцата е била осигурявана 45/90 минутна почивка при всяко дежурство, както и до 4 часова почивка отдих при всяко 243 часово дежурство. Съгласно чл. 302, ал. 2 ППЗИНЗС /отм./ удължаването на работното време не се компенсирало с почивка и не се смятало за извънреден труд и съгласно чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС /отм./ назначените в наряд се явявали най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време в поделението.

Цитира и чл. 16е, ал. 2, 3 и ал. 4 от действащия ППЗИНЗС, съгласно които нарядите и почивките за хранене не се включват в работното време.

Единствено инструктажите били част от работното време. На изложените основания ответната ГДИН моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване като безспорни между страните обстоятелствата, че ищцата и ответната дирекция са се намирали в служебно правоотношение през исковия период и правоотношението не е прекратено към момента на подаване на исковата молба.

В тежест на ищцата е да докаже, че е положила твърдените часове извънреден труд над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие от исковия период, породило право на ползване на по 12 дни допълнителен отпуск годишно за годините от 2003 г. до 2014 г.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Адвокат пълномощника й Н.П. моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителката му направените по делото разноски.Подробни съображения развива в писмена защита.

В съдебно заседание ГДИН при МП, редовно призовани, явява се юриск.П.С. която моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, прави възражение за погасителна давност по отношение на претенциите и моли да бъдат присъдени на доверителя й направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения развива в писмена защита.

С протоколно определение от 3.10.2025г. е допуснато изменение на предявените установителни искове за признаване на установено спрямо ответника, че ищцата има право на 8 дни за положените 67,25 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2003г.,10 дни за положените 76 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2004г.,4 дни за положените 21,75 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2005г.,8 дни за положените 60,05 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2006г., 11 дни 4 за положените 85,5 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2007г., 12 дни за положените 154,75 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2008г.,11 дни за положените 91.75 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2009г,, 12 дни за положените 152,75 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2010г., 12 дни за положените 176 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2011 г.,9 дни за положените 73,5 часа извънреден труд над 50-те часа за тримесечията на календарната 2012г. и 4 дни за положените 33 часа извънреден труд над 50-те часа за двете тримесечия на 2013г.

Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение на Т. И. Н. се установява, че в периода от 1.01.2003 г. до 30.06.2014 г. е заемала длъжности, както следва: от 1.01.2003 г. до 1.06.2004 надзирател старши сержант, от 1.06.2004г. до 3.12.2012г. старши надзирател, от 3.12.2012г. до второто тримесечие на 2014г. надзирател първа степен В удостоверението е посочено, че за периода от 1.01.2003 до 31.12.2003 г. Н. има ползван годишен отпуск в размер на 51 работни дни, за периода от 1.01.2004 до 31.12.2004 г. има ползван годишен отпуск в размер на 42работни дни, за периода от 1.01.2005 до 31.12.2005 г. има ползван годишен отпуск в размер на 40 работни дни, за периода от 2.02.2005 до 12.12.2007 г. е има ползван платен годишен отпуск 40 дни, за периода от 1.01.2007 до 31.12.2007 г. има ползван годишен отпуск в размер на 35 работни дни, за периода от 1.01.2008 до 31.12.2008 г. има ползван годишен отпуск в размер на 23 работни дни, за периода от 1.01.2009 до 31.12.2009 г. има ползван годишен отпуск в размер на 33 работни дни, за периода от 1.01.2010 до 31.12.2010 г. има ползван годишен отпуск в размер на 39 работни дни, за периода от 1.01.2011 до 31.12.2011 г. има ползван годишен отпуск в размер на 43 работни дни, за периода от 1.01.2012 до 31.12.2012 г. има ползван годишен отпуск в размер на 58 работни дни, за периода от 1.01.2013 до 31.12.2013 г. има ползван годишен отпуск в размер на 46 работни дни, за периода от 1.01.2014 до 30.06.2014 г. има ползван годишен отпуск в размер на 20 работни дни. В удостоверението е посочено, че за периода от 1.01.2003г. до 30.06.2014г. служителката не е компенсирана с допълнителен платен годишен отпуск, поради липса на основание-положен извънреден труд над нормативно определеното работно време.

От справка за ползвани болнични от Т. И. Н. за периода от 1.01.2003 г. до м.06.2014г. се установява, че е ползвала болнични в размер на 1661 дни за 5 периода от 21.06.2004 г. до 19.12.2009 г.

Със съдебно решение от 16.03.2017 по гр.д.2884/2016г. на СлРС е осъдена ГДИН при МП да заплати на Т. И. Н. сумата от 1277.73лв, представляващи неплатено възнаграждение за извънреден трудо за периода 7.07.2013г. до 7.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.