Решение № 65 от 07.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Варна, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно административно наказателно дело № 20243100600002 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Предмет на въззивното производство е решение №1682 по АНД № 1894/2023г. на ВРС, постановено на 27.11.2023г., с което обв. В. С. М. е призната както следва :

- ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, че на 19.07.2022г. в гр. Варна в автобус на градския транспорт, обслужващ линия №23, да е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и на основание чл. 304 от НПК е оправдана за това да е извършила престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

- ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 19.07.2022г. в гр. Варна в автобус на градския транспорт, обслужващ линия №23, извършила непристойни действия, нарушаващи обществения ред и спокойствие, с което извършила дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от УДБХ, като на основание чл.

301, ал.4 от НПК и чл.1, ал.1, т.2 от УДБХ й е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

1

Недоволна от постановеното решение е останала обв. М. и чрез адв. Я. от ВАК е депозирала жалба, в която е застъпено становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт. Развити са доводи, че решението е в противоречие с т.2.1 на ТР № 3 от 22.12.2015г. по ТД № 3 /2-15г. ОСНК на ВКС, според което съдът не е следвало да се произнася и налага административно наказание по УБДХ. Отправено е искане за отмяна на решението, в частта му в която обв. М. е призната за виновна в извършване на административно нарушение.

Представителят на въззивната прокуратура в ход по същество пред въззивната инстанция определя въззивната жалба като неоснователна.

Пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като законосъобразен.

Защитата - адв. Я. редовно призован, не се явява. В писмена молба до съда не възразява да се даде ход на делото и поддържа въззивната жалба.

Прави искане по същество да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, на основанията посочени във въззивната жалба.

Жалбоподателката М. редовно призована, не се явява.

Съдът, след преценка на доводите и възраженията на страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК констатира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд производството по делото е протекло по реда на гл. 28 от НПК.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Свидетелят П. Д. работил като шофьор на автобус в Общинско предприятие „Градски транспорт” – Варна.

На 19.07.22г. обслужвал линия № 23. Около 17.25ч. автобусът бил на спирка „Колхозен пазар“ в посока с.Каменар. Потегляйки от спирката, водачът не затворил едната половина на предна дясна врата – тази която води към неговата седалка. Пред него имало пешеходна пътека и пресичащи хора, на които той спрял да даде предимство. През това време видял, че към автобуса бягат две жени. Това били обв.В. М. и майка й – св.И. С.. Докато се качвала св.С. паднала. Обв.В. М. помислила, че това е по вина на водача, който в този момент подал газ, поради което се качила, развикала се, започнала да плюе в лицето му и да го удря. Взела кутията му с храна и я 2 изсипала върху главата му.

Свидетели на случващото се станали пътниците в автобуса, един от които познавал М.. Св. Д. и св. П., който бил контрольор в автобуса, сигнализирали на тел.112, а повечето пътници, обв. М. и св.С. си тръгнали.

Обв. В.М. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Същата била трудово ангажирана, позната сред колегите си като скромна и неагресивна.

Настоящата въззивна инстанция споделя възприетата от ВРС фактическа обстановка, като правилно установена. Същата безспорно се потвърждава от събраният доказателствен материал, установен от гласни и писмени доказателствени средства – обясненията на обв. М., показанията на свидетелите С., П., Кр. И. и Б., които са непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се и тези на св. Д., които правилно са частично кредитирани, приложените по делото справка за съдимост, характеристична справка, протоколи за разпознаване, протокол за доброволно предаване, лист за преглед и др. Споделят се и направените въз основа на събраните доказателства правни изводи водещи до причина извършеното от обв. М. да се квалифицира като хулиганство по смисъла на чл.325 ал.1 НК, вместо като нарушение по УБДХ представляващи дребно хулиганство.

Въззивният съд намира, че извършените от обв. М. действия попадат в приложното поле на чл.1, ал.3 от УБДХ. Същите представляват непристойни действия, чиято обществена опасност е със сравнително нисък интензитет, поради което и представляват административно нарушение (съобразно критериите на част I, т. 6 Постановление № 2 от 29.07.1974г. по н. д. № 4/1974г. на Пленума на ВС).

В подадената въззивна жалба не се оспорват установените факти. Това, което защитата намира за неправилно, като се базира на съществуващото ТР №3/2015г. ОСНК на ВКС счита, че е недупостимо без законова основа наказателното производство за обвинение по чл.325 от НК, автоматично да се трансформира в административно наказателно производство по УБДХ.

Въззивният състав намира, че доводите на защитата в тази насока са несъстоятелни.

Коментираната хипотеза в т.2.1 на ТР № 3 от 22.12.2015г. по ТД № 3 /2015г. ОСНК на ВКС в тази част губи своето значение, тъй като с изменение 3 на НПК - Дв. Бр.63 от 2017г. е налице законова основа – чл.305 ал.6 НПК, даваща възможност в случаите на чл.301 ал.4 НПК съдът да признае подсъдим за невинен, когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ, какъвто е настоящият случай.

Предвид изложеното, въззивният съд счита, че решението на ВРС от гледна точка на достигнатите крайни изводи не страда от пороци налагащи неговото изменение или отмяна, поради което същото следва да бъде потвърдено, доколкото съдът се солидаризира изцяло с вида и размера на определеното в конкретния случай административно наказание.

С оглед горното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1682 от 27.11.2023г.,по по АНД № 1894/2023г., по описа на Районен съд Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4