Определение № 7 от 08.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Ловеч, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500605 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 2041 от 25.09.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 684 по описа за 2023 година, Тетевенският районен съд е уважил заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, седалище в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от изп.директор А. В. Д. и изп.директор М. М., за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. К. С., ЕГН: **********, с адрес с. Г., ул. „Трите могили“ № 12, обл. Ловеч за вземане, включващо главница в размер на 1,250.80 лева за ползвани електронни съобщителни услуги и неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, законна лихва върху главницата от 11.09.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 297.66 лева – мораторна лихва за периода от 22.03.2021 г. до 30.06.2023 г. и разноски в общ размер на 649.97 лева. Отхвърлил е молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за вземане за неустойка в размер на 545.70 лева, за разликата над определения размер на мораторната лихва до сумата от 356.65 лева, и за разноски над признатия размер и до претендирания такъв от 662.06 лева.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, чрез пълномощника – адвокат Р. Г., с която е обжалвано като незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата 545.70 лв. неустойка, 356.65 лв. мораторна лихва върху отхвърлената неустойка и за разноски до претендирания размер от 662.06 лева.

1

Жалбоподателят посочва, че с разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД законодателят е регламентирал възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договора между тях задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от кредитора при евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват, както и че „А1 България“ ЕАД и длъжникът, спрямо който е заявено издаване на заповед за изпълнение, са изразили двустранно воля за съгласие с процесната клауза и за последиците, които тя предвижда. Излага, че към момента на сключване на договора за мобилни услуги, В. К. С. е имала възможност да се запознае със съдържанието на неустоечните клаузи и с начина на формиране на неустойките в случай на предсрочно прекратяване на сключените договори по вина на потребителя. Клиентката също така е разполагала с информация за отстъпката, която се прави от оператора за закупуване на процесното мобилно устройство и е информирана за начина на формиране на неустойката, вкл., че същата включва част от стойността на отстъпката на предоставените устройства, и е приела чрез подписването на договора условията на оператора.

Твърди, че прекратяването на процесния договор е породено от договорно основание, съгласно чл. 54.12 от ОУ който гласи: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на A1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“ Сочи, че Правното основание и начина на формиране на размера на неустойката, уговорена като такава при разваляне на договора, се намира в Раздел 8 ОТГОВОРНОСТ, т.7.1 от представените към заявлението два броя Приложение №1 към Договор № 501785448. Съгласно тази клауза /идентична по съдържание и в другите приложения/: „Ако достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния Срок на абонамента. Когато Абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни 2 такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния абонамент.“ Изтъква, че абонатът е имал възможност да се запознае с така посоченият начин на формиране на дължимата неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и да направи възражение/я, но такова липсва и с полагането на подписа си върху договорите и приложенията към него се е съгласил с въпросната неустойка и нейният размер. Оспорва извода на съда, че с така претендираната неустойка в размер на направените отстъпки за крайното устройство, закупено по договора за продажба на изплащане, Операторът едностранно променя клаузите по договора, а именно цената и то без съгласието на потребителя.

Сочи, че съгласно ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява всяка неиндивидуално определена уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди, че клаузата за неустойката е индивидуално договорена клауза - длъжникът по всяко време е можел да добави, измени или да изрази несъгласието си с определена клауза, но по собствена воля не го е сторил. Излага, че не се установява по делото заявителят да е обективирал по някакъв начин това си намерение, да добави, измени или да изрази несъгласието си с определена клауза, нито да е бил възпрепятстван по някакъв начин да го стори. Клаузата отговоря на изискванията за добросъвестност, уговарянето на неустойка в полза на някоя от страните по потребителски договор е обичайна търговска практика, с оглед защита от претърпени вреди в резултат на неизпълнение от страна на абоната.

Прави извод, че така договорена клаузата не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя в ущърб на последния.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част, претендира разноски.

3

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал.

2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Тетевенския районен съд по повод заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, за парично вземане в размер на: 1,796.50 лева, включващо неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М5654936, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 501400946 за период от 19.02.2021 г. до 15.09.2021 г. на обща стойност 726.10 лева; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 524.70 лева; неустойки в общ размер на 545.70 лева, както и мораторна лихва върху цялата сума в размер на 356.65 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението и до окончателното изплащане. Претендирани са и разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 662.06 лева.

Тетевенският районен съд е оставил заявлението без движение, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и указал на заявителя да посочи с допълнителна молба: уведомен ли е длъжникът, по какъв начин и на коя дата за предсрочното прекратяване на договора за съобщителни услуги и продажба на изплащане, за да може съдът да прецени дали са настъпили последиците от предсрочното прекратяване, една от които е исканата неустойка; мораторната лихва в размер на 356.65 лева за какъв период е начислена с посочване на начална и крайна дата и върху каква сума е начислена; начина на изчисляване на претендираните неустойки в общ размер на 545.70 лева; как е формиран общия размер на задължението от 1,796.50 лева - дължима сума ежемесечно, лихва и/или и други задължения по договор № М5654936 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, какъв е срока на договора и кога е прекратен.

Заявителят е подал молба в указания срок, в която е посочил, че длъжникът е уведомен на 30.07.2021 г. чрез кратко съобщение на мобилния му телефон, че предстои прекратяване на услугите му, като съобщението е 4 получено на същата дата. Изложил е, че рамковият договор, въз основа на който се претендират неустойки, в конкретния случай не подлежи на разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД, а на прекратяване, породено от договорно основание, уговорено в чл. 54.12 от ОУ.

В молбата е посочен и размера на претендираните вземания за конкретните услуги и закупено устройство на изплащане, предоставени на потребителя, размера на лихвите и неустойките и периода за който са начислени.

Жалбата е неоснователна.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конретния случай въззивният съд приема, че не се установява подлежщо на изпълнение вземане по отношение на претендираната неустойка. Видно от приложените договори, допълнителни споразумения и ОУ е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по тях по вина на потребителя е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги и лизингови вноски. В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на задължението за периода 19.02.2021 г. до 15.09.2021 г. в общ размер на 1250.80 лева, поради което е възникнало задължение за С. за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по нейна вина.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Безспорно длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, поради което при действието на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

5

В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Касае се за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл.

87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг на мобилното устройство преди изтичане на уговорения срок.

Като последица от приетата неоснователност на процесните неустойки е и недължимост на мораторна лихва върху сумата от 545.70 лева, претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор № 501848131, начислена за периода от 02.08.2021 г. – 30.06.2023 г.