Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 573 от 20.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 223/2022
Вид
Решение № 573
Подписан
20.12.2022
В сила
26.05.2023
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Пловдив, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000223 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.633,ал.1 от ТЗ.

С решение №8 от 05.01.2022 г.,постановено по т.д.№292/2021 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XVI-ти състав,е обявена неплатежоспособността на „А.-А.“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.К.,обл.П.,ул.“И.“№**-**,представлявано от Б.А.Д.,и е определена началната й дата-31.12.2015 г.

Заедно с това,със същото решение е открито производство по несъстоятелност по отношение на „А.-А.“ЕООД,ЕИК *********,дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието му.Също така е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на „А.-А.“ЕООД, ЕИК *********,прекратени са правомощията на органите на дружеството и същото е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,включено в масата на несъстоятелността.

1

Освен това,с решението от 05.01.2022 г. е постановено започване на осребряване на имуществото,включено в масата на несъстоятелността,и разпределение на осребреното имущество,а Е.Г.Д. със служебен адрес гр.С.,ул.“К.“№*,ет.* е назначен за временен синдик на „А.-А.“ЕООД.И на следващо място,с решението от 05.01.2022 г. е определено месечно възнаграждение на синдика,както е определена и дата на встъпване в длъжност на временния сидник-25.01.2022 г.,а също така и дата,час и място на провеждане на Първото събрание на кредиторите при посочен в диспозитива на решението дневен ред.

И най-накрая с решението от 05.01.2022 г. е задължен временния синдик да подготви Първо събрание на кредиторите съгласно чл.668 ТЗ и на основание чл.640 от ТЗ е задължен длъжника „А.-А.“ЕООД да оказва пълно съдействие на синдика,като в 14-дневен срок от датата на обявяване на решението в търговския регистър представи на синдика пълна информация по мл.640,ал.1 от ТЗ.Длъжникът,наред с изложеното,е осъден да заплати на „Е.Т.А.Б.“ЕООД с ЕИК ********** сумата от 3 586,15 лв. деловодни разноски в производството по т.д.№292/2021 г. по описа на ОС-П..

Срещу горното решение са подадени въззивни жалби от длъжника „А.-А.“ЕООД с ЕИК ********* и от дружеството „И.-И.“ЕООД с ЕИК *********.

В жалбата на „А.-А.“ЕООД с ЕИК ********* е изразено становище за нищожност,алтернативно-за недопустимост и пак в условие на алтернативност-за неправилност,необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.Впоследствие обаче,чрез пълномощника си адв. С.

Г.,дружеството-длъжник е заявило в съдебното заседание на 11.05.2022 г.,че не поддържа твърденията си за нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение,а само твърденията за неправилност на същото.Най-общо казано,позицията на жалбоподателя „А.-А.“ЕООД за неправилност на обжалваното решение е основана на твърдения за липса на фактически и законови предпоставки за уважаване на подадената от „Е.Т.А.Б.“ЕООД с ЕИК ********** молба за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност на дружествотожалбоподател.В тази посока се поддържа,че изводите на първоинстанционния съд се основават на неверни заключения на ССчЕ и СТЕ и се твърди,че 2 имуществото на дружеството-длъжник реално е на стойност,която многократно надхвърля стойността на всичките му моментни задължения.На база поддържаните от него доводи,дружеството „А.-А.“ЕООД е поискало да бъде отменено изцяло обжалваното решение като неправилно и да се постанови друго,с което да се отхвърли молбата на „Е.Т.А.Б.“ЕООД с ЕИК ********** като неоснователна.Поискало е да му се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Жалбоподателят „И.-И.“ЕООД с ЕИК ********* поддържа във въззивната си жалба,подадена чрез пълномощника му адв. Б. З.,че обжалваното първоинстанционно решение №8 от 05.01.2022 г.,постановено по т.д.№292/2021 г. по описа на ОС-П.,ТО,XVI-ти състав,е неправилно и моли то да бъде отменено изцяло като такова,съответно да се постанови ново решение,с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „А.-А.“ЕООД да бъде отхвърлена.

В уточняваща молба с вх.№4336 от 16.02.2022 г.,по повод на дадени от първоинстанционния съд указания,съдържащи се в разпореждане №115/17.01.2022 г.,жалбоподателят „И.-И.“ЕООД е направил уточнението,че правният му интерес от обжалване на горното решение е обоснован с разпоредбата на чл.613а,ал.2,предл. 1 от ТЗ,тъй като дружеството има вземане срещу

„А.-А.“ЕООД,произтичащо от влязло в сила съдебно решение,постановено по т.д.№625/2018 г. по описа на ОС-П.,XII-ти състав.

По съществото на спора жалбоподателят „И.-А.“ЕООД поддържа във въззивната си жалба становището,че в случая са налице основанията на чл.631 от ТЗ и молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „А.-А.“ЕООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна,защото длъжникът разполага с имущество,достатъчно за покриване на задълженията му,без опасност за интересите на кредиторите.

От въззиваемото дружество „Е.Т.А.Б.“ЕООД-с.К.,община С.,с ЕИК **********,чрез пълномощника му адв. Н. Н.,е подаден в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,изходяща от длъжника „А.-А.“ЕООД.В отговора е изложено становището,че тази жалба е неоснователна и необоснована и е поискано тя да се остави без уважение,а обжалваното с нея първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

3

Заявява в отговора,че както е посочил и в молбата си за обявяване в несъстоятелност,“А.-А.“ЕООД не е в състояние да изпълни парични задължения спрямо дружеството-молител повече от две години след настъпване на изискуемостта им,поради което на основание чл.608,ал.1,т.1 от ТЗ може да се счита за неплатежоспособен.Освен това счита за безспорно доказано по делото,че неговото вземане срещу ответника-длъжник по заведеното изпълнително производство е изцяло неудовлетворено в продължение на повече от две години от получаване на поканата за доброволно изпълнение.За безспорно доказано по делото счита и обстоятелството,че длъжникът има непогасени публични задължения,свързани с търговската му дейност и намира за несъстоятелни твърденията,изложени във въззивната жалба,че инициираното от въззиваемия производство по несъстоятелност е престъпно и целящо унищожаване на бизнес.Заявява още,че извършените по делото експертизи са прецизни и професионални и няма основание те да не бъдат кредитирани от съда.

На подадената от „И.-А.“ЕООД въззивна жалба,въззиваемото дружество „Е.Т.А.Б.“ЕООД,с ЕИК ********** не е подало писмен отговор в законоустановения срок и не е взело становище по нея.

С писмена молба,подадена от жалбоподателя „А.-А.“ЕООД,чрез пълномощниците му адв. Г. К. и адв. С. Г.,в откритото съдебно заседание на 11.05.2022 г.,е поискано назначаването на ССЕ-за и на СТЕ-за в отговор на формулирани в молбата въпроси към всяка от експертизите.Тези доказателствени искания са уважени от въззивната инстанция,а заедно с това са приети по настоящото дело и представени с тази молба и с последваща молба на същия жалбоподател,докладвана в съдебното заседание на 26.10.2022 г.,писмени доказателства.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбите оплаквания срещу този акт,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

И двете въззивни жалби са подадени в срока 7-дневния срок по чл.633,ал.1 от ТЗ,който започва да тече от вписване на обжалваното решение в търговския регистър по партидата на длъжника.Жалбите са входирани в съда на 13.01.2022 г.,а атакуваното с тях решение е обявено в ТР на 06.01.2022 4 г.,от което следва,че посочения законов срок за обжалване на решението,постановено на основание чл.630,ал.1 и ал.2 от ТЗ,е спазен.Наред с това,жалбоподателят „А.-А.“ЕООД разполага с процесуална легитимация да обжалва решението съгласно чл.613,ал.1 от ТЗ,тъй като е страна-ответник в първоинстанционното производство,по което е постановено решението и е длъжника,спрямо който е открито производство по несъстоятелност със същото решение.А правният интерес и процесуалната легитимация на жалбоподателя „И.-И.“ЕООД за обжалване на същото решение произтича от разпоредбата на чл.613а,ал.2,предложение първо от ТЗ,тъй като дружеството има парично вземане срещу „А.-А.“ЕООД,произтичащо от влязло в сила осъдително решение №652 от 13.12.2018 г.,постановено по т.д.№625/2018 г. по описа на ОС-П.,ТО,XII-ти състав и представено в заверен препис по настоящото дело.С оглед на изложеното,и двете процесни въззивни жалби са допустими и подлежат на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от чл.235,ал.4 от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в тази връзка-че съдът се е произнесъл по молбата,с която е бил сезиран по конкретното първоинстанционно дело.

Както по-горе се отрази,във въззивната жалба на „А.-А.“ЕООД с ЕИК ********* са изложени твърдения за нищожност и недопустимост на обжалваното решение,но тъй като в съдебното заседание на 11.05.2022 г. жалбоподателят,чрез пълномощника си адв. С. Г.,изрично е заявило,че не поддържа същите твърдения,то въззивният съд няма да ги разглежда по същество с настоящото решение.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК /намираща приложение и в случая предвид разпоредбата на чл.621 от ТЗ/,по въпросите относно 5 законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесните две жалби и събраните в първоинстанционното и във въззивното производство доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното:

Производството по първоинстанционното т.д.№292/2021 г. по описа на ОС-П.,ТО,XVI-ти състав,е образувано на основание подадена от „Е.Т.А.Б.“ЕООД-с.К.,община С.,с ЕИК ********** молба по чл.625 от ТЗ,с която е поискано да бъде открито производство по несъстоятелност срещу „А.-А.“ЕООД-гр.К.,с ЕИК ********* поради неплатежоспособността на дружеството и е поискано още същото дружество да бъде обявено в несъстоятелност.Наред с това,в молбата е посочено конкретно лице,което да бъде назначено на основание чл.628 от ТЗ за временен синдик на дружеството-длъжник.

В горната молба са изложени твърдения,че дружеството-молител е придобило чрез договори за цесия от 08.03.2017 г. и 19.06.2017 г.,сключени с „Л.“ЕООД,парични вземания срещу „А.-А.“ЕООД по описани в договорите фактури.Изложени са и твърдения,че длъжникът е уведомен за цесиите и че между страните по делото са сключени споразумения,с които ответникът е признал задълженията си спрямо дружеството-молител по извършените цесии и се е задължил да ги изпълни в определен със споразуменията срок,като срокът за изпълнение по първото споразумение,сключено на 08.03.2017 г.,е бил удължен до 09.07.2017 г. с последващо споразумение от 11.04.2017 г.,а срокът за изпълнение по сключено на 20.06.2017 г. споразумение е бил определен до датата 19.08.2017 г.

Освен това се твърди,че независимо от описаните в молбата прехвърляне на вземания,на 23.03.2017 г. между дружеството-молител и ответника „А.А.“ЕООД е бил сключен рамков договор за продажба на стоки,съгласно който молителят се задължил да достави стоки,подробно описани като количество и единични цени в Приложение №1,неразделна част от договора,а „А.А.“ЕООД се е задължило да ги заплати в предвидените в договора срокове.Но тъй като нито плащанията по двата договора за прехвърляне на вземания,нито плащането по сключения рамков договор за доставка на стоки са се случили в предвидените в документите срокове,на 01.10.2018 г. между дружеството6 молител,“А.-А.“ЕООД и управителя на последното дружество като физическо лице-Б.Д.,бил сключен договор за спогодба,с който длъжникът „А.-А.“ЕООД е признал,че има парични задължения към молителя „Е.Т.А.Б.“ЕООД в размер и по основание,посочени в процесната молба по чл.625 от ТЗ.Съгласно чл.2 от този договор за спогодба бил предоставен на ответника нов допълнителен срок за изпълнение на задълженията до 31.12.2018 г. и било уговорено заплащането на възнаградителна лихва в размер на 3,8 % годишно.Длъжникът обаче не спазил поредния срок за изпълнение на описаните в молбата парични задължения,вследствие на което дружествотомолител се снабдило с изпълнителен титул-влязло в сила арбитражно решение и издаден въз основа на него изпълнителен лист от 25.11.2019 г.,с който длъжникът „А.-А.“ЕООД бил осъден да му заплати описаните в процесната молба суми.Твърди се още,че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело