Решение № 496 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело № 20261100500016 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. № 062116 от 26.11.2025 г. на С. В. В., чрез адв. Д. А., длъжник по изпълнително дело № 20148410404483 срещу действия на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 на КЧСИ, изразяващи се в незаконосъобразно конституиране на длъжник по делото и отказ на ЧСИ да прекрати делото поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Иска се прекратяване на изпълнителното дело поради перемирането му, както и присъждане на разноски.

Жалбоподателката поддържа, че е наследник по закон на починалия на 08.09.2018 г.

В.В. - длъжник по изпълнително дело № 4483/2014 г. по описа на ЧСИ Н.М.. На 18.11.2025 г. получила покана за доброволно изпълнение и след извършена справка по делото се установило, че незаконосъобразно е конституирана като длъжник по делото, тъй като не била приемала наследството от В.В. – нито изрично, нито с конклудентни действия. Твърди, че по делото била настъпила перемпция, тъй като за период значително над две години не са били поисквани и извършвани изпълнителни действия, тъй като от смъртта на длъжника на 08.09.2018 г. до конституирането на наследниците с постановление от 05.11.2024 г. са изминали повече от 6 години, през който период не са могли да бъдат извършени валидни изпълнителни действия. Поради тази причина с молба от 19.11.2025 г. е поискано прекратяването на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, по която е постановен отказ от ЧСИ с постановление от 20.11.2025 г. Иска се от съда да прекрати изпълнителното дело поради незаконосъобразно конституиране С. В. В. като длъжник и поради непредприемането на валидни изпълнителни действия в период повече от две години.

Ответникът по жалбата – „Еос Матрикс“ ЕАД – взискател по изп. дело, счита жалбата за недопустима, евентуално за неоснователна и моли да бъде отхвърлена като излага подробни доводи.

Частният съдебен изпълнител Н.М. е депозирал мотиви по чл. 436, ал. 1 ГПК, с които 1 изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като конституирането на страните по делото не попада в нито една от хипотезите по чл. 435, ал. 2 ГПК и не представлява действие, което подлежи на обжалване. Излагат се аргументи и за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и перемпция по делото не е настъпвала, като изтъква, че взискателят е проявил дължимото активно поведение за предприемане на изпълнителни действия по делото.

След преценка на изложените доводи и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразно конституиране като страна по изпълнителното дело на С. В. В. – наследник на починалия длъжник В.В., с довод, че същата не е приела наследството нито изрично, нито с конклудентни действия.

Съдът споделя разбирането и изразеното в практиката становище, че незаконосъобразното конституиране на страна по изпълнителното дело не попада сред изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия, подлежащи на обжалване от длъжника, но намира за необходимо да отбележи следното.

Поддържаната от жалбоподателката позиция разкрива вътрешно противоречие по отношение на процесуалната легитимация. От една страна се твърди, че С. В. В. не е надлежна страна в изпълнителното производство, тъй като не е приела наследството и поради това е незаконосъобразно конституирана като длъжник. В материалите по делото обаче липсват данни за вписан отказ от наследство по реда на чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН. От друга страна, същото лице е подало жалба срещу действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК – процесуално средство за защита, което законът предоставя единствено на длъжника по изпълнителното дело.

В конкретния случай едно и също лице едновременно отрича качеството си на страна в изпълнителното производство и същевременно упражнява права, които законът изрично признава само на участник в това производство. В тази връзка са предприети активни процесуални действия по защита, включително искане за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция. Макар тези действия да не съставляват приемане на наследството с конклудентни действия по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН, доколкото не са насочени към разпореждане с наследствено имущество или към упражняване на наследствени права в материалноправен аспект, те безспорно сочат на знание за воденото изпълнително производство и на поведение, насочено към оспорване на вземането и упражняване на защита в рамките на вече развило се изпълнително дело. Това е поведение, което обективно се развива след и във връзка с конституирането на лицето като страна в производството.

В този смисъл е налице несъответствие между поддържаната теза за липса на качество на страна и фактическото процесуално поведение на жалбоподателката, съобразено с реда и възможностите за защита, предоставени именно на участник в изпълнителното производство. Поради това следва да се приеме, че с подаването на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител жалбоподателката има качеството си на страна по изпълнителното дело.

Поради изложеното, съдът намира жалбата за допустима и ще я разгледа по същество относно действията на съдебния изпълнител изразяващи се в отказ от прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Наведени са възражения за това, че за период повече от 2 години по делото не са предприемани валидни изпълнителни действия, което е довело до основанието за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради настъпила перемпция. Посочено е, че за периода от смъртта на длъжника В.В. на 08.09.2018 г. до конституирането на жалбоподателката на 05.11.2025г. са изминали повече от 6 години, през който период извършените изпълнителни действия по искане на взискателя не са валидни.

В тази връзка следва да се отбележи, че изпълнителното производство се спира ex lege, когато то настъпва с осъществяване на основанието, уредено в закона. С такъв характер е основанието за спиране, което предвижда чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК – 2 смърт на някоя от страните. В този случай спирането настъпва по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е разбрал за настъпването на обстоятелството.

Издаването на постановлението за спиране е негово служебно задължение и се налага, за да бъдат издирени наследниците на починалия длъжник. Задължението за издирване на наследниците на починалия длъжник е на взискателя, като посочи кои са наследниците и представи по делото удостоверение за наследници, и отправи искане до ЧСИ за прилагане на способ за изпълнение. Това становище е възприето в практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 312/01.03.2016 г. по гр.д. № 5159/2015 г. на ВКС, III г.о., която настоящият съдебен състав напълно споделя.

Следва да се направи аналогия при тълкуването на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК с общото правило за спиране на делото поради смърт на някоя от страните по чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като целта е да се осигури участие на правоприемниците и да се гарантира допустимостта на процесуалните действия. Според чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК при смърт на страна съдът е длъжен да спре производството, за да обезпечи участието на правоприемниците на починалата страна в процеса и постановяване на допустим съдебен акт по отношение на правоспособни страни, съобразно разпоредбата на чл.227 ГПК.

Спирането на делото поради смърт на страната настъпва по силата на закона, без оглед на това дали фактът на смъртта е станал известен на съда или на страните. За спирането на делото не е нужно то да е било поискано от някоя от страните по делото, нито да е постановено разпореждане на съда за спиране. В този смисъл са Решение № 16/07.03.2023 г. по гр.д. № 228/2023 г. на ВКС, III г.о., Решение № 20/01.07.2013 г. по т.д. № 1014/2011 г. на ВКС, II т.о. и др. Същественото и спорно в случая е дали през периода, през който делото е спряно поради смърт на длъжника, текат процесуални и материални срокове в изпълнителния процес, включително и този по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК. Приема се, че закономерна последица от спиране на производството по делото, произтичаща от чл.61 ГПК е, че от същия този момент спира течението на всички процесуални срокове, включително започналите да текат, но още неизтекли такива. Това от своя страна означава, че страните не могат да извършват никакви процесуални действия по движение на делото, извън обезпечаване на иска. Процесуални действия не може да извършва и съдът, респективно съдебният изпълнител. Оттук следва и извода, че не тече и срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и делото не може да се прекрати поради перемпция за този период. Той следва да се брои от момента, в който делото се възобнови. Съгласно чл.230 ГПК спряното производство се възобновява по искане на наследниците или служебно от съда след отпадане на пречките за движението му, което в разглеждания случай означава посочване на правоприемниците на починалия, тяхното конституиране и редовно призоваване. Последиците от възобновяване на производството са предприемане на съответните изпълнителни действия и започването му от онова действие, при което е било спряно, като сроковете, чието течение е било прекъснато, поради постановеното спиране, започват да текат след възобновяване на производството, но занапред.

Следва да се приеме, че със смъртта на длъжника В.В. на 08.09.2018г. изпълнително дело № 20148410404483 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, е спряно по силата на закона на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Независимо че съдебният изпълнител не е постановил изрично спиране, същото е настъпило ex lege и е продължило до конституирането на наследниците на длъжника с разпореждане от 05.11.2025г., издадено на основание чл.429, ал.2 ГПК, с което като страна е конституирана и жалбоподателката С.

В. В.. В периода от 08.09.2018 г. до 05.11.2025 г. не са текли процесуални срокове, включително срокът по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради което изпълнителното дело не е прекратено поради перемпция. Такава не е настъпила и към момента на подаване на частната жалба с вх. №062116 от 26.11.2025г., тъй като делото е възобновено с конституирането на наследниците на 05.11.2025г., а изминалият до подаването на жалбата период е под две години и не обуславя прекратяване поради перемпция.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

3

Мотивиран от изложеното Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№062116 от 26.11.2025г. на С. В. В., чрез адв.Д. А., длъжник по изпълнително дело №20148410404483 срещу действия на ЧСИ Н.М. с рег.№841 на КЧСИ, изразяващи се в отказ да прекрати делото поради настъпила перемпция по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4