Решение № 1633 от 27.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1633 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330202136 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-003021/20.05.2022 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което, на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т. 5, пр.4 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на С. С. М., ЕГН **********, от **, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и глоба в размер на 10 лв. за извършени административни нарушения съответно по чл.37, ал.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. С. М. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закони, по подробно изложени в жалбата съображения. Редовно уведомен, в последното по делото съдебно заседание не се явява както той, така и процесуалният му представител, а в писмено становище последният поддържа изложените в жалбата доводи за отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В писмена молба-становище навежда доводи за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

1

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против С. С. М. за това, че на 07.02.2022 г., в 23, 30 часа в гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ до № 286, управлявала лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № **, собственост на С. Ф. М. **, като: 1. Завива наляво за навлизане в крайпътна територия, не пропуска преминаващия покрай него от лявата му страна лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. № ** с водач В. С. С.. Реализира ПТП с материални щети- издаден протокол за ПТП с материални щети № 1757469.

ПТП е обработено по преписка с рег. № 432р-8050/30.03.2022г. 2. Не представя контролен талон към СУМПС., с което е извършил:

1. Не пропуска ППС, движещо се по пътя, който напуска за навлизане в крайпътна територия. ПТП.

2. Не носи контролен талон към свидетелство за управление.

С това виновно е нарушил съответно чл.37, ал.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган е приел, че с посочената деятелност санкционираното лице е извършило виновно нарушение на чл. 37, ал. 2 ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП му наложил административно наказание – "глоба" в размер на 200 лева, както и за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП му наложил административно наказание – "глоба" в размер на 10 лева.

Процесните две нарушения се доказват по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, като твърденията в обратна насока, направени от страна на жалбоподателя са необосновани.

За да достигне до тези правни изводи, съдът на първо място споделя изложената в АУАН фактическа обстановка. Същата се установява от показанията на свидетелите М. Б. – актосъставител, В. С. – другия участник в процесното ПТП и св. Д.С., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, протокол за ПТП, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г..

Разпитан в съдебно заседания свидетелят М. Б. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че установената фактическа обстановка възприел от обясненията и на двамата водачи, заварената обстановка на местопроизшествието – разположението на превозните средства, който не били местени и най-вече следите по тях след сблъсъка. В показанията си свидетелят сочи, че съдейки по удара на двата автомобила, местоположението и деформациите им, много преди водача на л.а.Ауди да предприеме маневра завой наляво, спрямо него вече водачът на л.а.Мерцедес е изпълнявал предприетата маневра изпреварване.

2

Относно показанията на св. М. Б., съдът намира, че по отношение на същия не възникват никакви съмнения в добросъвестността му, нито са налице основания свидетелят да се счита предубеден или заинтересован.

Свидетелят М. Б. възприел известните по делото му обстоятелства при изпълнение на служебните му задължения, като от показанията на същия се установяват с категоричност, времето, мястото и механизма на процесното ПТП, включително вината на жалбоподателя като участник в същото, поради което и съдът базира фактическите изводи въз основа на тях.

При обсъждане на показанията на св. В. С., съдът отчете обстоятелството, че същият е участник в процесното ПТП, поради което изложеното от него налага внимателно да бъде анализирано в светлината на останалия доказателствен материал. Свидетелят В. С. има ясен спомен за случая като участник в настъпилото произшествие. Потвърждава изложеното от актосъставителя, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил го е ударил на процесното място и време, след като самият жалбоподател е предприел маневра завой наляво, но така че пресякъл пътя на управлявания от свидетеля С. лек автомобил, при което последвал сблъсък между двете превозни средства. Няма основание да не се даде вяра на показанията на свидетеля С. и да се приеме различна фактическа обстановка.

Що се отнася до показанията на водения от жалбоподателя свидетел Д.С., анализирайки същите по отделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, съдът формира извод, че същите не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН и в НП, включително не водят до промяна във фактическата обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи. На първо място, следва да се отбележи, че свидетелят възприел фактическата обстановка по начин по който е описана в акта, а именно, че жалбоподателят С. М., намирайки се на ул. „Коматевско шосе“, до № 286, предприел маневра завой наляво, а св.В. С., движейки се направо се блъснал в него. Така св.С. свидетелства: „С. включи левия мигач да завие наляво да тръгнем към с.Първенец и в това време ни удари Мерцедеса, който идваше в посока Пловдив-Първенец…“, което води до фактическия извод, че св.С. вече е изпълнявал маневрата „изпреварване“, в който случай жалбоподателят е следвало да отложи във времето маневрата завой наляво, като я изпълни при безопасни пътни условия и осигури предимството на св.С..

Показанията на всичките свидетелите съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, както и по между си, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Същите съответстват на съставения АУАН, на изготвения протокол за ПТП, който е официален документ, издаден в кръга на функциите на полицейските служители по определен ред и форма. Отделно от това протоколът за ПТП е подписан от жалбоподателя. От друга страна не се опровергават фактическите констатации в АУАН, а напротив те се потвърждават от показанията на 3 свидетелите и протокола за ПТП.

Освен това съдът отчете презумптивната сила на АУАН, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта. Именно такива се твърдят от жалбоподателя, но същите останаха недоказани по делото.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред. От представения по административнонаказателната преписка Протокол за ПТП и схемата към него се установява, че става въпрос за прав участък, а именно част от ул.

„Коматевски шисе“, като управляваният от жалбоподателя лек автомобил предприел маневра завой наляво от пътното платно за да паркира на обръщалото на градски транспорт и по този начин пресякъл пътя на управлявания от свидетеля В. С. лек автомобил, при което настъпва ПТП с материални щети.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които са извършени. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения, поради което направените в тази връзка възражения на жалбоподателя са неоснователни.

Противно на възраженията, също постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП ясно са посочени конкретните факти, които съставляват описание на нарушенията и на обстоятелствата по извършването им. Със съставянето на акта са очертани фактическите рамки на административнонаказателното производство, а с посочването им в постановлението, административнонаказващият орган ги е приел за установени и за съставомерни за нарушенията по чл.37, ал.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което жалбоподателят е административно наказан. Нарушенията са описани по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същите и да организира адекватно правото си на защита.

Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

4

По отношение на нарушението на чл.37, ал.2 от ЗДвП:

При така установените факти съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателят М. за нарушение по чл.37, ал.2 ЗДвП, която изисква водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. Като не е съобразил горното, жалбоподателя с действията си е извършил вмененото му нарушение.

Правилно наказващия орган е приложил санкционната норма на чл. 179 ЗДвП. Съгласно ал.2 на тази норма при настъпило ПТП в резултат на нарушаване правилата за предимство, на виновния водач се налага глоба в размер на 200 лева. В случая размерът й е абсолютно определен, поради което по-ниско наказание не може да се наложи. ЗАНН забранява извършване индивидуализация на наказанието в процесния казус, поради което и възражението на жалбоподателя за липса на такава е неоснователно.

По отношение на нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя М. и за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП за това, че към момента на извършената му проверка от контролните органи не е носел контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство. Това се установява от събраните по делото доказателства, като не са налице такива, които да опровергават този извод. Правилно за извършеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 10 лв., чийто размер също е фиксиран от закона.

С оглед на гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 22-1030-003021/20.05.2022 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което, на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т. 5, пр.4 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на С. С. М., ЕГН **********, от **, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и глоба в размер на 10 лв. за извършени административни нарушения съответно по чл.37, ал.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП , следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно