Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11181 от 08.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14521/2025
Вид
Решение № 11181
Подписан
08.06.2026
Състав
Гергана Великова Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11181 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана В. Недева при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Гражданско дело № 20251110114521 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от Бълг..

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 и сл. ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца „Д-Р М. Б. – ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ ЕООД, ЕИК *******, срещу ответника „ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – Д-Р Г. И.“ ЕООД, ЕИК ********, с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 800 лв., представляваща уговорено и дължимо възнаграждение във връзка с 8 бр. поети дежурства по заместване, на 04.12.2024 г., 05.12.2024 г., 06.12.2024 г., 09.12.2024 г., 10.12.2024 г., 11.12.2024 г., 12.12.2024 г. и 13.12.2024 г., в размер на по 100 лв./всяко, ведно със законната лихва от 12.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът „Д-Р М. Б. – ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА

МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ ЕООД, ЕИК *******, поддържа, че по силата на Договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен с НЗОК по НРД МД 2023-2025 г. - № 226813/20.10.2023 г., при отсъствие на д-р М. Б., респ. – д-р Г. И., другата е задължена да я замести за времето на отсъствието от работното място. В тази връзка д-р М.

Б. е подала декларация от 20.09.2023 г., в която е посочила, че поема всички права и задължения на д-р Г. И. в периода на отсъствието. Било уговорено възнаграждение за поето дежурство в размер на 100 лв., платимо в брой. Поддържа се, че за процесните дати 04.12.2024 г., 05.12.2024 г., 06.12.2024 г., 09.12.2024 г., 10.12.2024 г., 11.12.2024 г., 12.12.2024 г. и 13.12.2024 г., д-р Г. И. е отсъствала, поради което д-р М. Б. я е замествала през посочения период. Твърди се, че при заместване д-р И. е следвало да уведоми д-р М. Б., както и да й 1 предостави достъп до кабинета и компютъра си, за да бъдат надлежно проведени прегледите на пациенти, което не било сторено. Сочи, че ответникът е отказал да заплати дължимото възнаграждение. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – Д-Р Г. И.“ ЕООД, ЕИК ********, е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. К. К., с който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана по размер. Поддържа, че д-р Б. е отказала да поеме и изпълни договорните си задължения за дните от 04.12.2024 г. до 16.12.2024 г., като за дните от 07.12.2024 г. до 13.12.2024 г. същата е изпълнявала задълженията си непрофесионално, недобросъвестно и с явно нежелание, във връзка което били подадени сигнали от пациентите. Твърди, че д-р Б. е дала безусловното си съгласие да замества д-р Ц., като последната не е имала задължение да я уведомява за отсъствието си, нито да й плаща за дежурството. Поддържа, че за периода на отсъствието си д-р Ц. е ползвала отпуск по болест, за да се грижи за съпруга си, който е бил в критично състояние. Липсата на съдействие от страна на д-р Б. е довело до изключително неудобство и притеснение у д-р Ц.. Поддържа, че поведението на д-р Б. било неколегиално, доколкото последната се е изказвала пред колеги и пациенти на висок тон, че д-р Ц. й дължи пари, с което е накърнила престижа и доброто име на д-р Ц. като професионалист с дългогодишна практика и множество пациенти.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – Д-Р Г. И.“ ЕООД, ЕИК ********, подава насрещен иск по чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД срещу „Д-Р М. Б. – ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от некачествено изпълнение на договорните задължения на ищеца, касаещи периода на заместване от 04.12.2024 г. до 13.12.2024 г. вкл., както в периода от 14.12.2024 г. до настоящия момент, доколкото д-р Б. чрез разпространието на неверни твърдения, неприкрито уронва престижа и доброто име на д-р Ц. пред колеги и пациенти в лечебното заведение. Моли за отхвърляне на иска и уважаване на насрещната искова молба. Претендира разноски.

Моли за допускане на четирима свидетели за установяване на обстоятелствата около добросъвестното изпълнение на задълженията си по заместване на д-р Б., в какъв обем в периода от 04.12.2024 г. до 13.12.2024 г., за установяване наличието на достъп до кабинета на д-р Ц. през процесния период и дали д-р Б. е била уведомена предварително за отсъствието над-р Ц., както и дали с думи и действия пред други колеги в същото лечебно заведение, вкл. и пред пациенти, д-р Б. е уронила престижа и доброто име на практиката на д-р Ц.. Прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещната искова молба Д-Р М. Б. – ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ ЕООД, ЕИК

*******, депозира отговор на НИМ, чрез адв. Р. Д., с който оспорва иска като неоснователен.

Поддържа, че заместването на страните една от друга се е случвало след уведомяване за отсъствието й. Оспорва твърденията, изложени в НИМ, че е отказала да преглежда пациенти на д-р Ц.. В случ. се твърди, че д-р Б. не е имала достъп до софтуерната програма, като кабинетът е бил заключен. Оспорва се д-р Цанова да е претърпяла описаните неимуществени вреди, като счита претенцията за неконкретизирана. Моли за присъждане на разноски.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея иск и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Страните по делото не спорят, че отношенията между тях във връзка със з.вените 2 насрещни претенции се регламентират от подписан Договор № 226813/20.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен с НЗОК по НРД МД 2023-2025 г. - № 226813/20.10.2023 г., съгласно който при отсъствие на д-р М. Б., респ. – д-р Г. И., другата е задължена да замести отсъстващата, за времето на отсъствието от работното място.

С оглед изложените от ищеца твърдения в исковата молба, че ответника й дължи за заместването в периода от 04.12.2024 г. до 13.12.2024 г. сумата от 800 лв. и съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 258 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е за ищцата, която следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на сключен с ответника договор, своята изправност съобразно уговореното в него и приемане на работата от възложителя без възражения, съответно възникването на задължение на ответника да заплати процесната сума.

В тежест на ответника бе възложено да докаже евентуално плащане или обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащане.

По делото е прието като доказателство писмо изх. № 22-6813-1/1 от 15.07.2025 г. от СЗОК до ищцата д-р М. Б., към което е приложена Декларация от последната от 20.09.2023 г., подписана и подпечатана от същата, за съгласие в случай на отсъствие на д-р Г. И., изпълняваща първична извънболнична медицинска помощ по Договор с НЗОН/СЗОК, представляваща лечебно заведение „ИППМП-д-р Г. И.“ ЕООД, код на практика 2219111036, която декларация била подадена във вр. с чл.146, ал.1 от НРД за МД 2023/2025 г. Със същото писмо, на д-р Б. е изпратено още уведомително писмо до Директора на СЗОК, от д-р Г. И. за отсъствието й в периода от 06.12.2024 г. до 13.13.2024 г., с посочен нейн заместник за периода д-р М. Б., официален такъв по договора с НЗОК. В уведомителното писмо до СЗОК, д-р И. е посочила също, че прегледите на нейните пациенти ще се извършват в кабинета на д-р Б..

Установява се от приетото като доказателство Допълнително споразумение към Договор № 226813/20.10.2023 г., че по искане на д-р Б., изразено в уведомително писмо с вх.

№ 22-3813-8/05.12.2024 г., на основание декларация за съгласие за заместване от 04.12.2024 г., договорът, считано от 05.12.2024 г., е претърпял изменение в чл.18, ал.1 като занапред при отсъствие на д-р Б. същата следвало да бъде замествана от д-р Елена Огнянова Христова, с УИН 2300003462.

Във връзка с предприетата от д-р Б. промяна на нейния заместник при отсъствие и доколкото занапред същата е нямало как да бъде замествана от досегашния си заместник д-р И., същата с писмена покана е поискала последната да й заплати за периода от 05.12.2024 г. до 13.12.2024 г., за 8 дни, сумата от 800 лв., т.е. по 100 лв./ден. В поканата се твърди, че когато страните нямат възможност да върнат дните на заместване, следва да заплатят същите, какъвто случай е имало преди години между тях.

В уточняваща молба, ищцата е з.вила, че насрещните права и задължения във връзка със заместването в случай на отсъствие, са устно договорени, като се постигнали съгласие да се дължи по 100 лв. на поето дежурство, което се плащало в брой.

Приети са по делото два договора за оказване на първична извънболнична медицинска помощ с №№ 221364/20.10.2023 г. и № 226813/20.10.2023 г., от които се установява декларираното от страните взаимно съгласие за заместване при отсъствие на другия от тях.

По делото е прието уведомително писмо вх. № 98-01-1175/03.12.2024 г. до Директора на СЗОК от д-р Г. И., в което същата уведомява, че в периода от 04.12. до 05.12.2024 г. вкл. ще отсъства и ще бъде замествана от д-р М. Б., която е официален нейн заместник по Договор с НЗОК.

По делото е разпитана като свидетел д-р Р. В.-М. /колега на страните/, която твърди, че е в прекрасни отношения и с двете лекарки Б. и Ц., случвало се и двете да я заместват при 3 необходимост, което е инцидентно, а не по силата на договора със НЗОК, тъй като нито една от двете не е нейн официален заместник по договора с Касата. При заместване сп. показанията на св. М., отсъстващия уведомява Касата. При инцидентни отсъствия няма задължение да се уведомява касата, но когато се съгласяват да се заместват, заместника следвало да бъде в кабинета на замествания и да преглежда с неговата мед. сестра, такава била утвърдената /неписана/практика.

Разпитана като свидетел е и Й. Б. която е мед. сестра към практиката на ищеца, д-р Б.. В показанията си тази свидетелка сочи, че при заместване на вратата пише лекаря който отсъства и кой лекар го замества, така се уведомяват пациентите. На следващо място твърди, че на въпросните дати, на 04.12.2024 г. в техния кабинет /който е на първи етаж/ са дошли родители с дете, които са уведомили д-р Б., че са пациенти на д-р Ц., но тя отсъства и д-р Б. трябва да я замества. Уточнява още, че графика на двете лекарки се разминавал през този ден, тъй като д-р Ц. работела само втора смяна, а д-р Б. редувала четни и нечетни дати, като на 04.12.2024 г., което е четна дата, д-р Б. била първа смяна, а на 05.12.2024 г. /нечетна/ била съответно втора смяна. За първия ден /04.12.2024 г./ св. Б. твърди, че в кабинета на д-р Ц. е нямало технически сътрудник, което затруднявало издаването на болнични, електронни медицински бележки, изписване на рецепти. Въпреки това пациентите били прегледани.

Свидетелката Б. се качила до третия етаж, където бил кабинета на д-р Ц. и лично се уверила, че на вратата има бележка, в която пишело, че д-р Ц. отсъства и ще бъде замествана от д-р Б.. На 05.12.2024 г. кабинета на д-р Ц. отново бил затворен, получили обаждане от касата д-р Б. да започне да преглежда пациенти на д-р Ц., което станала чак към 16,30 – 17,00 ч., когато се появила М. /техн. сътрудник на д-р Ц./ и осигурила достъп до кабинета и компютъра на последната. Прегледите продължили да се извършват от д-р Б. на първия етаж, в нейния кабинет, но М. започнала да работа на програмата и да въвежда в програмата, издадените от д-р Б. направления, изследвания, болнични и т.н.