Решение № 15922 от 23.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15922 гр. С., 23.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231110169895 по описа за 2023 година

„М.Ф.”ЕООД е предявило срещу К. Ц. К. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.347 от ТЗ, чл.236, ал.2 от ЗЗД за сумата от 2434.46 лева, представляващи извършени разходи от ищеца за периода от 09.02.2017 до 21.01.2022 за заплащане на застрахователни премии по застраховка „Гражданска отговорност” /Каско: и местен данък Превозно средство за автомобил марка „Ф.”, модел „Т.К. Л”, с ДК№СА****КХ, ползван от ответницата след прекратяване на Договор за отдаване на автомобили при условия на финансов обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 20.09.2007, Поръчка №1/20.09.2007 и Тристранно споразумение от 16.05.2011 към договор за отдаване на автомибил при условия на финансово обвързан лизинг от 20.09.2011 към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът поддържа, че на 20.09.2007 между „М.Ф.”ЕООД и „Т.”ООД е бил сключен договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост и поръчка 01/20.09.2007.Твърди, че договорът влиза в сила от подписването му, а срокът на лизинга започва да тече от датата на подписване на приемо-предавателния 1 протокол за предаване на автомобила.Твърди, че предмет на договора е било отдаването в условията на финансово обвързан лизинг на л.а. Ф.”, модел „Т.К.”Л, с ДК №СА****КХ.Твърди, че предметът на договора е бил определен в отделна Поръчка №1 от 20.09.2007, като в поръчката се съдържат условията срещу които е отпуснат финансовия лизинг, а именно:първоначална вноска в размер на 829.90 евро, и на 35 месечни вноски по 415.41 евро, дължими до 5-то число на текущия месец. Твърди, че ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като е предало на лизингополучателя процесния автомобил с приемо-предавателен протокол от 5.10.2007. Поддържа, че при сключване на договора страните са постигнали съгласие на лизингополучателя да бъде предоставена възможност да придобие собствеността върху процесния автомобил.Твърди, че след заплащане на всички суми лизингополучателят има право да подаде писмено искане до лизингодателя за придобиване на собствеността върху процесния автомобил.Твърди, че с тристранно споразумение от 16.05.2011 към Договор за отдаване на автомобили при условия на финансово обвързан лизинг от 20.09.2007, Поръчка №1/20.09.2007, Т.Г.”ЕООД с правоприемник „Б.Г.Б.”АД е бил заместен в лизинговото правоотношение от К.

Ц. К. като лизингополучател. С оглед на което считано от 16.05.2011 К. Ц. К. се явява лизингополучател по процесния договор.Тя се е задължила да заплати 12 месечни лизингови вноски за периода от м.05.2011 до м.04.2012 остатъчно стойност, както и да покрие отстаналите разходи по използването и стопанисването на автомобила, включително задълженията за застраховка и местен данък Превозно средство.Твърди, че в срока лизингополучателят не е изпратил изрично писмено уведомление, с което да изяви желанието си за придобиване на собствеността на автомобила.С оглед на това, че не е постъпило искане за придобиване на собствеността ищецът е счел договорът за прекратен по вина на лизингополучателя с изтичане на срока на погасителния план м. 04.2012.Твърди, че доколкото не е направено изявление за придобиване на собствеността на автомобила, то за ответницата се е породило задължението да върне автомобила на лизингодателя.Твърди, че ответницата е продължила да ползва автотомобила без да заплаща възнаграждение за това.Твърди, че в случая е приложимо правилото на чл.236, ал.2 от ЗЗД, към което препраща нормата на чл.347, ал.2 от ТЗ, съгласно която ако наемателят продължи да ползва въпреки противопоставянето на

2 наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от договора.Ищецът твърди, че договорът е прекратен чрез разваляне и развалянето е направено с писмо от 19.08.2014 и същият се счита за развален, считано от 14.09.2014г.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата К. Ц. К. оспорва предявения иск.Прави възражение, че не е настъпил падежът за заплащане на всички застрахователни премии, доколкото не е постъпило десет дни преди това уведомление от ищеца.Прави възражение за давност.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 20.09.2007, сключен между „М.Ф.”ЕООД и „Т.”ООД.

По делото е представена поръчка №1/20.09.2007 , сключена между „М.Ф.”ЕООД и Т. ООД.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 20.09.2007г.

По делото са представени застрахователни полици „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По делото е представено тристранно споразумение от 16.05.2011, сключено между „М.Ф.”ЕООД, „Б.Г.Б.”АД и К. Ц. К..

По делото е представено уведомление за забава от 18.05.2012 от М.Ф. до Каня К..

По делото е представено писмо от 19.08.2014 от М.Ф. до К. К., че в случай , че не заплати дължимите суми ще счита договорът за развален от 14.09.2014г.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 20.09.2007, „М.Ф.”ЕООД се е задължил в качеството на лизингодател да предостави на „Т.”ООД в качеството на лизингополучател автомобили съгласно условия по договора..

С поръчка №1/20.09.2007, „М.Ф.”ЕООД се е задължил да предостави 3 на Т. ООД автомобил Ф., модел Connect модификация Комби LWB Comfort при условията на финансово обвъръзан лизиниг с опция за прехвърляне на правото на собственост.

Видно от приемо-предавателен протокол от 20.09.2007 „М.Ф.”ЕООД е изпълнило задължението си за предаване на лизинговата вещ на лизингополучателя.

По силата на тристранно споразумение от 16.05.2011, сключено между „М.Ф.”ЕООД, „Б.Г.Б.”АД и К. Ц. К. лизингополучателят Б.Г.Б. АД /правоприемник на Т.Г.”ЕООД/ със съгласието на лизингодателя е прехвърлил на правоприемника К. Ц. К. правата и задълженията си, произтичащи от договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 20.09.2007 и Поръчка №1/20.09.2007.

С оглед на което съдът приема, че ищецът и ответницата са били в облигационни отношения по силата на договор за финансов лизинг, считано от 16.05.2011г.

В тежест на ищеца е да докаже, че договорът за финансов лизинг е прекратен доколкото претендира сумите на извъндоговорно основание.

Съгласно чл.6 от договора договорът е безсрочен. С оглед на което съдът приема, че същият не е прекратен с изтичане на срока.

Ищецът твърди, че договорът за лизинг е развален, като развалянето е направено едностранно от него с писмо от 19.08.2014.

Изявлението за разваляне на договора е известие, което се нуждае от получаване , за да породи своите правни последици.В случая е приложимо развалянето по чл.87 от ЗЗД доколкото субсидиарно към ТЗ е приложим и ЗЗД.При развалянето по чл.87 от ЗЗД следва да се предостави срок за изпълнение след изтичане на който договорът ще се счита за развален.В случая с писмото е даден срок до 12.09.2014 за изпълнение на задълженията по договора в противен случай договорът ще се счита за развален от 14.09.2014. Видно от известието за доставяне пратката е получена от ответницата на 28.08.2014.Ответницата не оспорва подписа си в известието за доставяне.С оглед на което съдът приема, че подписът изхожда от нея.Не е спорно по делото, че в указания срок сумите не са заплатени поради което договорът се счита за развален, считано от 14.09.2014.

4

Общото правило е, че развалянето има обратно действие, но при договора за лизинг, с оглед на характеристиките му няма обратно действиечл.88, ал.1, изр.1 от ЗЗД. С оглед на което съдът приема, че развалянето има действие занапред, т.е. считано от 14.09.2014г..

С оглед на излежоното съдът приема, че договорът е бил развален считано от 14.09.2014г.

Не е спорно по делото, че ответницата е продължила да ползва автомобила въпреки противопоставянето на наемодателя.

С оглед на което в съответствие с чл.236, ал.2 от ЗЗД, приложим по аналогия във вр. с чл.347 от ТЗ ответницата дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения , произтичащи от прекратения договор.

Съгласно чл.14 от договора преди предаване на автомобила , предмет на всяка отделна поръчка за доставка, лизингодателят задължително го застрахова в своя полза и за сметка на лизингополучателя, който заплаща застрахователната премия на застрахователя.Съгласно чл.16 от договора лизингодателят подновява застраховката в своя полза и за сметка на лизингополучателя, който следва да заплати дължимата застрахователна премия заедно с абонаментната такса за монтирано защитно устройство.Лизингодателят изпраща на лизингополучателя съобщение за подновяване на застраховката не по-късно от 10 дни преди изтичането й.

Видно от представените застрахователни полици за „Гражданска отговорност” процесния автомобил – Ford Torneo Connect L е застрахован от „М.Ф.”ЕООД при ЗАД „А. България”АД по застраховка „Гражданска отговорност, при следните застрахователни премии в размер от 1564.69 лева, от които 222.03 лева за периода от 9.10.2017 до 08.10.2018; сумата от 305.80 лева за периода от 9.10.2018 до 08.10.2019; сумата от 342.36 лева за периода от 09.10.2019 до 8.10.2020, сумата от 362.55 лева за периода от 9.10.2021 до 8.10.2021 и сумата от 331.95 лева за периода от 9.10.2021 до 08.10.2022.

Видно от платежно нареждане „М.Ф.”ЕООД е наредило в полза на ЗАД А. България сумата от 12 494.58 лева по дебит нота 587/586.Видно от дебит нотата в нея е включена и застрахователната премия н размер от 222.03 лева за срок от 9.10.2017 до 8.10.2018 на К. Ц. К..

Видно от платежно нареждане „М.Ф.”ЕООД е наредило в полза на ЗАД А. България сумата от 47730 лева по дебит нота

5

651,649,641,654,653..Видно от дебит нота 649 в нея е включена и застрахователната премия н размер от 305.8 лева за срок от 9.10.2018 до 8.10.2019 на К. Ц. К..

Видно от платежно нареждане „М.Ф.”ЕООД е наредило в полза на ЗАД А. България сумата от 122933.33 лева по дебит нота 691, 695, 698, 700, 706.Видно от дебит нота 700 в нея е включена и застрахователната премия н размер от 342.36 лева за срок от 9.10.2019 до 8.10.2020. на К. Ц. К..

Видно от платежно нареждане „М.Ф.”ЕООД е наредило в полза на ЗАД А. България сумата от 510463.17 лева по дебит ноти до 23.11.2020.Видно от дебит нота от 18.11.2020 в нея е включена и застрахователната премия н размер от 362.55 лева за срок от 9.10.2020 до 8.10.2021. на К. Ц. К..

С оглед на което съдът приема, че са заплатени четирите застрахователни премии 222.03 лева за периода от 9.10.2017 до 08.10.2018; сумата от 305.80 лева за периода от 9.10.2018 до 08.10.2019; сумата от 342.36 лева за периода от 09.10.2019 до 8.10.2020, сумата от 362.55 лева за периода от 9.10.2021 до 8.10.2021.По делото не са налице доказателства , че е заплатена сумата от 331.95 лева за периода от 9.10.2021 до 08.10.2022 съгласно дебит нота №602.По делото не е ангажирано като доказателство платежно нареждане за процесната сума.С оглед на което съдът намира, че плащането на последната застрахователна премия в размер от 331.95 лева за периода от 9.10.2021 до 8.10.2022 е недоказано.

Съдът приема, че са заплатени четирите застрахователни премии, както следва: 222.03 лева за периода от 9.10.2017 до 08.10.2018; сумата от 305.80 лева за периода от 9.10.2018 до 08.10.2019; сумата от 342.36 лева за периода от 09.10.2019 до 8.10.2020, сумата от 362.55 лева за периода от 9.10.2021 до 8.10.2021.