Решение № 123 от 07.08.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Русе, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Йорданов при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Мирослав Йорданов Въззивно административно наказателно дело № 20244500600319 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. във връзка с чл.378, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на обвиняемата М. Ц. П. срещу Решение № 53 / 30.01.2024 г. по АНД № 2392 / 2023 г., по описа на Районен съд - Русе. Постъпили са и две допълнения към нея. Оплакванията са следните:

Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като със съдебния си акт в производството по Глава 28 от НПК е преквалифицирал престъплението по чл.313, ал.1 от НК, в което П. е обвинена от прокурора, в такова по чл.313, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Така съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, тъй като излязъл извън рамките на фактическите положения посочени в постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Сочи се, че съдът признал 1 обвиняемата за виновна по неповдигнато обвинение, което е в колизия с стандартите за справедлив процес по чл.6 от КЗПЧОС. В тази насока се позовава на решението на ЕСПЧ по делото „П. срещу България“ във връзка с приложението на разпоредбата на чл.6, ал.3, буква „а“ от Конвенцията, която изисква обвиняемият да бъде информиран, не само относно действията, за които се твърди, че го ангажират, но също и за правната кфалификация , която cе дава пo фактите. Претендира се, че в случая в постановлението на прокурора не cе сочат факти за „частен документ“, нито такива по чл. 313, ал.3 от НК. Твърди се, че съдът е обвързан от рамките на прокурорския акт, с който се определя предмета на доказване, съгласно т.4.1 и т.4.2 от задължителното за съда Тълкувателно решение № 2 / 2002 г. на OCHK на ВКС. Сочи, че като защитник е лишен от възможността да упражни правата си по чл.99, ал.1 от НПК, тъй като не му е предоставен доетъп до материалите по делото, въпреки наличието на изрично заявление за електонен дocтъп до делото подписано с квалифициран електронен подпис (KEП) от 23.01.2024 г.

B съдебната зала, съдията-докладчик не разрешил да се направят снимки с мобилно устройство на материалите по делото, с което е поставен в невъзможноет да осъществи ефективна и пълноценна защита в производството, защото имало само един възможен работен ден (29.01.2024 г.) за запознаване, между датите 26 - 30.01.2024 г. C разглеждането и приключване на делото в рамките на три работни дни (oт насрочването до приключването), съдът не е предоставил необходимият срок за запознаване с материалите пo делото и организиране на защитата. Изтъква се, че в прокурорският акт и решението на съда не са изложени фактически обстоятелства, свързани с понятието „частен документ изпратен по електронен път“, като част от състав на прест ъпление по чл.311, ал.3 от НК (според съда се има предвид чл.313, ал.3 от НК). Такъв документ не е бил предмет на разглеждане, анализ и обсъждане в хода на проведеното съдебно следствие, както в Протокол № 218 от 26.01.2024 г., така и в Протокол № 245 от 30.01.2024 г. по делото пред първата инстанция. B уводната част на решението, съдът е следвало да посочи и името на обвиняемото лице, както и повдигнатото обвинение, съгласно чл. 310, ал.2 от НПК. B мотивите си към решението, първоинстанционният съдът не е обсъдил възраженията на защитата, а освен това представляват пoчти буквален препис нa обстоятелствената част на постановлението на прокурора. Този съд в 2 нарушение на разпоредбата на чл. 107 oт НПК е обосновал решението си върху доказателствени материали, кoитo не e събрал или проверил лично, провел е едно единствено съдебно заседание на 30.01.2024 г. и след съдебното следствие дал ход на съдебните прения, без да направи опит или вземе становище от страните в производството, относно провеждане на разпити на лицата, посочени в приложението към постановлението на прокурора и по този начин лишил обвиняемата и защитника от възможността да установят обективната истина. Фактически не било проведено никакво съдебно слествие пo правилата на Глав а 20, раздел III от НПК без да бъде у становено от районния съд, дали страните се съгласяват със събраните доказателства в хода н а досъдебното производство, така както са описани постановлението на прокурора. Сочи се, че р ешението на съда е прочетено и обявено на 30.01.2024 г. в 13.30 часа, преди да е подписано с KEП от състава на съда. Протоколът от проведеното на същата дата съдебно заседание е подписан с КЕП на 01.02.2024 г. в 10:56:51 часа от съдията и в 12:08:02 часа от секретаря.

Обявяването на съдебен акт в 13.30 ч . преди да бъде подписан с KEП , в нарушение на разпоредбата на чл.310, aл. 1 от HПK, е довело до постановяването на недействителен съдебен акт. В решението не били изложени факти обективиращи изпълнително деяние „затаяване на неистина в частен документ изпратен по електронен път“ като част от състава на престъпление пo чл. 313, ал.3 от НК. B диспозитива на решението не било посочено конкретно място, а това се налагало, тъй като гр.Русе е голям областен град и можело само да се предполага, къде точно е извършено деянието. Не били посочени с необходимата конкретика характериетиките нa „частния документ“, нитo по коя точно от петте разпоредби от норма на чл.264 от ДОПК (в редакцията на ДB бр.98/27.11.2018 г.) била нарушена, още по-малко по какъв електронен път е изпратена писмената декларация. B решението не била посочена и конкретна процесуална норма от НПК, обосноваваща осъдителния диспозитив. С оглед всичко изложено се иска решението да бъде отменено в частта му, с която обвиняемата М. Ц. П. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 313, ал.3 във вр. с ал.1 от HK и да се постанови ново, с което да бъде оправдана изцяло .

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира решението на Районен съд - Русе да бъде потвърдено.

3

Защитникът и обвиняемата, редовно призовани, не се явяват и не са посочили уважителни причини затова. След като настоящият състав в проведеното на 09.05.2024 г. съдебно заседание, обяви, че делото е изяснено от фактическа страна и ще се произнесе със съдебния си акт, на електронната поща на съда на същата дата в 17:11 часа, от защитника на обвиняемата са депозирани болничен лист, амбулаторно изследване и амбулаторен лист, от които става ясно, че поради общо заболяване на М. П. е предписано домашно лечение за периода 09 - 12.05.2024 г. В тази връзка следва да се посочи, че в производството пред въззивната инстанция е задължително участието само на прокурора, а когато се разглеждат дела с обвинение за тежко престъпление и на подсъдимия, освен в случаите на чл.269, ал.3 от НПК. Неявяването на останалите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото, съгласно чл.329, ал.3 от НПК. В конкретния казус, тъй като обвиняемата и защитника не с а посочили причините за неявяването си , са били налице законовите предпоставки за провеждане на съдебното заседание в тяхно отсъствие. Последващото представяне на медицинските документи, но без надлежно Медицинско удостоверение по чл. 18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, не могат да доведат до извод, че неявяването на обвиняемата е било по уважителни причини. Съгласно тази разпоредба, при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи такова удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.

Окръжен съд - Русе, втори наказателен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.

314 във връзка с чл.378, ал.5 от НПК, намери за установено следното:

С Решение № 53 / 30.01.2024 г. по АНД № 2392 / 2023г., Районен съд Русе признал обвиняемата М. Ц. П. за виновна в това, че на 16.09.2021 г., в гр.Русе, потвърдила неистина в частен документ - писмена декларация при прехвърляне на собственост върху недвижим имот от 16.09.2021 г., в която по 4 силата на закон - чл.264 от ДОПК, е специално задължена да удостовери истината, и употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, а именно - че представляваното от нея търговско дружество „Мира Консулт Офис 2“ ЕООД с ЕИК 201934327 гр.Плевен, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, поради което и на основание чл.313, ал.3 вр. ал.1 от НК и чл.78 а от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. Признал обвиняемата за невинна, в това да е подала горната декларация пред орган на власт, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК я оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.313 , ал.1 от НК. Наред с това я осъдил да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР Русе сумата от 166.24 лева за направени на досъдебното производство разноски.

За да постанови решението си, районният съд провел съдебното следствие по реда на Глава 28 от НПК и се позовал на доказателствата от досъдебното производство, събрани чрез показанията на свидетелите М.С., А.А., С.Ч.-А., справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, заключение на съдебно-почеркова експертиза, копия от документи от ТД НАП Велико Търново, офис Плевен, копия от декларации, вкл. декларация по чл.264 от ДОПК, нотариални актове, документи от Търговски регистър и кадастър.

Въз основа на изброената доказателствена съвкупност първостепенният съд приел за установена следната фактическа обстановка:

В периода 23.02.2012 г. - 29.04.2021 г. обвиняемата М. Ц. П. била едноличен собственик на капитала на „Мира Консулт - Офис 2“ ЕООДгр.Плевен, ЕИК 201934327, с адрес на управление в гр.Плевен, площад „Свобода“ № 7. След това, като такъв бил вписан Й.И.Т. от гр.Плевен. От учредяване на дружеството същата била и негов управител, а след като Т. придобил капитала му, го управлявала заедно с него. Заради формирани публични задължения в общ размер на 62 113.90 лева и тяхното непогасяване, на 27.04.2021 г. в ТД НАП – Велико Търново, офис Плевен, със съобщение за доброволно изпълнение, било образувано ИД № 210966109 / 2021 г., водено от св. А.А., в качеството му на публичен изпълнител. В хода на изпълнителното 5 производство били изготвени съобщения за доброволно изпълнение, разпореждания за присъединяване и други, които били изпратени на декларирания от дружеството електронен адрес за кореспонденция „*****@abv.bg“. Това било удостоверявано с отметка за извършено връчване по електронен път на IP- адрес 85.***.137.56 - част от които на 16.08.2021 г. и на 09.09.2021 г. По този начин, според контролираният съд, подс. М. П. била уведомена лично за публично правните задължения на дружеството и за хода на изпълнителното производство.

С Протокол-решение от 01.09.2021 г., с нотариална заверка на подписите от 08.09.2021 г., извършена от нотариус М.Д., с рег.№ 184 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - София, Й.И.Т., в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Мира Консулт - Офис 2“ ЕООД, взел решение дружеството да продаде недвижим имот - ОФИС № 23, на пети етаж в жилищно-обществена сграда на адрес гр.Русе, ул.„Олимпи Панов“ № 19, вх.2, ет.4, на цена, условия и купувач по преценка на управителя М. П., като същата да представлява дружеството при оформяне на документите за покупко-продажбата на имота.