Определение № 588 от 20.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 588 гр. Ловеч, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20234300200481 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от Е. Г. М., в която излага, че от 2018 г. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на осем години. Към настоящия момент е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Настоящата му молба е втора по ред като предишната молба за условно предсрочно освобождаване е отхвърлена с акт на ОС – Ловеч, влязъл в сила на 02.06.2023 г., следователно счита, че са налице всички предпоставки за допустимост на настоящата молба. Сочи, че е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си и са минали повече от 6 месеца от предходното му явяване за условно предсрочно освобождаване, с което е изпълнено и условието на чл. 441 НПК. Счита, че е налице и втората предпоставка за прилагане на института на условно предсрочно освобождаване съгласно чл.

70, ал. 1 от НК, а именно с цялостното си поведение по време на изтърпяването на наказанието си е дал доказателства за своето поправяне.

Счита, че като личност е социално и емоционално зрял, комуникативен и с добър самоконтрол, добронамерен е към служителите и другите лишени от свобода. Няма дискриминационни нагласи, липсват криминални нагласи и дефицитни зони и е с добра личностова прогноза. Счита, че се е ресоциализирал и е подготвен за възможността да живее живота си сред свободните хора и да спазва законите и правилата на Република България и на обществото. Сочи, че е осъзнал вината си, осмислил е порочността на 1 деянието си, неговата тежест и последици. Твърди, че никога не би допуснал да се повтори това, което е извършил и е причинил на пострадалия, на себе си и на своите близки. Няма на света толкова силни думи, с които да изкаже съжалението си към пострадалия, но се е зарекъл да помага на пострадалия с каквото може, макар и чрез други хора. Счита, че е заслужавал да му бъде наложено това наказание, за това не е обжалвал постановената присъда.

Изтъква, че престоят в затвора го е променил завинаги, начина му на мислене и ценностите му. Осъзнал е последствията от това, което е извършил и за в бъдещия си живот е коригирал всичко негативно в себе си. Посочва, че има голямо семейство, което винаги го е подкрепяло – брат му, сестрите му и майка му очакват с нетърпение неговото освобождаване, за да може отново да бъдат едно сплотено, здраво и цяло семейство. Има дом, осигурена работа при работодател, който очаква неговото освобождаване. Сочи доказателствени искания, които да бъдат представени на съда от Затвора – Ловеч с копие за него. Прилага характеристика от Г.Н.И., Уверение Технически университет – *** и копие на акт за раждане.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч – ст. юриск. Г.Г. счита, че не следва да бъде уважена подадената молба по изложените доводи в становището представено от Началника на Затвора – Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – зам. окр. прокурор Д. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което предлага молбата на осъдения Е. М. да бъде оставена без уважение.

Лишеният от свобода Е. Г. М. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно. Изразява несъгласие с отразеното в представените от началника на затвора документи относно това, че се твърди, че няма сериозно отношение към присъдата, което счита, че не е така. Сочи, че ако се прочете характеристиката, издадена от майка му, може да се види как не е искал да обжалва присъдата, която счита за правилна и справедлива. Като заявява, че ако е бил съдия е щял да даде и повече. Затова смята, че това е една лъжа, защото винаги е смятал, че присъдата му е правилно издадена. Сочи, че ако се погледне в л. 1 от доказателствените искания за индивидуална работа, може да се види как за пет години колко пъти се е срещал с отрядния ИСДВР за провеждане на срещи и то са били давани само документи, но не е обсъждано неговото поведение. Заявява, че ако се погледне препланирането на присъдата е фалшив план на присъда, тъй като е написан на дата 02.02.23 г. точно в този ден заявява, че е пристигнал от Затвора - Стара Загора. Твърди, че той е преподписал препланирането на присъдата на 22.06.2023 г., но то е направено след подаване на негова жалба, затова, че не са провеждали препланиране на 2 плана на присъдата. Твръди, че с го накарали да преподпише този план и той го е подписа, за да може да излезе на работа. Също така възразява, че в становището се твърди, че близките му били проблемни хора. Заявява, че смее да твърди, че това не е така и че всички близки, с изключение на него, няма каквито и да било криминални прояви. Заявява че майка му е криминален психолог и в момента завършва висше образование със специалност социален работник. За брат си сочи, че е завършил средно образование, като ветеринарен техник, след което висшето му образование е завършено в Англия, със специалност психология. Също така по-малката му сестра е завършила в Свищов компютърно инженерство и тя няма каквито и да било криминални прояви. Сочи, че най-малката му сестра е театрална актриса, учи актьорско майсторство и получава стипендия от НАТФИЗ, също некриминално проявена. С оглед на което моли това твърдение да не бъде приемано. Направено е психологическо заключение, което според него не знае по какъв начин, тъй като не се е срещал с психолог. Заявява, че винаги когато е имал проблеми е заявявал на социалния работник и никога не му е било обръщано внимание и с помощта на неговото семейство е успявал да излезе от ситуации, за което е следвало да му помогне ИСДВР. Не приема и посоченото, че има опасения за негови отклонения от местоработата, задава въпрос, защо след като има опасения за негово отклонение, са му предоставяли работа като строител, който може да ходи където си поиска из целия затвор. Заявява, че ако е искал да се укрие, нямало да е тук пред съда или изобщо в затвора, защото още при самото престъпление е можел да напусне страната, но не го е направил. Обадил се е в полицията, за да окаже първа помощ на пострадалия и да си понесе отговорността, въпреки че до този момент е нямал каквито и да било криминални прояви, дори глоба, което според него показва, че само по себе си е съжалил още на момента. Заявява, че няма да допусне хора от затворническата администрация да го клеветят по този начин, защото смята, че е виновен и трябва да излежи това, което е необходимо. Също така се твърди, че на няколко пъти му е било предлагано да участва в програма умения за мислене, но е бил отказал. Видно от направените от него доказателствени искания се оказва, че не е подавал никога декларация или заявление за отказ и за което затворът не е предоставил доказателства и е лъснала изфабрикуваната лъжа. Също така се твърди, че са провеждани индивидуални разговори с него, което заявява, че не е било никога, освен ако се брои това, че е давал и получавал писма и документи и ако това е индивидуална работа в затвора – да, приема, че са работили с него. Също така изразява несъгласие с посоченото, че с натрупания опит в затвора му позволявало бързо да се адаптира в обстановката, преценявайки и нагаждайки се към изискванията на затвора, за да осигури безпроблемното изтърпяване на наложеното му наказание. Задава 3 въпрос, ако някой на негово място към коя група хора би се приобщил, тези, които създават проблеми или към тези, които спазват изискванията.

В дадената му от съда последна дума заявява, че желае от съда да бъде УПО, защото смята, че е осъзнал грешката и тежестта на извършеното от него и знае, че това никога няма да се повтори и допусне грешка. Заявява, че моли да му бъде опростена грешката, която е допуснал, защото смятам, че всеки един човек заслужава втори шанс. Позовава се на това, че от извършването са изминали години и просто разумът му сега е на съвсем друго ниво и знае че това нещо никога повече няма да се случи и желае да продължи живота си занапред, тъй като е млад човек. Има желания, мечти, които следва да гони, но това е невъзможно в затвора. А също е не може да помага на семейството си, затова смята, че молбата му следва да бъде уважена.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

В момента осъденият изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с Присъда № 48 от 19.07.2019 г. по НОХД № 73/2019 г. на ОС – ***, в размер на 8 /осем/ години, от което наказание към днешна дата е изтърпял фактически 5 години и 2 дни, от работа 6 месеца и 29 дни, или ВСИЧКО 5 години, 7 месеца и 1 ден и има ОСТАТЪК от 2 години, 4 месеца и 29 дни.

От приложеното становище на ВПД Началник на Затвора-Ловеч е видно, че лишеният от свобода Е. М. е постъпил в затвора на 14.05.2019 година. Рискът от рецидив при постъпването е в горната граница на средния диапазон от 76 точки. Основните дефицитни зони са настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, образование и обучение, управление на финансите, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици, емоционални проблеми, междуличностни проблеми, слабост на възбудно-задръжните процеси, умения за мислене, не умее да предвижда последствията от действията си. Анализът на риска от сериозни вреди е сериозни вреди е непосредствен, насочен към обществото преценен във високите нива, ескалира в неблагоприятно референтно обкръжение, след злоупотреба с ПАВ. По време на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, на М. са изготвени няколко преоценки, като при последната е отчетен среден риск – 68 точки.

Първоначално отчетените дефицитарни зони остават същите. Само зоната образование и обучение вече не е в риск, тъй като е изявил желание за включване в образователен процес. Оценката на риска от вреди при 4 извършените преоценки не търпи съществени промени - остава висок, насочен към обществото, по отношение на лишените от свобода - среден.

Отчетените опасения във връзка с въпроси на контрола и във връзка с нарушение на задълженията са се потвърдили и са налични допуснати дисциплинарни наказания до момента. Първоначалните опасения във връзка с бягство/отклонение към момента не са актуални.

М. е постъпил в 3-та затворническа група на 28.09.2023г. От както е в групата не е участвал в специализирана корекционна програма. По време на целия престой в затвора няколко пъти му е предлагано участие в специализирана корекционна програма, но той е отказвал, заявявал е че няма желание и нужда да се включва в такъв вид дейност. Месец Април, докато е бил преведен в затворническото общежитие от закрит тип „Атлант" е изявил желание за включване в програма „Умения за мислене".

По молба на Е. Г. М. на 31.10.2019 г. същият е преведен от ЗО „Атлант" и устроен на работа в корпуса на затвора гр. Ловеч като кухненски работник. Прекъсва работа по негово желание и се връща в ЗО „Атлант" отново на 20.12.2019 година. За целия период на изтърпяното наказание в затворническото общежитие е устройван многократно (над 5 пъти) на работа към фирма „Еврокварт", като основателна причина за спиране от работа е имал само два пъти, заради продължаване на образованието си. В другите посочени случаи е прекъсвал трудовите си ангажименти или по негово желание, или поради несправяне с трудовите му задължения от страна на работодателя /фирма „Еврокварт"/. Устройван е на работа и в затворническата кухня на ЗО „Атлант", където отново сам се отказва.

По време на престоят си в МЛС са регистрирани нарушения от негова страна поради, което е наказван три пъти. Част от извършените му нарушения в известна степен кореспондира с вида на престъплението. До момента не е дал основание да бъде награден.

Мотивираното предложение на началника на затвора е да не бъде уважавана молбата на М., тъй като от него не се наблюдава сериозна позитивна промяна в ценностната ориентация, мотивите и нагласите за законосъобразен начин на живот.