Решение № 464 от 28.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Бургас, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120200834 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "А.Т.П." ООД, ЕИК: *********, срещу Наказателно постановление № ******-F******/********г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ към Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП, постановено при допуснато нарушение на процесуалния и материалния закон и в противоречие с основни принципи на административнонаказателното производство. Поддържа се, че в наказателното постановление е направен извод за „необоснованост“ без да е установена липса на обективни икономически фактори, което означава, че заключението предхожда доказването. С тези доводи претендира отмяна на обжалваното НП. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, в съдебно заседание не се явява представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. Дамянова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на акта, като излага съображения в тази насока. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. служители на НАП, в това число и свидетелят Д. Ж., извършили проверка на обект – D.P., находящ се в гр. Бургас, ул.

***************, стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката била изискана информация за продажните цени на предлаганите услуги, като за целта на жалбоподателя били изпратени на посочен от него имейл таблици и искания за предоставяне на информация относно размера на цените на посочени в приложен списък услуги. Тази информация била предоставена от жалбоподателя за датите ******** г., ******** г. и ******** г. От получените в табличен вид данни било установено повишение в цената на „пица пиле с моцарела Т25“ на ******** г. спрямо ******** г. Констатирало се увеличение от 13,99 лева/7,15 евро на 18,75 лева/9,59 евро, което увеличение контролният орган приел за необосновано и в нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. На ******** г. свидетелят Ж. съставил срещу жалбоподателя АУАН за установеното нарушение. На основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН постъпило възражение от жалбоподателя, с което посочва, че в края на месец ю. **** г. за всички пицарии D. на територията на България е взето управленско решение за понижаване на продажните цени на голяма част от асортимента, включително „пица пиле с моцарела“, като през я. **** г. жалбоподателят взима решение да извърши корекция на цената. Причините за това са увеличение на цените на основни продукти, направени допълнителни инвестиции, необходимостта от икономическа устойчивост на дейността и липсата на ръст на приходите след приложената политика на понижаване на цените през предходната година.

Впоследствие на ******** г. било издадено и обжалваното в производството НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Показанията на свидетеля Ж. са последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира. Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от 2 компетентен орган и оправомощено лице (Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026 г. и Заповед № 445/16.06.2023г. на изпълнителния директор на НАП), в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

В случая се касае за извършено нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, съгласно която разпоредба в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Органът по приходите следва да установи факта на увеличението на цената и несъответствието с изискванията на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, а търговецът е този, който трябва да докаже, че увеличението е икономически обосновано чрез конкретни доказателства за реално повишени разходи, имащи пряко отношение към цената на стоката или услугата.

От обективна страна, с оглед събраните по делото доказателства (показанията на свидетеля Ж. и писмени доказателства – приложение № 1 на стр. 24-37 от делото) се установява като безспорно, че продажната цена на предлагания от жалбоподателя продукт, а именно „пица пиле с моцарела“ е била увеличена в периода на двойно обозначаване на цените в левове и евро (от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ) с 34,02 %, като от 13,99 лева/7,15 евро се е повишила на 18,75 лева/9,59 евро.

На следващо място съдът споделя извода на АНО, че от представените от жалбоподателя доказателства не се установяват обективни икономически фактори, които да обосновават увеличението на цената на ******** г.

Представени са писмени доказателства – 2 броя фактури, от които не се установява повишение в цената на използваната моцарела за пица.

Обстоятелството, че куриерите са отказвали да използват велосипеди през зимния сезон, както и наемането на паркомясто със служебен абонамент, касаят вътрешната организация на търговската дейност и представляват обичайни оперативни разходи на търговеца. Не са представени доказателства тези разходи да са довели до реално и необходимо увеличение на себестойността на конкретния продукт в посочения размер. Поради това съдът приема, че повишението на цената не е надлежно обосновано. При така установеното съдът приема, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установяват наличие на обективни икономически причини, които да обосновават увеличение на цената на предоставяния продукт „пица пиле с моцарела“, поради което е осъществил състав на нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ.

За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ за нарушителите юридически лица се предвижда наказание „имуществена 3 санкция“ в размер от 5000 лева до 100 000 лева. Санкционната норма правилно е била приложена от наказващия орган и на жалбоподателя е била наложена „имуществена санкция“ към предвидения минимум 2600 евро, равняващи се на 5085,16 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

По изложените съображения наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата, в полза на АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв, превалутирани по курс 1,95583 евро - 76,69 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

******F******/******** г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ към Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ на "А.Т.П." ООД, ЕИК: *********, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро.

ОСЪЖДА "А.Т.П." ООД, ЕИК: *********, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 76,69 евро, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4

5