Решение № 428 от 14.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Перник, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500518 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 484 от 08.05.2023 г. по гр.д. № 176/2023 г. на Пернишки районен съд е признато за установено, че Р. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277958, със седалище/адрес на управление: гр. С., район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, сумата от 2092.40 лева, представляваща цена на преизчислено количество електрическа енергия, начислена въз основа на констативен протокол № *** от ***, по фактура № *** от ***, за имот с клиентски № ***, находящ се на адрес:

***, за периода от 24.06.2022 г. до *** Със същото решение в тежест на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е обжалвало решението като счита същото за неправилно и незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Възразява, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ изисква наличието на нерегламентирани външни или вътрешни манипулации върху СТИ, като допълва, че никъде в разпоредбата не се поставя изискване за установена намеса, а единствено за доказано измерване с грешка или пълно неизмерване. Сочи, че в настоящия случай, видно от доказателствата по делото е, че 1 електромерът е технически неизправен и консумираната електроенергия не се измерва, което е потвърдено и от приетата по делото СТЕ. В подкрепа на изложените съображения се цитира богата съдебна практика на ВКС и редица решения от практиката на окръжните съдилища, постановени по сходни казуси. Въз основа на изложеното, се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира се заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от Р. Г. Й..

Пернишкият окръжен съд, доказателства, намира следното: като прецени събраните по делото

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Във въззивната жалба не са релевирани оплаквания за извършени от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила в доказателствения процес (разпределение на доказателствена тежест, указване за кои относими твърдени факти страната не сочи доказателства, събиране на доказателствата), за фактическа непълнота или за необоснованост на решението.

Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство, но съдът, предвид служебното си задължение по чл. 162 ГПК да определи размера на основателната част от една претенция, е възложил изготвянето на съдебно-техническа експертиза.

С оглед на това, въззивният съд е обвързан от направените от първата инстанция фактически изводи, които следва да допълни с констатациите на настоящата инстанция, базирани на събраните пред нея доказателства.

При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответното дружество "„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България) е лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 от ЗЕ и § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ за цялата територия на град Перник.

От своя страна, въззиваемата Р. Г. Й. е собственик на присъединен към 2 електроразпределителната мрежа имот с адрес: ***, предвид което същата се явява клиент по смисъла на § 1, т. 2а и т. 27г от ДР на ЗЕ, който купува електрическа енергия за собствените си битови нужди в този имот.

Доколкото не е било спорно между страните, с доклада по делото, обявен за окончателен в съдебно заседание, районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е ползвател на електрическа енергия за процесния имот, т.е. че между страните е налице валидно облигационно правоотношение.

По делото е приет Констативен протокол № *** от ***, от който се установява, че на *** служители на отдел „Нетехнически загуби” към „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД са извършили проверка на средство за търговско измерване с фабричен № ***, обслужващ процесния имот, находящ се в ***. В резултат на проверката е установено, че липсва пломба на щита на ел. таблото, но е налице пломба на капака на електромера (фирмена); електромерът е с тъмен дисплей, а при реален товар от 0,43 А индикаторът за натоварване на електромера не мига. Въз основа на тези констатации, служителите на ответника са демонтирали средството за търговско измерване, което е изпратено за експертиза в Български институт по метрология /БИМ/.

Въз основа на установеното при проверката, на 26.09.2022 г. дружеството е изпратило уведомление, с което ищцата е уведомена за извършената проверка, както и за това, че демонтираното средство за търговско измерване ще бъде изпратено за метрологична експертиза в БИМ. По делото не е установено изпратеното от дружеството писмо да е получено от ищцата.

Въз основа на проведената от БИМ експертиза е изготвен протокол № *** от *** в който е отбелязано, че е извършена експертна проверка на електромера, при която е извършен оглед на вътрешността па СТИ. Заключава се, че не са констатирани видими промени в конструкцията му, но СТЕ е с тъмен дисплей. От извършената проверка е установено, че при включване на електромера с цел изследване той не се захранва и не могат да се изследват метрологичните му характеристики. В заключение експертите сочат, че електромерът е технически неизправен. Тези изводи се потвърждават и от заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно - техническа експертиза /неоспорена от страните/, в което е посочено, че електромерът е технически неизправен и не измерва консумираната електрическа енергия.

Въз основа на съставения от представители на въззивника констативен протокол № *** от *** за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия „Електроразпределителни мрежи Запад“ е извършило преизчисление на потребената в процесния имот електрическа енергия. Въз основа на констативния протокол е извършена корекция, като е доначислена сумата от 2092.40 лева, по фактура № *** от ***, за преизчислени количества електрическа енергия за мрежови услуги. Това преизчисление за сумата от 2092.40 лева е математически правилно, съобразно приетото от първоинстанционния съд.

За да обезпечи изпълнението на служебното си задължение по чл. 162 ГПК, въззивният съд е възложил изготвянето на експертно заключение, което да даде отговор каква е стойността на това вземане по формулата на чл. 52 от ПИКЕЕ. Въз основа на заключението, което съдът кредитира като обективно и компетентно 3 изготвено, се установява, че последният отчет на електромера е извършен на 20.09.2022 г., както и че не може да се установи кога електромерът е спрял да измерва.

Изчислено е, че по формулата на чл. 52 от ПИКЕЕ, вземането за корекция възлиза на стойност 252,81 лв. Изчисленията са извършени за периода от 01.07.2022 г. до *** началната дата на корекцията е датата на последния отчет на СТИ съобразно предвиденото в чл. 52.

При тази фактическа обстановка Окръжен съд Перник намира от правна страна следното:

Като е отчетена икономическата логика във взаимоотношенията между краен снабдител и оператор на електроразпределителната мрежа, с раздел IX на ПИКЕЕ (обн.

ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) е възложено на оператора правото да извърши преизчисление на потребеното количество електрическа енергия за крайните клиенти, за които е установено че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. На оператора е предоставено и титулярството върху вземането за стойността на неизмерената енергия като технологичен разход - чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Правното основание на вземането произтича от чл. 183 ЗЗД - касае се за вземане за реално потребена електрическа енергия, чийто размер, когато не е точно установим, се презумира от правилата на раздел IX на ПИКЕЕ или се определя от съда по реда на чл. 162 ГПК. Фактическото основание, обуславящо възникването на това вземане, предполага установено неправилно отчитане на средството за търговско измерване, а размерът на вземането се определя в зависимост от това дали е установена външна намеса или неправилното измерване се дължи на техническа неизправност. От систематическото тълкуване на чл. 50, ал. 1, б. „б“ и чл. 52 от ПИКЕЕ следва, че формулата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ се прилага при външно въздействие върху СТИ, а формулата на чл. 52 - при техническа неизправност.

Предвид това, в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд, след като е установил, че е налице неизмерване на електрическата енергия, което не се дължи на външна намеса върху електромера /какъвто е настоящия казус/, е приел, че претенцията на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е неоснователна и е уважил изцяло иска на въззиваемата, вместо да изчисли размера на вземането по реда на чл. 52 от ПИКЕЕ. Доставената, но неотчетена електрическа енергия следва да бъде заплатена независимо от причината за нейното неизмерване, като този правен извод следва както от задължението на купувача съгласно чл. 183 ЗЗД да заплати закупената стока, така и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Затова и предвидената в чл. 52 ПИКЕЕ формула за изчисление на неизмерената, но доставена електрическа енергия в хипотезата на техническа неизправност на електромера има за цел да се установи възможно най-близкото до действително потребеното количество.

Изчислението се извършва за периода от проверката до момента, в който СТИ е спряло да отчита, или до предходния регулярен отчет, като се определя средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период от предходната година.

Съгласно чл. 162 ГПК когато едно спорно вземане е доказано по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. По тези съображения - за да обезпечи приложението на чл. 52 ПИКЕЕ, въззивният съд е назначил служебно съдебно4 техническа експертиза. Въз основа на обсъденото заключение на тази експертиза се установи, че изчислена по реда на тази разпоредба чл. 52 ал. 1 т. 2 ПИКЕЕ, стойността на потребената електрическа енергия възлиза на 252,81 лв.

С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е уважен за сумата до 252,81 лв., за която се установи, че представлява стойност на потребеното количество електрическа енергия, начислена въз основа на констативен протокол № *** от ***, по фактура № *** от *** за имот с клиентски № ***, находящ се на адрес: *** за периода от 24.06.2022г. до ***, като искът бъде отхвърлен до посочения размер. В останалата част - за разликата над 252,81 лв. до пълния предявен размер на иска от 2092,40 лв., решението следва да бъде потвърдено.