Решение № 256 от 07.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Варна, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000298 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД срещу решение № 76/11.04.2024 по електронно дело

20233300100324 ( ГД 324/23г по описа на ОС-Разград) в частта, с която застрахователят е бил осъден на осн.чл.432, ал.1 от КЗ да плати горница над 8 500лв. до 16 000лв., претендирана като остатъчна част от справедлив размер над присъдено частично по ГД 350/22 на РОС обезщетение, поискано от К. В. Т., действащ чрез своя баща и законен представител В. М. за понесените неимуществени вреди при телесно увреждане и стрес на детето пострадал пешеходец, причинени от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист и са разпределени разноските.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с въззивната жалба са разгледани в определение №378/21.06.24г, обявено на страните ведно с неоспорения доклад на изложените подробни оплаквания по обжалваната част от първоинстанционния акт.

Въззивникът „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника си юрк. Ц., е обосновал оплаквания по правните изводи на първата инстанция за размера на парична компенсация за преживените болки и страдания на увреденото дете, като счита че не са били отчетени правилно характера и интензитета на увреждането и краткия възстановителен период, като според трайно наложените в съдебната практика критерии за 1 справедлива оценка на такъв вид телесно увреждане общо определената компенсация от 25 000 лв. е несправедливо завишена. Отделно се оплаква и по изводите на първата инстанция по възражението за съпричиняване, като сочи, че установеното отсъствие на контрол от родителя на детето, налага отчитане на по-значителен принос от поне 40 % на поведението на бащата, който е можел много по-лесно да предотврати внезапното излизане на детето на платното, ако първо го настани в колата, а после започне да товари багажа.

В писмена пледоария юрисконсултът поддържа бланкетно тези доводи, като моли за редуциране на дължимия над първоначално присъдените 4 000 лв. до само 8 500лв. и отхвърляне на неоснователно търсената горница след отмяна на неправилната част от обжалваното решение.

Въззиваемият К. В. Т., действащ чрез своя баща и законен представител В.М., чрез адв. Д., оспорва оплакванията в жалбата като основани на възражения, преклудирани след стабилизиране на решението по частичен иск, с което са установени като факти, пораждащи материалното право на пострадалия(каквито са понесените вреди като комплекс от телесни увреждания и проведеното лечение, вкл. болничната инфекция и развитие в бъдеще на последици от сериозната психологическа травма), така и степента от 20 % на съпричиняването, отчетено именно въз основа на поведението на малолетното дете, навлязло на пътя поради недостатъчен надзор от родителя.

Моли за възприемане на изводите на първата инстанция за справедливо остойностяване на всички вреди, след редукция на приноса на пострадалия до 20 000 лв. и потвърждаване на правилното уважаване на основателната претенцията за целия остатък над вече присъдената част от 4 000 лв.

Тази страна не е пледирала допълнително по същество пред настоящия съд.

Само въззивната страна претендира за определяне на разноски за настоящата инстанция, като е посочила конкретно искане в списък по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваната част на предявен остатъчен пряк иск на увредено от ПТП лице, срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществените щети на пешеходец.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с частичен пряк иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на допълнителна част от 30 000 лв. от дължимо в общ размер от 60 000 лв. застрахователно обезщетение, поискано първоначално и неплатено от ответника-застраховател, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва считано от предявяване на тази част от главницата.

Като законен представител на ползващо се от застраховката увредено непълнолетно дете, родителят на пострадалия пешеходец е основал претенцията си на установени вече факти в предходен процес по също частичен иск(разгледан по гр.д. 1150/2022г. на РС-Разград) за понесени от 2 детето телесни увреждания от среден и лек тип (счупване на две кости на дясна подбедрица, охлузвания и кръвотечение от носа, сътресение на мозъка) и психическа травма (изживян голям стрес и формирани защитни механизми за избягване на травмираща ситуация) като пряк резултат на ПТП, предизвикано на 17.12.2021г. в гр. Разград от водача Г.Х.Г., застрахован за управление на същия автомобил при ответното търговско дружество, като ударът между детето и автомобила е бил причинен както от нарушението на задължението на автомобилиста да управлява машината в район на детска градина с повишено внимание и да спре при възникнала опасност, така и от навлизането на неконтролирано от възрастен дете на платното на необозначено за пресичане място, поради липсата на упражнена адекватно грижа от придружаващия го родител. Допълнително, в новата искова молба е посочено, че въздействието на произшествието върху психиката на детето продължава и рискът от бъдещи прояви на значими негативни промени в поведението и функционирането на личността е реален.

Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба правото на иск на лице, което вече е било изцяло реализирано в процес, приключил с частично уважаване на предявения иск за справедливото обезщетение.

Евентуално, като непокрити от сила на присъдено нещо, са оспорени всички факти от правопораждащия фактически състав и отделно твърденията за някакви остатъчни трайни негативни психически последици след пълното възстановяване от телесните травми. Оспорен е и конкретно размера на поискания паричния еквивалент за понесените болки и страдания.

Въззивният съд съобразява съдържанието на решение №707 от 28.10.2022г. по гр.д. 1150/2022г. на РС-Разград, потвърдено в осъдителна и отхвърлителна част от въззивен съд с решение № 33/01.03.2023г. по ВГрД 350/2022г на ОС- Разград, в съответствие със задължителните указания по прилагане на процесуалния закон в ТРОСГТК от 01.08.2022 г. по тълк. д.

1/2021 на ВКС и ТРОСГТК от 22.04.2019 по тълк. д. 3/2016 на ВКС. Въпреки постановения отхвърлителен диспозитив, между страните не е формирана задължителна сила на акт, с който се изчерпва процесуална защита по цялото материално право на пострадалото лице, тъй като правоприлагащата дейност на съда е била ограничена от частично сезиране за защита на размер от само 5 000 лв. от право, чиято пълна стойност не е била предмет на делото. Затова няма процесуална пречка правото на защита да бъде допълнително предявено в отделен процес за нова горница над вече разгледаната в приключилото дело част от 5 000 лв. (сбор от присъдена основателна част от 4000 лв. и неприсъдена част от 1000 лв., съответна на редукция поради отчетено съпричиняване). Предявяването на новия, също частичен, иск на пострадалото лице за размер от 30 000 лв. съответства изцяло на твърденията за все още дължим остатък до общо претендирано обезщетение от 60 000 лв., тъй като сборът от новопредявения размер и вече уважената претенция (34 000 лв.) не би надхвърлил дори редуциран с признатото от ищеца съпричиняване до 48 000 лв. остатъчен размер(от които 1 000 лв. вече са били отхвърлени).

Затова, въпреки частичното отхвърляне на първоначално предявения частичен иск, настоящият състав не намира пречка за упражняване на правото на нов частичен иск за друга част от сумата, включително и за размера, предмет на настоящото въззивно обжалване. Произнесеното по това сезиране решение е 3 допустимо.

Извън предмет на въззивен контрол е присъждането на остатъка от 8500лв до безспорен размер на редуцирано пълно обезщетение, както и отричането на основанието за присъждане на какъвто и да е остатък над общо 20 000лв, след приложена редукция за съпричиняване.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Зачитането на постановеното между същите страни влязло в сила решение изключва пререшаването на въпросите относно съществуването на задължението на застрахователя да покрие вредите, понесени от пострадалото лице, до обема, дължим от застрахования автомобилист. Независимо, че с частичния иск е дадена защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо и включва всички факти, пораждащи покрития риск като отговорност на деликвент(противоправното управление на автомобила; причинените от него телесни увреждания и преживения стрес като пряк вредоносен резултат; негативните комплексни последствия в неимуществената правна сфера на пострадалото дете като физически болки и психични страдания, чийто справедлив имуществен еквивалент е не по- нисък от 5000 лв.). Елемент от това основание е и установената причинно-следствена връзка, включваща и поведението на самия пострадал като елемент, без който вредоносният резултат не би настъпил. В конкретния случай, макар и „квалифицирано“ като поведение на родителя, допринесъл с липса на контрол върху движението на детето в момента, в който то се е намирало в близост до платно за движение, в стабилният акт е отчетено значението на резултата от това родителско бездействие, проявен в поведението на самото дете, оказало се на платното и създало опасността за движение, която се е реализирала фактически чрез сблъсък с преминаващо МПС. Затова настоящият съд приема за вече разгледано и установено като част от основанието на отговорността на застрахования делинквент именно включеното в предмета на делото по частичния иск възражение за принос на пострадалия и затова въпросите както за увеличаване, така и за намаляване на този принос не могат да бъдат преразглеждани ( т.2 от ТРОСГТК 3/2016 и ТРОСГТК 1/21). Поради това и пред настоящата инстанция, сезирана с иск за горница над уважен частичен размер на това основание, не могат да се оспорват тези правопораждащи факти, респективно и установената редукция поради съпричиняване с 20 % на стойността на дължимо от застрахования и покрито от застрахователя на гражданската отговорност парично обезщетение за вредите, понесени от уведения пешеходец в резултат на неправомерното управление на автомобила.

Оплакването на въззивника за неправилно отчитане на принос е неоснователно, тъй като самото обосноваване на какъвто и друг обем на въздействието на неположената грижа от родителя би било пряко нарушение на императивното правило по чл. 297 ГПК, изискващо зачитане на стабилен съдебен акт в рамките на обективните предели на установеното основание на вече присъдено вземане (чл. 298 ал. 1 ГПК).

Извън тези предели е само точния размер на имуществения еквивалент 4 на вредите над 5000 лв. и по този въпрос въззивният съд може да формира самостоятелна преценка, след като зачете установен вече вредоносен резултат и съобрази и новонастъпилите факти като конкретно проявени до настоящия момент вреди. Частичното обезщетение е било присъдено за установени понесени от детето болки и страдания, породени от комплекс от телесни увреждания – охлузване към далечна трета на дясна подбедрица, кръвотечение от носа и леко към средно сътресение на мозъка (без неврологична симптоматика и без травматична кома), които временно са нарушили здравето без да са застрашили живота на пациента; счупване на двете кости на дясна подбедрица(голям и малък пищял), което е затруднило движението на обездвижен с гипс крайник за месец и ограничили значително социалните контакти и ежедневните дейности на подрастващия, като пълното възстановяване от тази травма е приключило за два месеца без остатъчен функционален дефицит. Установени са били и фактите по допълнителното лечение с инжектирани медикаменти поради инфекция с бактерия, на която детето е било изложено при тридневния престой в болнично заведение за лечение на фрактурата и наблюдението на последиците от сътресението.