Заповед за изпълнение № 512 от 12.03.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 12.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 618 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът П. Р. Х., ЕГН: **********, адрес - с. ****, да заплати на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, ЕИК: 207172780, седалище и адрес на управление - **********, сумите: 281,21 EUR (двеста осемдесет и едно евро и 21 цента), представляваща главница по договор за заем, ведно със законната лихва за период от 09.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 10.86 EUR /десет евро и осемдесет и шест евроцента/ и юрисконсултско възнаграждение – 40.91 EUR /четиридесет евро и деветдесет и един евроцента/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите: 49,32 EUR (четиридесет и девет евро и 32 цента), представляваща Договорна лихва за периода от 07.08.2024 г. до 04.04.2025 г., 12,63 EUR (дванадесет евро и 63 цента), представляваща - Мораторна лихва за периода от 08.08.2024 г. до 08.03.2026 г., ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 40.91 EUR /четиридесет евро и деветдесет и един евроцента/ до претендирания размер от 168,73 EUR (сто шестдесет и осем евро и 73 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 6056228 от дата 08.07.2024г.: На 08 юли 2024г., между П. Р. Х. /Заемател/ и Вива Кредит ООД, ЕИК 201995287 (правоприемник на което е Вива Кредит АД, ЕИК 207343548) /Заемодател/ е сключен договор за паричен заем № 6056228, който договор представлява електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис и се сключва, чрез електронно изявление и електронен подпис на Заемателя. Електронното изявление представлява недвусмислено словесно изявление на Заемателя, а електронният подпис е всяка информация в електронна форма, логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Съгласно същият, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя паричен заем в размер на 281.21€, която сума е предоставена посредством методите, посочени в договора и с това Заемодателят е изпълнил задължението си. Длъжникът се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 49.32€, съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 330.53€ на 9 Месечни погасителна/и вноска/и. Съгласно сключения от страните договор, Заемателят е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Длъжникът е трябвало да изплати целия заем на 04 април 2025г. предвид 1 което вземанията по договора са изцяло изискуеми. Съгласно клаузите на сключения договор длъжникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 12.63€, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми..

Уточнения относно цедирано вземане: На 02 октомври 2025г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между Вива Кредит ООД, ЕИК 201995287 (правоприемник на което е Вива Кредит АД, ЕИК 207343548) и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, ЕИК 202527341, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД (правоприемник на което е Агенция за контрол на просрочени задължения АД, с ЕИК: 207172780, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 07 октомври 2025 г. от Вива Кредит АД посредством писмо с обратна разписка.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК съдът констатира, че:

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, като това формално посочване не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за НЕУСТОЙКА ЗА НЕПРЕДСТАВЯНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ по чл. 4, ал. 2 от договора.Такава уговорка се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без обаче да се престара от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение на кредита си, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. С нея се постига и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Поради това клаузата за неустойка, предвидена в чл.4, ал. 2 във вр. с чл.4, ал. 1 от договора е нищожна. Дължимата по договора неустойка не е съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения, както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити. От чл.8, параграф 1 от Директива 2008/48 става ясно, 2 че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. На последно място, по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение недадено обезпечение - представяне на гаранция или поръчителство, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

Следователно има нарушение в посочения процент ГПР, който не съответства на действително приложения. Съгласно Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. С други думи налице е недействителност на договора за кредит във всички случаи, когато потребителят е лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР.

По отношение т.нар. допълнителни услуги „Експресно разглеждане на документи“ съгласно чл. 1, ал. 3 от договора липсва изложение по какъв начин са били предложени тези услуги на клиентите и как длъжниците са се възползвали от тях. Съдът счита, че няма извършени „допълнителни услуги“, за да иска връщане на разходите за тях. Те и не представляват допълнителни услуги по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК. Напротив, сумата за тях всъщност е едно допълнително, непозволено от чл.33, ал.1 ЗПК обезщетение за кредитора от неизпълнение задължението за връщане на сумите по договора, на което е придаден вид, че представлява такса за допълнителни услуги. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът н действието, за което се събират такси н/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени вида, размера и действието, за което се събират съответните такси. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Предвид на изложеното уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2, предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/. Тази сума също е следвало да бъде включена в ГПР, но това очевидно не е сторено, видно от чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал.2, т.3 - искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

По отношение на разноските:

Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 3

ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно действащата към датата на подаване на заявлението редакция на чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв., равняващо се на 40,90 до 117,60 евро. С оглед размера на претендираното вземане съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40,91 евро. В случая следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер около минимума първо, защото не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд обичайно е повече от този в заповедното производство и второ, защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. Държавна такса е присъдена съобразно размера на уважената част от претенцията.