Решение № 167 от 04.04.2026, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пещера, 04.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240101130 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. Х. Ц. и Д. Х. М., с която е предявен иск за признаване на установено по отношение на Община Брацигово, че ищците са собственици, на основание присъединено към това на наследодателя им Х.А.Ц. давностно владение, започнало от 24.09.1993г. и продължаващо и до момента, на конкретно посочена (индивидуализирана с експертиза по делото) земна площ включваща реална часта от ПИ/поземлен имот/ с настоящ идентификатор *** по КККР на с. Розово, общ.

Брацигово.

Твърденията на ищците са, че от 1988г. на баща им Х.Ц. била предоставена за ползване 500 кв. м. пустееща земя - терен по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ - в м.„Чорбаново“ в землището на с. Розово, която той оградил и построил върху нея масивна вилна сграда, а впоследствие – на 24.09.1993г. заплатил земята чрез общината, по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2, в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Сочи се, че от 1998г. бащата на ищците се снабдил и с нотариален акт за собственост на имота, като се поддържа, че от 24.09.1993г. и до смъртта си на 01.03.2023г. – той го владял добросъвестно, а ищците – като негови наследници – продължили да владеят имота и до момента. Поддържа се, че при опит да отразят имота в СГКК-Пазарджик, ищците научили, че там той е вписан като собственост на Община Брацигово. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на Община Брацигово, че ищците са собственици на конкретно посочената реална част от ПИ с настоящ идентификатор *** по КККР на с. Розово, общ. Брацигово, ведно с построената в него вилна сграда, на основание давностно владение, започнало от 24.09.1993г. - с присъединеното такова на покойния им баща, и продължило и до момента.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от 1 ответника. В последното по делото съдебно заседание – не възразява да се уважат исковите претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявени претенции е по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС.

Според твърденията в исковата молба – конкретната земна площ, предмет на иска, несъмнено попада в терен по чл. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид изричното уточнение на ищците – че претендират правото на собственост върху терена единствено на основание давностно владение – обсъждането по същество на условията на процедурата по § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ и представените във връзка с нея писмени доказателства е безпредметно, но е от съществено значение именно обстоятелството, че от тях се установява, че владението е придобито именно върху част от територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото Удостоверение № 454/15.08.1988г., в което е посочено, че правото на ползване е било предоставено на наследодателя на ищците (съгласно удостоверение за наследници Изх. № 35/22.04.2025г., издадено от Община Брацигово) Х.Ц. – в приложение на Постановление №11 от 02.03.1982г. на Министерски съвет. (вр. с § 63 ППЗСПЗЗ)

Издадените на основание § 5, ал.6 /предишна ал.5, впоследствие ал.13/ ПЗР ППЗСПЗЗ в редакциите до измененията в ДВ бр.95 от 27.10.1995 г. констативни нотариални актове въз основа на издадено от общината удостоверение за платена цена и скица /респ. въз основа на решението на ПК, за което техническата служба издава обяснителна записка, придружена със скица/ за придобито право на собственост по § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, (като приложения от ищците такъв с № 77/26.05.1988г., том II, д. 346/1998г., издаден от „нотариус при Пещерски районен съд“ – л.9) се разглеждат само като доказателство, установяващо предпоставките за придобиване на правото на собствеността - Решение № 421 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 1291/2009 г., I г.о. на ВКС.

При решаване на въпроса дали владелецът е придобил вещта по давност съдът служебно следва да вземе предвид дали през периода на осъществяваното владение е била налице законова пречка за придобиване на собствеността по давност – Решение № 62 от 29.03.2016 г. по гр.д. № 5628/2015 г., ВКС, I г.о. В редица законови разпоредби са предвидени ограничения и забрани за придобиването на имоти на основание давностно владение. Такива разпоредби са например: чл.86 от Закона за собствеността, пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, чл.29 от Закона за собствеността на гражданите /отм./, чл.59 от Закона за териториално и селищно устройство /отм./, чл.200 от Закона за устройство на територията, чл.5, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти и др. Всички предвидени в тези законови разпоредби забрани са установени в публичен интерес. Поради това нормите, предвиждащи тези забрани, имат характера на императивни материалноправни норми. Съгласно приетото в т.1 и т.3 от 2

Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС тези норми следва да бъдат прилагани служебно от съда.

Независимо, че от ангажираните по делото, освен писмени, и гласни доказателства – показанията на свидетелите Й.П. и И.К. - се установява непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение от страна на ищците и праводателя им Х.Ц. за период, надвишаващ 10 г.

– след датата 01.06.1996г. (когато с разпоредбата на чл. 86 ЗС изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г. се допуска придобиване по давност на частна общинска собственост) и извън срока на М.аториума, въведен с §1, ал. на Закон за допълнение на Закона за собствеността - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006г. и отменен, считано от 08.03.2022г. (с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд /КС/ по к. д. № 16/2021 г. на КС) – налице е пречка за придобиване на процесната земна площ по давност, произтичащо от характера на територията по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, от която е част.

От приложените по делото документи във връзка с издадения Акт за частна общинска собственост № 67, том VII, рег. №1590 от 08.07.2014г., вписан в Служба по вписванията при РС-Пещера, се установява, че след като Общинска служба Земеделие е предоставила извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост (чл. 45в, ал.2 ППЗСПЗЗ) - поземленият имот с настоящ идентификатор *** по КККР на с.

Розово, общ. Брацигово, и номер по предходен план 001862, част от който представлява претенцията на ищците, е бил установен като такъв по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ с Протоколно решение № 07Р 19-2/17.05.2011г. на комисия по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, в приложението към което е отбелязан и начина на възстановявне („РГ“ – в реални граници) на собствеността (чл.

45в, ал.5 ППЗСПЗЗ) - което е предпоставило съобрано закона същността му на общинска собственост. В съответствие с разпоредбата на чл. 45в, ал.4 ППЗСПЗЗ е била издадена Заповед № РД-06-81/30.06.2011г. на Директора на ОД“Земеделие“- Пазарджик, с която е било одобрено посоченото протоколно решение, като след това е издаден и съответния акт за общинска собственост.

Когато имотът е преминал в собственост на общината на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, това е в резултат на специален законов режим, свързан с незаявените/невъзстановени земи. Тази собственост е част от общинския поземлен фонд, подчинена на ограничения за ползване и придобивна давност, докато реституционната процедура не приключи. За земи по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ придобивна давност не тече, докато няма одобрен ПНИ и не е приключила процедурата по възстановяване/уреждане на собствеността. Причината за това е, че липсва ясно определен обект на правото на собственост и действа специален закон, който изключва общия режим на Закона за собствеността относно давността.

Изискването за изработването на отделен план за териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е въведено с изменението на чл.28 ППЗСПЗЗ от ДВ бр.72 от 24.08.1993 г. Нормативно съдържанието му е определено с § 4к ПЗР ЗСПЗЗ, ДВ бр.98 от 28.10.1997 г. и чл.28, ал.2 ППЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр.122 от 19.12.1997 г. и включва и границите и номерата на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС, правото на собственост върху които подлежи на възстановяване и границите и номерата на имотите на ползвателите. По отношение на 3 остатъчните площи над 600 кв.м., респ.1000 кв.м. до фактически ползваната земя от лицата с права по § 4а или § 4б ПЗРЗСПЗЗ земя, ПНИ обособява тези площи като самостоятелен обект на вещни права щом образува от тях самостоятелен новообособен имот, собствеността върху който се възстановява на бившия собственик или който става общинска собственост на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Макар правото на собственост да се създава с индивидуален административен акт за възстановяване на собствеността, ПНИ обособява обектите на правото на собственост за частите от бившите имоти, останали след приложението на § 4а и 4б ЗСПЗЗ /а това е основният смисъл на процедурата по ЗСПЗЗ/. Началният момент на придобивна давност е издаването на заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ или влизането в сила на ПНИ. Преди издаването на план – съответната земна площ, попадаща в терен по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, изобщо не е била обособена и индивидуализирана като самостоятелен обект, което препятства възможността ищците да я придобият по давност.

В практиката на ВКС трайно и последователно се поддържа, че придобивна давност не тече срещу страна, която не може да се защити с иск докато трае реституционната процедура. За земи по §4 ПЗР ЗСПЗЗ обектът на правото (и съответно възможността за придобивна давност) се формира след индивидуализация с ПНИ или с административна заповед (след 1999 г.); Както вече беше посочено - общината като титуляр получава правото на собственост в рамките на специалния режим на ЗСПЗЗ (административен ред) и срещу нея придобивна давност по принцип не тече, докато съществува незавършена реституционна процедура/обособяване. В посочения смисъл – например Решение №572/09.10.2025 г., гр. д.

№4187/2023 г. I г.о. на ВКС , където е разгледан подобен на процесния иск срещу община и най-вече Решение №14/13.01.2026 г., гр. д. №2636/2024 г., II г. о. на ВКС – където се допълва, още че: „Възможността придобивната давност да започне да тече от ПНИ се обосновава с правното значение на влезлия в сила ПНИ, с който се индивидуализират земеделските земи в територии по § 4 ПЗР от ЗСПЗЗ, което се изразява в това, че с ПНИ не само се обособява самостоятелният обект на вещни права, но се внася яснота и за предназначаването на имота дали правото на собственост подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, на изкупуване от ползватели по § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, ще се прилага ли чл. 19 ЗСПЗЗ или чл. 25 ЗСПЗЗ, или на придобиване посредством други способи и от правни субекти, различи от лицата по § 4 ПЗР от ЗСПЗЗ. Според Решение № 60138/08.11.2021 г. по гр. д. № 1609/2021 г. на ВКС, I г. о., физическо лице, което не е ползвател, нито собственик на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия на ПНИ въз основа на изтекла придобивна давност, като давността започва да тече след влизане на ПНИ в сила. В този смисъл са постановени и решение № 428 от 09.07.2025 г. по гр.д. № 1944/2023 г. на II г.о. на ВКС, решение № 130 от 06.03.2025 г. по гр.д. № 3718/2023 г. на II г.о. на ВКС и др.“ В същата връзка – в Решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр. д. № 2066/2013 г., I г.о.на ВКС, е прието, че за частите от бившите имоти останали след приложението на пар. 4а и 4б ЗСПЗЗ давност не тече до приемане на плана за новообразуваните имоти, с който тези части се обособяват като самостоятелни обекти на правото на собственост, или се присъединяват 4 към такива и приключване на процедурата по издаване на заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ.